Решение № 2280 от 19.10.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2280 гр. Бургас, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120108508 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ****, чрез процесуален представител – юрисконсулт Н.М., срещу В. Б. Г. ЕГН ********** с адрес: град Бургас, *****, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит CARD – ***607, сумата 211,93 лева, представляваща главница, сумата 46,55 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.05.2020 година до 15.10.2020 година, сумата 11, 23 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 08.10.2020 година до 16.04.2021 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът излага, че на 15.07.2019 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор, и В. Б. Г., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски револвиращ кредит CARD – ***607. С договора е предвидено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателя да заема многократно средства от определения кредитен лимит, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислена върху усвоения размер за времето на ползването му. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца. Съгласно договора кредитополучателят 1 дължи минимална месечна вноска, която следва да направи до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението. При неплащане на една или повече месечни вноски кредиторът има право да блокира кредитната карта. Ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и извършил 1 усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-***566 за закупуването на стоки и услуги. За ползването на услугата по чл. 4 от договора ответникът дължал уговорените ГЛП и ГПР, като е посочена общата стойност на плащанията. Падежът по кредита е първо число на месеца, като тогава се дължи уговорената фиксирана месечна вноска. В случай че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и ще бъде начислена лихва. Лихвата се начислява на деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира в разполагаемия лимит – трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент както тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване. В исковата молба е посочено още, че ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.05.2020 година, към която дата било последното плащане. В исковата молба е изложен правен довод, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. На 15.10.2020 година на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. В условията на евентуалност, в случай че установителните претенции бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява осъдителен иск, като заявява, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а с връчването на препис от нея, длъжникът е уведомен.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията ответникът, чрез назначения особен представител – адвокат Б., дава писмен отговор на предявения иск. Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер. В писмения отговор са изложени доводи за недействителност на договора за банков кредит поради неспазване на изискванията на чл.11, т.10, тъй като в ГПР не са включени надбавка и разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определена добавка – печалба. На следващо място е посочено, че се установява нарушение на чл.11, т.12, тъй като в погасителния план месечните вноски не са разбити по компоненти, а е посочена обща сума като главница и лихви. Изложено е още, че е в размера на кредита е записана сума от 881, 81 лева, като в тази сума е включена сумата от 72, 81 лева за застраховка „Сигурност на плащанията“, но от приложените доказателства по делото липсват такива, удостоверяващи превода на тази сума на застрахователно дружество.

2

Поради това ответникът счита, че сумата не е дължима. Поради недействителността на договора процесуалният представител на ответника счита, че не са 2 дължими договорната лихва и лихвата за забава.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. По същество на спора излага доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание назначения на ответника особен представител на адвокат Б. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 1021 от 28.05.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 3 641 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.

По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:

Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 240, ал.1, чл.240, ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК **** от една страна, и ответната страна В. Б. Г. – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за кредит: № CARD- ***607 от 15.07.2019 година, усвояване CREX – ***566. В договора е посочено, че се извърши следното усвояване чрез функционалност покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер. В договора е отразена сума в размер от 839 лева, представляваща обща цена на стоките, размер на кредита 881,81 лева, месечна погасителна вноска 110, 32 лева, брой погасителни вноски – 9, обща стойност на плащанията 1022, 88 лева, ГПР 29, 78 %, ГЛП 26,35 %. Видно от приложения погасителен план месечните вноски са с падежи в периода от 01.09.2019 година до 01.05.2020 година. Подписан е и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD - ***607 от 15.07.2019 година, в който е посочено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер от 1 000 лева при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в този документ.

Изложено е в чл.5 от договора за кредитна карта, че идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален идентификационен номер ПИН, уникален за всеки клиент.

За изясняване на спора от фактическа страна е допуснато извършване на съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че цената на закупената стойка в М.Б. 1, к-с **** е в размер от 838 лева, с първоначално плащане в размер на 30 лева.

3

Преведената на Технополис България ЕАД сума е в размер от 809 лева. Като писмено доказателство е приета касова бележка за заплащане на сумата 839 лева по фактура *** с получател Технополис Бургас, платени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“.

Видно от заключението на вещото лице, съгласно представената справка от софтуерен продукт и месечни извлечения по кредитна карта, начислените задължения по CARD – ***607 са осем, с падежи на задълженията в периода от 01.09.2019 година до 01.04.2020 година в размер от 110, 32 лева. Закупен е телевизор марка „Филипс“, модел 43, PUS 7303, 1 бр. обща цена - 839 лева, първоначално плащане в размер на 30 лева, преведена на Технополис България ЕАД сума в размер на 809 лева. От заключението на вещото лице се установява още, че размера на задължението към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е в размера е идентичен с размера, посочен в заявлението.

Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено поради което от него могат да бъдат направени извод относно фактическата страна на спора.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От посочените по – горе доказателства се установява сключване на писмени договори между страните за предоставяне на потребителски кредит с функционалност усвояване чрез покупка на стока и договор за предоставяне на кредитна карта, чрез усвояване, от която в случая е заплатена сума при покупка на стока. Задължението е следвало да бъде погасено чрез внасяне на суми в размера, посочен в погасителния план по договора за кредит. В случая, видно от заключението на вещото лице, са внесени 9 вноски в размер от 110, 32 лева. Не са заплатени четири вноски. Размерът на главницата, чието заплащане е предмет на иска, е 211, 93 лева. В случая следва да бъде посочено, че не се установява дали с кредитната карта са извършени други разпореждания от името на ответника и дали с оглед предвидената възможност от тази сума /1000 лева, съгласно договора/ да са усвоявани суми за погасяване на вноски по договора CREX също с оглед предвидените в договора възможности.

По повод направените възражения от процесуалния представител на ответника за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да бъде посочено, че ГПР е изчислен чрез представителен пример, усвоени 3 000 лева еднократно и изплатени 12 месечни вноски *307, 89 лева, включително 4 лева месечна такса, ОСП 3694, 68 лева, ГПР за всеки конкретен договор за револвиращ кредит зависи от използването на кредита и кредитната карта и направените от кредитополучателя плащания.

Поради изложеното е налице съответствие с чл.19 от ЗПК. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Предвид изложеното в стандартния европейски формуляр настоящият състав приема, че не 4 се установява недействителност на договора на това основание и правоизключващото възражение е неоснователно. Не е налице несъответствие и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договора съдържа погасителен план.

Предвид установеното от фактическа страна, изложено по –горе, и конкретно стойностите на дължимите суми по договора за кредит CARD – ***607 и размера на главницата, предмет на спора, настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства не съответства извод за недействителност на договора на посочените в отговора основания. Не се установява наличие и на неравноправни клаузи или друго основание за недействителност на договора, за което съдът следи служебно.