Решение № 155 от 18.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Велико Търново, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500673 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК

С молба вх. № 2572/26.02.2024г. жалбоподателят и ищец в производството е поискал допълване на постановеното по делото въззивно решение № 83/14.02.2024г., тъй като липсва произнасяне по валидността на обжалвания първоинстанционен акт в частта на присъдените в полза на ответника разноски и се иска обезсилването му, тъй като съдът не е навременно сезиран с искане за присъждане на такива. Във връзка с последното се излагат съображения, че надлежното сезиране на съда с искане за разноски е допустимо да се извърши до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, когато следва да се представи списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Акцентира се, че в случая ответникът е поискал присъждане на разноски в хода по същество, когато е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, които обаче не са приети като доказателства по делото.

Отделно от това се иска от въззивния съд да допълни решението си, тъй като липсва произнасяне относно оплакванията на жалбоподателя, че в трудовия договор липсва административен адрес на мястото му на работа и относно липсата на правен анализ следва ли да престира труд и да се явява на работа на адреса на седалището на работодателя си, въз основа на неподписани от него допълнителни споразумения. Иска се произнасяне от въззивния съд с допълване на акта му по въпросите може ли да се противопостави работника на нарежданията на работодателя му къде да полага труд, допуснат ли е или не е допуснат жалбоподателя до новото си работно място на 1

17.08.2022г. и незаконосъобразна ли е заповед № 4/22.08.2022г. за уволнението на ищеца за периода 22.10.2013г. – 24.06.2022г.

С отговора си подаден в срока по чл. 250 ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата заема становище за нейната недопустимост респ. за нейната неоснователност, тъй като решението може да се допълва в неговия диспозитив, но не и в мотивната част. По изложените в отговора аргументи се иска молбата да се остави без разглеждане, а евентуално да се отхвърли.

Съдът, като съобрази постъпилата молба, намира следното:

Молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

250 ал. 1 ГПК т.е. в срока за обжалване на акта, чието допълване се иска и изхожда от надлежна страна.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Допълването на крайния съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК се налага, когато липсва произнасяне по цялото искане. Налице е непълно решение, когато съдът се е произнесъл само по част от спорното право, не по всички съединените искове или не по всички искания и възражения свързани с главния предмет, по които се формира СПН /арг. чл. 298 ал. 4 ГПК/. На плоскостта на въззивното производство е налице непълнота на крайния въззивен акт, когато съдът не се е произнесъл в предметните рамки на обжалването т.е. по тази част от спорния предмет пренесена с въззивната жалба пред въззивния съд. Като инстанция по същество, въззивният съд не ревизира пороците на първостепенния акт, а решава наново материалноправния спор и в зависимост от изхода отменя или потвърждава същия.

В случая първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – т. 3 КТ и по чл. 128 т. 2 КТ, а от ответника в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 74 ал. 1 КТ вр. чл.26 ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на трудов договор № 34/22.10.2013г. като сключен без основание. С въззивното решение № 83/14.02.2024г. обжалвания първоинстанционен акт, в атакуваните му части е потвърден, тъй като въззивният съд е достигнал до същите правни изводи при повторното разрешение на материалноправния спор, както и районният съд. В тази връзка въззивният съд се е произнесъл по спорната част от правото, която е пренесена пред него, чрез деволутивния ефект на въззивната жалба и няма липса на формирана воля относно висящата част от материалния спор.

Отговорността за разноски е последица от изхода по този спор и въззивната инстанция може да ревизира произнасянето на първоинстанционния съд по този въпрос, само ако го разреши по друг начин. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза, за да се освободи ищецът от дължимостта на присъдените разноски. Същият не е провел пред районният съд нарочно производство по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението му в частта за разноски, а и такова би било неоснователно по поддържаните с настоящата молба по чл. 250 ГПК оплаквания. Въпроса за дължимостта на разноските не е част от материалния спор, поради което не се изисква приемане на доказателствата за тяхното извършване, нито искането за тяхното присъждане съставлява самостоятелна претенция, за да е ограничено заявяването им до 2 приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. В тази връзка няма законова забрана искането за разноски да се направи в хода по същество, когато могат да се ангажират доказателства за тяхното извършване, вкл. и с представянето на списък по чл. 80 ГПК.

В останалата част исканията за допълване на въззивния акт по същество представляват оплаквания срещу неговата правилност, поради липсата на мотиви по част от доводите на жалбоподателя. Тези оплаквания не обуславят непълнота на решението, а при евентуалното му обжалване ще са предмет на касационна проверка и следва да се проверят от касационната инстанция. В случая не се касае за липсата на произнася по част от спорния предмет, тъй като съдът е разгледал исковете, с които е сезиран и предвид резултат от тази му дейност е потвърдил обжалвания акт, в атакуваните му части.

По изложените съображения искането на молителя за допълване по реда на чл.

250 ГПК на въззивното решение се явява неоснователно и следа да се остави без уважение.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2572/26.02.2024г. на ищеца и жалбоподател Е. М. Д.-Д. за допълване на съдебно решение № 83/14.02.2024г. по в.гр.д. № 673/2023г. на ВТОС по реда на чл. 250 ГПК, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3