Решение № 22594 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22594 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110139972 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „............” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД срещу ответника М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 882,89 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ..........., аб. № ......... ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване, 147,22 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 19.08.2024 г., 13,20 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване, и 2,78 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 19.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 53779/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „...........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 882,89 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 13,20 1 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.4.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 147,22 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 19.08.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,78 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 19.08.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът М. А. Х. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск при възражения, че същият не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, поради което няма качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка се оспорва авторството на приложеното към исковата молба заявление – декларация да откриване на партида при ищцовото дружество. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия, като и че начисляването от страна на ищеца е правилно и законосъобразно.

Оспорва иска за обезщетение за забава с доводи, че не е изпаднал в забава поради липсата на покана, излагайки подробно съображения за необходимостта от покана, за да изпадне потребителя в забава. Оспорва се ищецът да е носител на материалното право да получи възнаграждението за услуга „дялово разпределение“, доколкото ЕС е избрало друго лице за изпълнение на тази услуга и същото има право на възнаграждение. В този смисъл се твърди, че ищецът предявява чужди права в настоящото производство, което е недопустимо. Оспорва се посоченото от ищеца лице да е извършвало услугата дялово разпределение. Счита, че не е изпаднал в забава по отношение на задължението за дялово разпределение, поради липсата на покана, поради което не дължи претендираното обезщетение за забава. Релевира и възражения за изтекла в негова полза погасителна давност за претендираните вземания.

Конституираното трето лице – помага „.......“ ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Протокол от 27.01.1989 г., с който е одобрена съдебна спогодба за делба, видно от който в дял на ответника М. А. Х. е поставен ........., находящ се в гр. ........

От приложеното писмо на Столична община – район „В.“ се установява, че ж.к.

„Н. – 5“ е идентичен с ж.к. „В. – 1“ и ж.к. „Н. – 6“ е идентичен с ж.к. „В. - 2“.

Представен е Договор № 480/02.10.2002 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ........... и третото лице – помагач „.......“ ООД, за извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на който е взето решение, видно от приложения протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата от дата 25.09.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № .......... г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 971,99 лв., счетоводна справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., както и изравнителна сметка, изготвена от третото лице – помагач, както и протокол за неосигурен достъп.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди от „............“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, за процесния период ищцовото дружество не е начислявано суми да доставена топлинна енергия по прогнозни данни. Начислена е сумата от 971,99 лв. за реално доставена топлинна енергия с общата фактура от м. 7.2022 г. след годишното отчитане и изравнението от ФДР. Поради промяна в данъчната ставка за сумата по общата фактура е издадено кредитно известие и е издадена нова фактура от 01.09.2022 г. за сумата от 882,89 лв. с данъчна ставка 9 % ДДС. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 19.08.2024 г. – 199,68 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. е 13,20 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.08.2022 г. – 19.08.2024 г. е в размер на 2,69 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 772,64 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.08.2024 г. е в размер на 187,85 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, 3 ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото писмени доказателства (Протокол от 27.01.1989 г., с който е одобрена съдебна спогодба за делба и Удостоверение за идентичност на Столична община) съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че ответникът през процесния период е бил собственик на имота по силата на съдебна делба. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните права. Липсата на заявление за откриване на партида при ищцовото дружество от страна на ответника не променя горния извод на съда, доколкото облигационната връзка възниква с придобиването на собствеността, респективно вещното право на ползване и не е необходимо сключването на писмен договор, в това число и подаване на заявление от страна на собственика.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.