Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4539 от 11.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11506/2023
Вид
Решение № 4539
Подписан
11.10.2023
В сила
02.02.2024
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110211506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 6440244 на СДВР с дата от 12.10.2022 г. срещу С. С. С., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 10.10.2022г.

В жалбата се съдържат доводи, че нарушението не е описано ясно в ЕФ, както и мястото на нарушението не е посочено, нарушението не било извършено в границите на населеното място, и че скоростта за движение не била ограничена на 50 км/ч.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която пледира за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата аргументи, както и като излага доводи, че от протокола за проверка на АТСС не ставало ясно дали именно то е провереното.

Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На дата 10.10.2022 г. г. в 11:40 часа в гр. София, по ул. Челопешко шосе до номер 13 с посока от Северна скоростна тангента към бул. Ботевградско шосе се движел РЕНО ЛАГУНА, вид - ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер , собственост на С. С. С., със скорост на движение от 81 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.

На б. Челопешко шосе до номер 13, с мобилно автотехническо средство ATCC CORDON M2 с № MD1196, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 15.03.2022г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от 81 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 84 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 31 км/ч.

След заснемане на нарушението, на жалбоподателя С. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия Серия К № 6440244 на СДВР с дата на нарушението от 10.10.2022г.. Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Неоснователни са възраженията в жалбата, доколкото на страница 2 от протокола за проверка е вписан номерът на провереното АТСС, което съответна на посоченото в ЕФ и в протокола за използването му.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението. Неправилно в жалбата се твърди,ч е нарушението не е извършено в рамките на населеното място. Това обстоятелство се доказва от всички събрани по делото доказателства, включително и самият протокол за използване на АТСС, справка от АПИ, справка от Столична община и представената схема за организация на движението. Същото се отнася и за номера на улицата, където е установено то. Всички материали подкрепят посоченото място на нарушението в ЕФ.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 84 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка. Ето защо и това възражения в жалбата е неоснователно/

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.

2

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 12.10.2022г, но няма доказателства за връчването му и от придружителното писмо на СДВР е видно, че не се разполага с такива. Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението. Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона 3

(чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Видно от приложената справка, в участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, няма въведено ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място. Ето защо съдът намира и тези аргументи, посочени в жалбата, за неоснователни.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта . Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.