Решение № 852 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110107728 по описа за 2025 година

Предявени са следните искове от В. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.

39, ет. 3, ап. 17, срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, по:

1. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за кредит № *********/06.03.2020 г., сключен между страните, поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност 1.1. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 220,34 лв., съдържаща се в графа „Специални условия по договора за кредит“, представени в табличен вид на стр.

1 от договора, поради противоречие на закона;

1.2. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата относно размера на ГПР, съдържаща се в графа „Специални условия по договора за кредит“, представени в табличен вид на стр. 1 от договора, поради противоречие на закона;

1.3. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за отсрочване на задължението, в приложение - извлечение № ********* към процесния договор, поради противоречие на закона;

2. По чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 307,65 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 06.03.2020 г. между него и ответника (с предишно намименование „********“ ЕООД) бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние процесния договор за кредит № *********, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лв. при ГЛП от 40,99 %, ГПР от 49,70 %, срок за погасяване от 30 дни (краен падеж на 05.04.2020 г.) и общо дължима сума по 1 кредита в размер на 1460,77 лв., в която била включена и такса за експресно разглеждане в размер на 220,34 лв.. На 03.06.2020 г. ищецът заплатил на ответника сумата в общ размер на 1507,65 лв., с което задълженията по кредита били погасени изцяло. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, както и че същият противоречи на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор, както и на горепосочените оспорени клаузи от него. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.БГ“ ЕООД оспорва основателността на предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди, че ищецът изпаднал в забава за плащане на главницата, поради което му била начислена наказателна лихва за просрочие, а на 21.05.2020 г. до постоянния му адрес било изпратено напомнително писмо съгласно т. 13.4. от ОУ, което било таксувано с 20 лв.

Не оспорва сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, както и че задълженията по него в общ размер на 1507,65 лв. са погасени на 03.06.2020 г., като посочената сума е разпределена по пера, както следва: 1200 лв. – главница; 40,43 лв. – договорна лихва; 220,34 лв. – такса „експресно разглеждане“;

26,88 лв. – наказателна лихва за просрочие и 20,00 лв. – такса за изпратено напомнително писмо до постоянен адрес. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание; както и сочените от него пороци на същия, водещи до нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи в него – противоречие на закона; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че последният е получил твърдяната парична сума.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже: по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в процесните договори; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, с установявавене на следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, възникнало по силата на процесния договор и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: сключването на процесния договор между страните по делото със соченото в исковата молба съдържание, по който ищецът е заплатил на ответника сумата от 1507,65 лв., както и че таксата за експресно разглеждане не е включена при формиране на посочения в договора размер на ГПР. Освен безспорния си характер, условията по сключения между страните договор се установяват и от приложените по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Видно от приложения по делото договор за кредит № *********/06.03.2020 г. ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 1200 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 30 дни, с краен падеж 05.04.2020 г., ведно с договорна лихва при лихвен процент за срока на договора 40,99 % и годишен процент на 2 разходите (ГПР) 49,70 %, такса за експресно разглеждане в размер на 220,34 лв. и обща дължима сума по договора в размер на 1460,77 лв. Посочено е, че посоченият в договора ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия, приложими към договора за кредит, неоспорени от страните. В т. 2.2. от същите е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата експресно разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до петнадесет минути от изпращането му. А съгласно т. 2.3., когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените петнадесет минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. Видно от т. 2.4. от общите условия, за заявката на услугата за експресно разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница. Съгласно т. 4.1., изр. 2 от ОУ, годишният процент на разходите не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че платената от ищеца 1507,65 лв. е отнесена за погасяване на следните задължения: 1200 лв. – главница; 40,43 лв. – договорна лихва; 220,34 лв. – такса „експресно разглеждане“; 26,88 лв. – накзателна лихва и 20 лв. – такса напомнително писмо.

Установява се, че посоченият в договора размер на ГПР от 49,70 % е изчислен на база разходи единствено за договорна лихва, като ако при формиране на ГПР се включи и таксата за експресно разглеждане в размер на 220,34 лв., то ГПР би бил в размер на 994,06 %, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил 19,88 пъти максималния допустим размер на ГПР от 50 %.

На първо място, съдът намира, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и чл. 143-147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни 3 клаузи, за наличието на които съдът следи служебно – чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно таксата за експресно разглеждане съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.