Решение № 66 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Христина В. Христова като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300602129 по описа за 2022 година Производство по реда на глава ХХІ от НПК

С Присъда № 189 от 12.10.2022 г. постановена по НЧХД № 6543/2021 г., Районен съд Пловдив, XXV н.с., е признал подсъдимия Т. В. Т. за виновен, в това, че на 19.09.2021 г., в град Пловдив е причинил на И. Д. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно по чл.130 НК, като го е блъснал с тялото и ударил с глава в областта на лицето и по този начин му е причинил фрактура на носните кости, изпълнени с кръвни коаголуми носни входове и девиация на носната преграда с конвекситет на дясно, причиняваща деформация на външен нос, кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно око с оток на цялата видима повърхност на носа и кръвонасядане в бледо синкав цвят – престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на основание чл.301, ал.1, т.4 НПК вр. чл.78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. С присъдата, съдът осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя И. Д. Л., сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени 1 вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното му изплащане. Има произнасяне по направените по делото разноски.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т., подадена чрез защитника му адв.К. Е., в която се твърди, че тя е неправилна и постановена в нарушение на закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, предвид което се иска отмяната й, последвана от връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В допълнение към въззивната жалба се излагат доводи за наличие на предубеденост на съдията-докладчик по делото с оглед процедирането по въпросите за изготвяне и приемане на СМЕ по делото.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание, както от защитника, така и лично от подс.Т..

Тъжителят И. Л. и повереникът му адв.Т. А. настояват за оставяне без уважение на въззивната жалба, поддържат направените от тях възражения в отговора към въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция, правилността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира, че в хода на първоинстанционното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правата на страните в процеса, което не може да бъде отстранено във въззивното производство, поради което и с оглед разпоредбата на чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, постановената присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, без да се налага обсъждане на фактите по делото и съставомерността на извършеното.

Съображенията на въззивния съд за това, са следните:

С частната тъжба, довела до образуване на НЧХД № 6543/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, частният тъжител е формулирал обвинение против подсъдимия в нанасяне на лека телесна повреда, като сред доказателствените искания е и такова за допускане на СМЕ, която да се изготви от специалист УНГ относно характера на причинените му телесни 2 увреждания.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2022 г. съдът е допуснал изготвяне на такава СМЕ, като е указал на тъжителя да внесе депозит в размер на 300 лева, който е внесен и експертизата е изготвена от вещо лице А.Т.-Ш., специалист УНГ. В съдебно заседание на 15.09.2022 г. вещото лице е изслушано, изготвеното заключение е прието от съда, като е изплатено и възнаграждение в размер на 300 лева от внесения депозит. В същото заседание, е направено искане от защитата за назначаване на СМЕ, която да се изготви от съдебен лекар и да отговори на въпрос - за възможния механизъм на причиняване на увреждането на тъжителя, съобразно събраните в съдебното производство данни. Съдът уважил това искане, но преценил, че в новата експертиза, освен съдебен лекар, следва да се включи и специалист в областта на оториноларингологията, като допуснал изготвяне на комплексна експертиза и определил депозит за двете вещи лица в размер на 400 лева общо, които подсъдимият внесъл своевременно. За вещи лица по допуснатата експертиза са посочени А.Т.-Б. и П.Т.. В последствие вещото лице П.Т. е заявил невъзможност да участва в експертизата и е заменен с вещо лице М.Б..

След проучване на делото и започване на работа по възложената задача, вещото лице Б. – съдебен лекар, е информирал съда, че второто вещо лице – Т.-Б. – специалист оториноларинголог, отказва да участва в експертизата, поради което д-р Б. предлага да се определи друго вещо лице или да се възложи изготвяне на заключението само от него. На 04.10.2022 г. по делото е постъпило заключение по поставената от съда задача, изготвено единствено от вещото лице М.Б., който е депозирал и молба за завишаване на определения депозит за работа на едно вещо лице от 200 на 400 лева по тази експертиза, представил и декларация за разходи. В проведеното на 12.10.2022 г. съдебно заседание, вещото лице Б. се явява лично, като след даване ход на делото, съдът уведомил страните, че с разпореждане от закрито заседание, е променил състава на експертизата, поради невъзможността на единия от специалистите да участва в нея, указвайки допуснатата СМЕ да е еднолична и да се извърши от съдебен лекар - М.Б.. Следва изслушване на изготвеното от вещото лице М.Б. заключение, като възнаграждението, което му е заплатено е в размер на първоначално определения депозит за две вещи лица, а именно 400 лева. Защитата е възразила против подхода на съда по редуциране състава на експертизата и изплащането на целия депозит на едно вещо лице, като 3 възраженията са оставени без уважение и така експертното заключение, изготвено само от вещо лице М.Б. е прието. В същото съдебно заседание е направено искане от защитата за допускане на повторна СМЕ, поради заявени съмнения относно реда за определяне на състава на експертизата по приетото заключение, станало без участие на страните, и начина на изготвяне на приетата експертиза, което е отхвърлено. Делото е решено по същество на база включително и заключението по коментираната експертиза.

С въззивната жалба и допълнението към нея се релевират доводи, свързани основно с редуцирането на състава на допуснатата по инициатива на защитата СМЕ, станало в закрито заседание и без убедителни аргументи относно заявената невъзможност на едно от първоначално определените две вещи лица, да участва в изготвяне на заключението. Според защитата, действията на съда сочат на предубеденост по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, поради което се настоява за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане на делото от непредубеден съдебен състав.

Въззвният състав на съда, намира, че в случая не се касае за незаконен състав, а е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните, не е отстранено от първата инстанция и не може да се отстрани от въззивната, тъй като спорната експертиза е послужила като база за произнасянето по същество, но е отстранимо при ново разглеждане на делото. За да се приеме за предубеден даден съдебен състав, той следва да е взел предварително отношение по въпросите по съществото на делото, а в случая съдията-докладчик, в който и да било момент от започване разглеждането на делото до неговото приключване, не е изразил позиция, която да го определя като предубеден от изхода на делото. Предвид това, първостепенният съд не може да бъде упрекнат, че е бил предубеден от изхода на делото, което е решил, като в този смисъл не е налице нарушение, свързано с незаконен състав. Липсата на безпристрастност е обоснована от защитата с процесуалната дейност на съда по събиране и допускане на доказателствата, касателно втората СМЕ, което е самостоятелно процесуално нарушение, като в случая е допуснато именно такова, което е съществено, тъй като е рефлектирало върху законосъобразното попълване на доказателствената съвкупност, а от там върху възможността на самия съд да изгради решаващите си изводи 4 убедително и въз основа на събрани в условията на състезателност доказателства. Първоинстанционният съд сам е взел решение да разшири състава на поисканата от защитата СМЕ, изследваща възможния механизъм за причиняване на процесното увреждане, като към поисканото вещо лице съдебен лекар от защитата е включил и специалист в областта на причиненото увреждане. Впоследствие, е редуцирал състава на експертизата само до едно вещо лице - съдебен лекар, без да вземе отношение защо отпада съзряната именно от него необходимост от участие и на специалист в посочената област, и най-вече без да вземе становището на страните в процеса по този въпрос. Тази редукция е осъществена „на тъмно“ – в закрито заседание и без съобщаване до страните, с което е засегнат принципа на публичност при разглеждане на наказателните дела, тъй като в случая се касае до процес по допускане и събиране на доказателства, а не до чисто процедурен въпрос по администриране на постъпили по делото книжа.

Въпросът със състава на експертизата е следвало да бъде решен в открито съдебно заседание и след изслушване становищата на страните.

Първоинстанционният съд е имал възможност да поправи този пропуск, тъй като е бил сезиран от защитата с искане за мотивиране на решението за съкращаване състава на допуснатата СМЕ, но не го е направил, като така се е стигнало до приемане и ползване при предприетото осъждане на подсъдимия на заключение, по отношение на което няма произнасяне, мотивиращо, че е достатъчно участието в него само на съдебен лекар.

С това, правата на всички страни в процеса се явяват засегнати, тъй като на практика, е нарушен основен принцип при разглеждането на наказателните дела.

С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намери, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на всички страни в процеса, което не може да бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо при ново разглеждане на делото от първата инстанция, поради което и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Присъда № 189 от 12.10.2022 г. постановена по НЧХД № 6543/2021 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХV н.с. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6