Решение № 1069 от 22.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110141680 по описа за 2021 година

Производството е за делба и е във фазата по извършването й.

С решение № 15249 от 20.09.2023 г. по настоящото дело съдът е допуснал делба между съделителите В. В. Т., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. Д. и С. И. М., ЕГН **********, гр.С..., на следните недвижими имоти:

1) ап. № 31, находящ се в гр. С..., със застроена площ от 65,66 кв.м., при съседи: стълбище, Д.., В. и И.М., двор, заедно с принадлежащото помещение № 4, при съседи: коридор, Никола Петров, Николова и заедно с 2,821% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема № 15-350989-02.04.2021г. представлява самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на имота в гр. С....., находящ се в сграда с идентификатор ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 65,66 кв.м, с прилежащи части: мазе №4 и 2,821% ид. ч. от общ. ч. на сградата, при съседи: на същия етаж: ***, ***; под обекта *** и над обекта - ***;

2) ап. 32, находящ се в гр. С..., с площ от 83,72 кв.м., който имот съгласно схема № № 15-350998-02.04.2021 г. представлява самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на имота в гр. С..., вх. Б, ет.

5, находящ се в сграда с идентификатор ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта - *** и над обекта ***, заедно с прилежащо избено помещение № 1 и заедно с 3,333 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при равни квоти от по ½ (една втора) идеални части за всеки един от тях.

1

Решението е в сила от 28.02.2024г.

С исковата молба и с молба с вх. № 106627 от 01.04.2024 г. съделителят В. В. Т. е изявил желание за поставяне в негов дял на имот с идентификатор ***, като в дял на ответницата С. И. М. да бъде поставен имот с идентификатор ***, доколкото същата живеела в него и за уравнение дела на ответницата ищецът да бъде осъден да заплати съответната стойност на уравнението.

Заявена е по реда на чл. 346 от ГПК и претенция по сметки от ищеца с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти за периода от 15.07.2021 г. до осигуряване на достъп и възможност за ползване. В тази връзка излага, че ответницата използва и двата имота, като не осигурява достъп на ищеца до същите. Ето защо предявява настоящите претенции за заплащане на обезщетение в размер на 350 лв. месечно за имот с идентификатор *** и 250 лв. месечно за имот с идентификатор *** за посочения период.

С молба с вх. № 181195/03.06.2024 г. ответницата изразява становище, с което не е съгласна с искането на ищеца за разпределение на процесните имоти. Изразява желание в неин дял да бъде поставен имот с идентификатор ***. Оспорва претенциите на ищеца за обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти като неоснователни, доколкото ищецът винаги е имал ключове от имотите, като същите му били предоставени от майка му.

С молба, входирана в открито съдебно заседание от 03.12.2024 г. ищецът е поискал изменение на претенцията чл. 31, ал. 2 от ЗС, като с протоколно определение от 10.12.2024 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал исканото изменение, като претенцията следва да се счита заявена за общия размер от 959,50 лв. на месец, като сбор за обезщетение за апартамент с идентификатор *** в размер от 574 лв. на месец и за апартамент с идентификатор *** в размер на 385,50 лв. на месец за периода, считано от образуване на настоящото дело на 15.07.2021 г. до окончателното влизане в сила на съдебния акт.

По отношение на способа за извършване на подялбата, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Съдът е допуснал и назначил СТЕ за оценка стойността на имота, допуснат до делба и за становище за поделяемост.

От заключението на вещото лице А. Ц., което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвено, се установява, че процесните имоти са реално неподеляеми, като стойността на имот с идентификатор *** е в размер на 255 000 лева, а тази на имот с идентификатор *** – 195 700 лева. Следователно стойността на дела на всяка от страните от процесните два имота е в размер на 225 350 лв.

Не се спори по делото и се установява от събраните гласни 2 доказателствени средства, че понастоящем съделителката С. М. живее в апартамент № 31, представляващ имот с идентификатор ***. В тази връзка разпитаните в първата фаза по допускане на делбата свидетели Петя Асенова Гулева и Валентин Спасов Матев сочат, че С. е живяла в апартамент № 32 до 2014 г. – 2015 г., доколкото се е грижила за болната си майка, като след нейната смърт се е преместила в апартамент № 31.

Посоченото се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля Стоян Петров Димитров, който посочва, че С. живеела на долния етаж в средния апартамент - № 31, който й е бил предоставен от баща й да живее в него.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез способа, регламентиран в чл.353 от ГПК – разпределение на имотите между съделителите. Съображенията за това са следните:

Основен принцип при извършване на делбата на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари /чл.69, ал.2 от ЗН/.

В конкретния случай с решението си от 20.09.2023 г. по настоящото дело съдът е допуснал до делба два имота между двама съделители при равни квоти.

В този случай би било незаконосъобразно съдът да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан на допуснатите до делба имоти, при положение, че броят на имотите е равен на броя на съделителите.

Съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 от ГПК, като разпредели съсобствените имоти между двамата съделители, без да тегли жребий. С оглед установеното по делото обстоятелство, че поне от 2014 г. – 2015 г. и към настоящия момент съделителката С. живее в апартамент № 31, съдът намира, че тегленето на жребий би се оказало много неудобно. Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно, когато може да породи значителни имуществени спорове между съделителите (така т. 5 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 ОТ 28.11.1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС), като разпоредбата на чл. 353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите.

Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата / така РЕШЕНИЕ № 166 ОТ 03.12.2018 Г. ПО ГР. Д. № 28/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/. Настоящият случай безспорно е такъв. Съдът счита, че при настоящата хипотеза е поцелесъобразно апартамент № 31 да бъде поставен в дял на ответницата, доколкото същата живее в него към настоящия момент, а в дял на ищеца да бъде поставен апартамент № 32. Поради това съдът намира, че тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите и до 3 усложняване на отношенията между съделителите, поради което не следва да се използва като способ за извършване на делбата. В този случай единственият законосъобразен и целесъобразен способ за извършване на делбата се явява разпределението по реда на чл.353 от ГПК, като в дял на ищеца се постави имот с идентификатор ***, а в дял на ответника се постави имот с идентификатор *** и дяловете се уравнят в пари.

Доколкото в случая реалните дялове на страните не съответстват напълно на стойността на квотите им в съсобствеността, то неравенството следва да бъде изравнено в пари, съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2, изр. 2 от ЗН, поради което ищецът следва да заплати на ответника за уравняване на дела му сумата от 29 650 лв.

Относно облигационните претенции, предявени от ищеца по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:

Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана /чл. 59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. За основателност на претенцията в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелствата: наличие на съсобственост върху процесните имоти, че през процесния период ответникът е ползвал лично имота, до последния е била отправена писмена покана за заплащане на обезщетението, както и размера на това обезщетение.

Установено по делото въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата е, че по отношение на процесните имоти е налице съсобственост между страните по делото при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.

От свидетелските показания на разпитания в хода на делото свидетел Валентин Спасов Матев се установява, че познавa С. откакто се е родила, доколкото живее в същия блок и вход, на 4-тия етаж, в десния апартамент, а тя била на 5-тия етаж в 7-ми апартамент, като се разполагала и с апартамента, намиращ се над този на свидетеля. Външната врата била непрекъснато отворена, като имало една решетка, която била заключена. Свидетелства, че преди няколко години, февруари или март, ищецът дошъл и помолил свидетеля да отидат при нея заедно, за да му осигури достъп до средния апартамент, при което С. отворила вратата и му казала, че той нямал нищо там и да напусне входа. Не му разрешавала да влиза във входа, както и в апартамента. Твърди, че ищецът нямал ключове, като свидетелят му отварял входа. Той искал тя да му осигури достъп, да му даде ключове, за да може да влиза в тези апартаменти, но тя го изгонила. С оглед на изложеното съдът намира за установено, че двата процесни имота се ползват лично от ответника, което ползване продължава и към настоящия момент.

4

Началният момент на претенцията чл. 31, ал. 2 ЗС е получаването от ползващия съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик /ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. За покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на делбата). (в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС). Съдът счита, че изявление в този смисъл се съдържа в исковата молба, ето защо обезщетение следва да се присъди от датата на получаване на исковата молба от ответника – 19.01.2022 г. до 01.04.2024 г.

По делото не са наведени твърдения от страна на ответника, че е предоставил на ищеца възможност за ползване на имотите, която той да е отказал, като не са събрани никакви доказателства в тази насока – нито гласни, нито писмени.

При установеното наличие на изложените по-горе предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът намира, че претенцията е доказана по своето основание.

Относно размера на претенцията съдът намира следното: