Решение № 17988 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17988 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЙЦ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110113713 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

07.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЙЦ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 13713/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от А. И. З. срещу „ЮБ“ АД, като се И А.ов З. бил клиент на ответника, като имал разкрита при ответника банкова сметка и ползвал кредитна карта.

Поддържа, че на 22.11.2021 г. били извършени две неразрешени транзакции за сумите от 4661,63 лева и сумата от 2727,31 лева. Навежда доводи, че веднага след извършването на транзакциите клиентът бил уведомил банката за неправомерното ползване на платежния инструмент с оглед навременното блокиране на картата. Въпреки това обаче ответника не бил реагирал своевременно, поради което била извършена още една транзакция в размер на 4468,42 лева. Излага съображения, че И З. не бил предоставял картата на друго лице, нито е получавал сумата, нито е получавал стоки или услуги, съответно не бил споделял 1 идентификационни или ауторизационни данни. Твърди, че ответника не бил изпълнил задължението си да блокира кредитната карта, а вместо това имало отразяване в месечното извлечение по кредитната карта, което било в противоречие със закона и общите условия на ответника. Поддържа, че И З. бил починал на 22.10.2022 г., като ищеца бил негов наследник с 1/3 ид. ч. от наследствената маса, поради което имал право да претендира сумата от 1489,47 лева. Развива подробни аргументи от правна страна във връзка с неразрешената употреба на платежен инструмент, съответно че последният е следвало да бъде блокиран от ответника, което след като не било извършено не можело да се вмени във вина на ползвателя на платежния инструмент, а следвало отговорността да се понесе изцяло от доставчика. Сочи, че и в помирителна комисия пред КЗП било прието, че е извършена неразрешена операция, поради което сумата трябвало да бъде изцяло възстановена на картодържателя. Навежда доводи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди, че не спори, че ищеца е наследник на И З., който е бил клиент на банката и е ползвал процесната кредитна карта. Поддържа, че И З. е ползва услугата интернет банкиране, чрез която бил достъпвал продуктите и услугите на банката, като начина на създаване и активирането на профила за интернет банкиране е подробно описан. Навежда доводи, че картата и ПИН кодът също са предадени лично на наследодателя на ищеца. Излага съображения, че на 22.11.2021 г. чрез електронното банкиране на клиента е активирана услугата за софтуерен токън „m-token Postbank“.

Подробно посочва процеса по регистрация и активиране на токъна, като сочи, че активационните кодове би следвало да за известни само на клиента, но не и на трети лица.

Твърди, че доколкото с токъна се потвърждавали операции, то под контрола на клиента били извършени три платежни операции с картата на 22.11.2021 г. за сумите от 4661,63 лева, 2727,31 лева и 4468,42 лева, които плащания били извършени в интернет в търговски сайт чрез виртуален ПОС терминал, като същите били извършени надлежно след провеждане на съответните процедури за проверка на идентичността на платеца, вкл. чрез софтуерния токън. Поддържа, че с оглед фактическата обстановка и начина на потвърждаване на плащанията всички такива били извършени от наследодателя на ищеца. Навежда доводи, че наследодателят на ищеца не бил уведомил своевременно банката, като освен това обаждането по телефона, свързването и блокирането на платежния инструмент изисквал технологично време. Развива съображения, че вероятната причина за извършените транзакции е предоставяне на данни на трето лице. Твърди, че освен това сумата не следвало да се възстановява, тъй като била по предоставена кредитен лимит от банката, а не чрез лични средства, поради което клиентът не бил загубил съответната сума. Сочи, че помирителното предложение е ирелевантно в случая. Поддържа, че процесната операция е надлежно осчетоводена, поради което е неотменима от една страна, а от друга е изпълнил задълженията си за осигуряване на сигурност на транзакцията. Аргументира наличието на груба небрежност от страна на наследодателят на ищеца, като сочи, че последният бил предоставил идентификационните си данни на трето лице. Инвокира съображения, че не носи отговорност за действията на картодържателя и ползвател на платежния инструмент, което аргументира с приложение на разпоредбите на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединен 2 положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно облигационно отношение по договор за издаване и ползване на кредитна карта; 2) предоставяне на кредитен лимит по револвиращия кредит; 3) използването на кредитния лимит; 4) извършването на неразрешена платежна операция, която да не е по вина или по причина на ползвателя на платежния инструмент; 5) платежната операция да не е извършена при извършването на престъпление, измама или груба небрежност.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи първата материална предпоставка, с оглед правилото на чл. 78 ЗПУПС ответника носи доказателствената тежест да установи пълно и главно останалите материални предпоставки, като установи и фактите на които основава твърденията си за груба небрежност.

С оглед оспорванията на ответника във връзка с разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че трябва да посочи, че според чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПУПС Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В случаите, когато платежната операция е инициирана чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, в рамките на неговото участие той носи доказателствената тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която той отговаря. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) И А.ов З. бил клиент на ответника, като имал разкрита при ответника банкова сметка и ползвал кредитна карта; 2) че на 22.11.2021 г. са били извършени транзакции за сумите както следва сумата от 4661,63 лева и сумата от 2727,31 лева и сумата от 4468,42 лева; 3) че ищецът е наследник по закон на И А.ов З..

Следователно между страните безспорно са установени първите три материални предпоставки – с оглед отделянето на спорното от безспорното, което се подкрепя и от представените по делото писмени доакзателствени средства, които съдът кредитира.

Следователно в случая спорът се концентрира върху това дали са налице неразрешени транзакции, които не са по вина или причина на ползвателя на платежни инструмент, както и че платежната операция да не е извършена при извършването на престъпление, измама или груба небрежност.

Представено е Удостоверение за наследници изх. № УГ01-10865/04.11.2022 г., като се установява, че И А.ов З. е починал на 22.10.2022 г. и е оставил за наследници по закон А. И.

З. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Д И. З. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и СБ З.а (дъщеря – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).

3

Тоест, с оглед наличието на наследственоправна сукцесия, съдът намира, че ищецът се явява активно материално легитимиран по предявения иск.

По делото е представена имейл кореспонденция от която се установява, че ответника е изпращал месечни извлечение по кредитната карта на ищеца от адрес: [email protected] до имейл адрес: [email protected]. Това обстоятелство се признава и от ответника. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действително правно и фактическо положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

От неоспорено извлечение за мобилни телефонни разговори се установява, че е проведен разговор от ищеца до ответника на 22.11.2021 г. в 14:17:15 ч.

Според разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтрИия, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед липсата на оспорване в случая е налице надлежно установяване на факта за твърдения проведен телефонен разговор.

Представен е Формуляр за оспорване на плащания с банкова карта (л. 167 в кориците на делото) подаден от И А.ов З. до „ЮБ“ АД от 22.11.2021 г., като се установява, че ищеца е оспорил процесните платежни операции.

Приложена е транскрипция от телефонен разговор между „ЮБ“ АД и И З., в която са отразени изявления на лице твърдяно, че е И З. и непосочен служител на ответника.

На първо място, съдът намира, че така представената транскрипция е процесуално недопустима, като доказателствено средство в настоящият процес, а в гражданският процес е недопустимо да се представят гласни доказателствени средства в писмена форма. Този извод на съда се обуславя от факта, че според разпоредбата на чл. 163 ГПК, свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания. Тоест, по отношение на свидетелските показания в гражданския процес, законодателят изрично е наблегнал на принципа на непосредставеност, поради личното явяване на свидетеля с допуснати изключения – разпит на свидетеля по делегация (арг. чл. 25 ГПК), разпит на свидетеля чрез поръчка по реда на Регламент № 1206/2001 г. или приемането на казаното от негов при приложение на нормата на чл. 232, изр. 2 ГПК, или в рамките на производство по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК.