Решение № 6955 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6955 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20211110128432 по описа за 2021 година иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането, разгледан при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

С исковата си молба ищецът ......................... със седалище и адрес на управление в ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в .................... чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. твърди, че сключил с ответното ........................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... застрахователен договор.

Застрахователното събитие настъпило. Ищецът уведомил ответника за настъпването му и предал всички поискани документи. Въпреки това ответникът не изпълнил задължението си да заплати застрахователно обезщетение.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца следните суми:

988.71 лева застрахователно обезщетение по застраховка .................... законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 22. I. 2019 година до окончателното изплащане на сумата; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да 1 бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт по същество.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че вече платената сума от покрива напълно претърпените от ищеца вреди. Развива съображения, че имал право да извърши прихващане с дължимо от ищеца плащане по застрахователния договор. Поддържа, че претендираните от ищеца щети настъпили в следствие на събитие, различно от процесното.

Ищецът платил за поправката на автомобила несъразмерно високо възнаграждение.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застрахователния договор:

На 01. VI. 2018 година страните в настоящото производство сключват застраховка ..................... за срок от ................... с обект на застраховане лек автомобил марка ..................... За горното явства застрахователна полица №....................., представена по делото с исковата молба.

2. По настъпването на произшествието:

На 03. ХІ. 2018 година в ............. управителят на дружеството - ищец управлява застрахования лек автомобил без да спазва необходимата дистанция от движещия се преди него лек автомобил ...................... Така предизвиква сблъсък между превозните средства и причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата в 1350 часа е съставен представен по делото с молба на ответника, постъпила в съда на ............... година, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.

Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.

Обстоятелствата са безспорни между страните.

3. По искането за плащане на застрахователното обезщетение :

На 06. ХІ. 2018 година ищецът изпраща на ответното застрахователно дружество представено по делото с исковата молба искане за плащане на застрахователно обезщетение.

На 26. ХІ. 2018 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №..... с което отказва да плати застрахователно обезщетение. Писмото е представено по делото с исковата молба . С писмото ответникът признава за изплащане сумата от 3 047.24 лева, от която удържа четвъртата вноска по застрахователната полица в размер на 175.95 лева. заявява готовност да изплати сумата от 2 871.29 лева.

4. Обстоятелства, установени от експертните заключения :

На 27. I. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в ...................... представя в 2 съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка .................... се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 3 663.59 лева.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е представено в съда от вещото лице В. С. С. на 27. I. 2023 година. Видно от заключението четвъртата застрахователна вноска в размер на 175.85 лева не е плащана от ищеца.

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 22. I. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на ................ година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 14. IV.

2021 година съдът постановява Разпореждане №.................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на ............ година. Искът по настоящото дело е подаден на ............. година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Според чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Тълкувайки цитираната разпоредба, съдът стига до извода, че за да се уважи предявения иск е необходимо наличието на следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие; настъпване на самото застрахователно събитие; уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок; установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи.

Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, нито за уведомяването на ответника. Същите обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства. Спори се относно размера на щетата, т. е стойността на повреденото пътно транспортно средство, както и дължал ли е ищецът на ответника четвъртата вноска по застрахователната полица. В тази връзка са двете възражения на ответника.

Обстоятелството дали е платена последната дължима от ищеца застрахователна вноска се установява от заключението на съдебно счетоводната експертиза. според вещото лице въпросната вноска в размер от 175.85 лева е била дължима.

Що се отнася до стойността на застрахования автомобил, тя е определена в заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Експертното заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като подробно и мотивирано. Според вещото лице, стойността на 3 поправката на застрахования от ответника автомобил възлиза на 3 663.59 лева. страните не спорят, че ответникът платил на ищеца сумата от 2 871.29 лева и така останал задължен за сумата от 792.30 лева. от тях следва да се приспадне сумата от 175.85 лева.

Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично предявения иск за сумата от 616.45 лева, като за горницата до 988.71 лева главница го отхвърли като неоснователен.

3. По иска за обезщетението за забава :

Предвид уважаването на главния иск по изложени по-горе съображения, съдът следва да уважи и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава като основателен.

3. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предявен е иск за сумата от 988.71 лева, уважен за сумата от 616.45 лева и отхвърлен за 372.26 лева. И двете страни представят списъци за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 625.00 лева, от които 25.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за вещо лице и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът не обсъжда държавната такса за подаване на частна жалба, тъй като по разноските за производството пред Софийски градски съд следва да се произнесе посоченият съд.

По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да възстанови на ищеца 389.68 лева от посочената сума.

На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер от общо 202.63 лева.

Ответникът е направил в исковото производство разноски от общо 700.00 лева, от които 600.00 лева за възнаграждения на вещите лица и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с отхвърлената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови 263.56 лева от посочената сума.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от „......................... със седалище и адрес на управление в ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. вземане за следните суми:

616.45 лева застрахователно обезщетение по застраховка .................... законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 22. I. 2019 година до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от ................. година против ........................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... съществува, като за горницата до ................ лева главница ОТХВЪРЛЯ иска.

4

2. ОСЪЖДА ........................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... да плати на ......................... със седалище и адрес на управление в ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ................. чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. разноски, както следва:

202.63 лева за заповедното производство;

389.68 лева за исковото производство.

3. ОСЪЖДА ......................... със седалище и адрес на управление в ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ....................... чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. да плати на ........................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... 263.56 лева разноски по исковото производство.