Решение № 351 от 23.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000385 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №38/19.05.2022г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по т.д. №162/2021г. по описа на СОС, ответникът „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 0302269049, със седалище гр. София, е осъден да заплати на ищеца О. Р. А., ЕГНЕГН ********** , от село Чернолик, общ.

Дулово, обл. Силистра, сумата 40 000 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Х М А.а, загинала при ПТП, настъпило на 15.10.2020г. по вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Р Р. А. , обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на действие до 06.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното му плащане.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане, са били 1 отхвърлени като неоснователни.

В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът „Дженерали застраховане” АД е осъден да заплати на ищеца О. А. сумата 1 600 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената част на исковете, съответно на нейният пълномощник, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 1 730 лева.

Допълнително, по реда на чл.248 ГПК с определение №127/23.06.2022г. решението е допълнено в частта му за разноските като ищеца А. е осъден да заплати на ответното дружество сумата 100 лева - юрисконсулско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.

Решението в осъдителната му част се обжалва от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД, ЕИК 0302269049, с въззивна жалба вх. №1420/08.06.2022г. по описа на СОС, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В. Т..

Решението се обжалва и от ищеца О. Р. А., ЕГНЕГН ********** , в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 40 000 лв. до претендираната сума от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №1364/03.06.2022г. по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат И. Р, АК-Силистра.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищец в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.

Според ответника – въззивник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД изплатеното от него преди завеждане на делото обезщетение на ищеца в размер на 80 000 лева покрива напълно претърпените вреди. Определеният от съда по справедливост общ размер на обезщетението от 120 000 лева е завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, 2 както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай.

Обосновано е в тази връзка оплакване, че съдът не е отчел в нужната пълнота и не е оценил правилно съществени обстоятелства от значение за определянето на дължимото в случая обезщетение, за които ответникът своевременно и надлежно е обосновал нарочни доводи, сочени изрично и във въззивната жалба. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения писмен отговор вх. №1765/06.07.2022г. въззиваемият по тази въззивна жалба ищец О. А., чрез пълномощника си адвокат И. Р оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като акцентира на установения по делото обем на причинените му вреди, ищеца аргументира становище, че действително принципът на справедливостта при определяне на дължимото му обезщетение е бил нарушен от първоинстанционния съд, но в негов ущърб, а не в ущърб на застрахователното дружество, както необосновано се твърди във въззивната жалба на ответника. С оглед на това моли същата да бъде оставена без уважение.

Във въззивната жалба на ищеца О. Р. А. се акцентира на това, че по делото безспорно са били установени претърпените от него неимуществени вреди в резултат на внезапната и нелепа загуба на неговата майка при процесното ПТП, същите са били възприети от съда в цялост (по вид и обем), но въпреки това съдът е присъдил само част от претендираната с иска сума без да изложи конкретни съображения за това, съответно да обоснове приложения от него принцип при определяне на дължимото обезщетение.

Като черпи доводи и аргументи от принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД, и трайно установената съдебна практика относно размера на обезщетението за вреди в сходни случаи и приложимите критерии при неговото определяне, въззивникът – ищец обосновава извод, че в конкретния случай справедливото обезщетяване на вредите изисква присъждането на обезщетение в общ размер на 150 000 лева. С оглед на това моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявената осъдителна претенция в цялост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

3

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответника „Дженерали застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №1600/22.06.2022г., в който подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът О. Р. А., чрез процесуалния си представител адвокат И. Р, АКСилистра, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея осплаквания и искания, и моли за нейното уважаване. Представя списък по чл.80 от ГПК на претендираните разноски.

Въззиваемата страна „Дженерали застраховане ” АД, не е взела участие чрез законен или упълномощен представител.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения главен иск е претендираното пряко право на ищеца О. Р. А., ЕГН **********, от село Чернолик, общ. Дулово, обл.

Силистра като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „Дженерали застраховане ” АД, ЕИК 0302269049, гр. София, остатъкът от дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Х М А.а, загинала при ПТП, настъпило на 15.10.2020г. по вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Р Р. А. , обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/08/120001860089.

Като твърди, че дължимото обезщетение е в общ размер на 150 000 лева, след предявяване на претенция застрахователят определил и заплатил обезщетение в размер на 80 000 лева, ищеца претендира осъждане на ответното дружество да му заплати остатъка в размер на 70 000 лева. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021г. - датата на отправеното искане към застрахователя, до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, 4 ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на виновния за ПТП водач на лекия автомобил участник в ПТП Р Р. А. , ЕГН **********, съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество „Дженерали застраховане ” АД, гр. София, сключил със собственика на управлявания л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/06/119001764205 от 06.07.2020г. със срок на застрахователно покритие до 06.07.2021 година.

Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени доказателства, че на 15.10.2020г., около 12.50 часа, в град Дулово, на кръстовището между ул. „Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“, отнемайки предимството на насрещно движещия се в посока направо по ул. „Шуменско шосе“ л.а. „Ауди Q7“, рег. №СС 4343 АТ, водачът на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, Р Р. А. предприел завой наляво с цел навлизане по ул.

„Байкал“, в резултат на което, въпреки че задействал спирачната система и се опитал да се отклони наляво л.а. „Ауди Q7“ ударил в страничната дясна част л.а. „Форд Ка”. В резултат на това две от пътничките в този автомобил – Г Р А, седяща на предна дясна седалка, и Х М А.а, седяща отзад, са починали на място от получените увреждания.

С Присъда №13 от 22.12.2021г., постановена от Окръжен съд Силистра по н.о.х.д. №189/2021г., влязла в сила на 07.01.2022г. водачът Р Р.

А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.3, б. “б”, във вр. с ал.1, б. “в” и чл.342, ал.1 от НК, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Р Р. А. и неговата противоправност.

Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 15.10.2020г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Форд Ка”, с р е г . № ХХ ХХХХ, сключена по полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. с крайна дата на покритие 06.07.2021 година.

5

Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и факта, че ищеца О. Р. А. е низходящ родственик по права линия от първа степен (син) на починалата в резултат на процесното ПТП Х М А.а.

Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция с подадените и от двете страни въззивни жалби, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка. От страна на въззивника „Дженерали застраховане ” АД се поддържа и заявеното в хода на първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата като се твърди, че неправилно същото не е било зачетено от съда с обжалваното решение. Именно в тези предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция (чл.269 ГПК).

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.