Решение № 2589 от 07.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2589 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330113916 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу Й. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***..

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив срещу Й.

А.. По него било образувано частно гражданско дело № 6336/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив. Съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът подал възражение срещу заповедта, същата не влязла в сила, съответно не бил издаден изпълнителен лист.

Твърди, че има вземане срещу ответника, произтичащо от следните обстоятелства:

На 26.02.2020 г. между ответника Й. В. А. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който кредиторът се задължил да предостави потребителски кредит, а кредитополучателят да усвои и върне предоставената сума, ведно с уговорената лихва за ползване на кредита.

1

Във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за кредит, ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2020 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, който от своя страна сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство от същата дата, като поръчителят – „Ай Тръст“ ЕООД, се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за кредит № ***.

Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че кредитополучателят не е възстановил на поръчителя платената от последния сума по договора за кредит.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., с който вземанията на предишния кредитор – „Ай Тръст“ ЕООД, били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа, че е надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, в която връзка било изпратено уведомително писмо на същия. Посочва, че към исковата молба е представено уведомление за извършената цесия, като ответникът следвало да се счита уведомен и с получаване на приложенията към исковата молба.

Иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Й. В. А., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 2454,93 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Й. В. А.; сумата от 472,68 лева – договорна лихва за периода 06.12.2020 г. – 20.03.2022 г., които суми са платени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 26.02.2020 г., а вземанията са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.; сумата от 292,51 лева – обезщетение за забава за периода 07.12.2020 г. – 02.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано частно гражданско дело № 6336/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

2

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Й. В. А., със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че не са налице валидни облигационни отношения по силата на договор за потребителски кредит № *** и договор за поръчителство от 26.02.2020 г. Поддържа, че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се обоснове извод, че е налице валидно предоставена финансова услуга от разстояние по смисъла на ЗПФУР.

Ответникът твърди, че не е получил посочената в договора за потребителски кредит сума в размер на 3000 лева.

Счита, че представената от ищеца компютърна разпечатка на Приложение 1/23.08.2021 г. не отговаря на ЗЕДЕУУ. Според ответника процесното приложение е съставено за целите на настоящия процес и не съставлява разпечатка от съответния електронен документ, а вероятно възпроизвежда изолирана част от съдържанието му и не може да се цени като годно доказателство.

На следващо място твърди, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за поръчителство съдържат неравноправна клауза относно дължимата лихва в размер на 40 % и относно размера на възнаграждението на поръчителя.

Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендира направени по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Кредисимо“ АД и ответника /л. 9 – л. 14/, по силата на който на последния е отпуснат финансов ресурс в размер на 3000 лева, който следвало да бъде издължен на 24 погасителни вноски от 183.56 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че ответникът се задължава да предостави обезпечение на кредита измежду следните възможности: 1. банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на 3 заявлението и 2. поръчител по договор за поръчителство с одобрено от заемателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 на посочената уговорка било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение, заявлението за предоставяне на потребителски кредит ще се счита, че не е одобрено от заемателя.

С оглед изпълнение на поетото задължение по чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2020 г. с „Ай Тръст“ ЕООД /л. 40 – л. 49/, по силата на който последното дружество се задължавало да отговаря солидарно с ответника по заемателя, срещу което същият следвало да заплати възнаграждение. В чл. 4, ал.2 от договора за поръчителство било посочено, че в случай, че поръчителят изпълни задълженията си по договора, същият има право да поиска от ответника възстановяване на всички платени задължения, законна лихва върху платената сума от деня на плащане до възстановяване на сумата и разноските, които е направил.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД /л. 68 – л. 79/ и Приложение № 1 /л. 81 – л. 83/, се установява, че ищецът е придобил вземания от останалите две дружества, обективирани в Приложение № 1 към договора. Цесията е съобщена на длъжника, видно от известие за доставяне /л. 86/.

В хода на производството е изготвена ССчЕ от вещото лице Д. С. /л. 127 – л. 131/, от която се изяснява, че по процесния договор за потребителски кредит ответникът е заплатил общо сумата в размер на 11 лева, от които 1146.58 лева на „Кредисимо“ ЕАД, 988.16 лева на „Ай Тръст“ ЕООД, и сумата от 200 лева на „АСВ“ ЕАД. Вещото лице е посочило, че непогасените задължения по договора за кредит по записванията на ищеца са както следва:

2454.93 лева – главница, 672.68 лева – договорна лихва, 114.79 лева – лихва за забава до 23.08.2021 г. , 1380.20 лева – такса поръчителство, 407.34 лева – лихва за забава от 23.08.2021 г. до 01.04.2023 г. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че при направена справка в счетоводството на дружеството и от представени му осчетоводени справки и документ от Изи пей, е установило, че на А. е предоставена заемната сума от 3000 лева, с част от която е рефинансиран друг кредит на ответника. Допълва и че след цесията 4 е извършено плащане в размер на 200 лева, което отишло за погасяване на дължимата договорната лихва, като така, вземането по нея е 462.68 лева.

В хода на производството е изготвена и СТЕ, от вещото лице А. К., от заключението на което следва извода, че в административния панел на кредитора има регистрирано кандидатстване и сключване на договор за кредит от дата 26.02.2020 год., както и има попълнена форма за кандидатстване за финансова услуга, ответникът е приел СФЕ и процесния договор заедно с общите условия, в административния панел е отразено, че ответникът е избрал като обезпечение на кредита – поръчителство, предоставил е съгласие за предоставяне на лични данни от Кредисимо ЕАД на поръчителя, както със заключението са приложени снимки от имейли между Ай тръст ЕООД и имейл ***, от които се установява и водена кореспонденция между дружеството поръчител и ответника, както и че на ответника е изпратен договор за поръчителство.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обосновани и компетентно изготвени, от лица с необходимите знания и умения. Същите не се оспорват и от страните в производството.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от договор за кредит от разстояние сключен между Кредисимо ЕАД и ответника, видно от представените писмени документи –Договор потребителски кредит № *** и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ. Установи се от изслушване на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, че заемната сума е усвоена от ответника.

Съдът намира обаче за основателни направените възражения за недействителност на сключения между Кредисимо ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит, по следните съображения: Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ответницата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В случая са налице 5 правоотношения по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ответник, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***, сключени между страните, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.