Решение № 400 от 05.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 05.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201122 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВелиЗар-транс“ ЕООД, ЕИК: 202886209, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Г.П.П. срещу Наказателно постановление № 36-0000865 от 01.12.2021 г., издадено от Г.Д.П. – ***, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Обн. ДВ. бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП да е издадено въз основа на констатации, които не са направени от актосъставителя, а от друг контролен орган. Поддържа преди съставянето на акта да не е извършена проверка. Взема становище правото му на защита да е нарушено поради липса на надлежно описание на нарушението, като твърди вместо описание единствено да е преписан текстът на приетата за нарушена законова разпоредба. Счита за неправилно определени датата, часът и мястото на извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Г. Ю., с пълномощно по делото, която поддържа 1 жалбата. Пледира фактическата обстановка да не е изяснена поради неотразяване в НП на коя дата водачът е придобил правоспособност за управление на МПС от категория С+Е, от което обстоятелство да зависи дали е следвало да премине първоначална квалификация или само периодично обучение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 15505/25.02.2022 г. изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението и авторството на деянието да са установени по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „ВелиЗар-транс“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.02.2022 г., установено от попълнената разписка, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 18.02.2022 г., поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „ВелиЗар-транс“ ЕООД притежавал издаден лиценз на Общността № 16583, валиден до 08.12.2026 г., за международен автомобилен превоз на товари по шосе срещу заплащане.

На 21.09.2021 г. около 11:20 часа в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 34 жалбоподателят „ВелиЗар-транс“ ЕООД допуснал извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил „Ивеко МП 440 Е 43 ТП“ с рег. № *** от категория N3 и със закачено полуремарке „Шмитц СО 1“от категория О4 с рег. № ***, за което се изисквало свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория С+Е, от *** Х.И.А., ЕГН:

**********. Последният не притежавал издадена му карта за квалификация на водача за съответната категория. За извършването на превоза била съставени товарителница серия М № 415755 от 21.09.2021 г. и пътен лист серия Т № 601564.

На 21.09.2021 г. около 13:00 часа в гр. Гурково *** Х.И.А., докато осъществявал обществения превоз на товари, възложен му от жалбоподателя „ВелиЗар-транс“ ЕООД, бил спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора. Те поискали от водача да им представи карта за квалификация на ***. Х.И.А. нямал издадена 2 такава карта, поради което не я представил на контролните органи. Въз основа на това деяние Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора сезирала Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив за извършването на проверка на превозвача „ВелиЗар-транс“ ЕООД.

Проверката била възложена на свидетелите Х. Й. Ч. и Г. Д. Д. – ***. В хода на проверката те събрали съставените документи за извършения превоз – товарителница, пътен лист, и служебно извършили справка в базата данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която установили, че *** Х.И.А. никога не бил притежавал издадена му карта за квалификация на водача.

На 18.11.2021 г. свид. Ч. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 293230 срещу жалбоподателя „ВелиЗар-транс“ ЕООД в присъствието на негов пълномощник и на свид. Д..

Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Х. Й. Ч. и Г. Д. Д.. От тях се установяват обстоятелствата по извършването на проверката и съставянето на АУАН. Изяснява се, че проверката е инициирана по сигнал от РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, където е санкциониран водачът, извършващ превоз без да притежава карта за квалификация, а предмет на проверката от страна на Регионалната дирекция със седалище Пловдив е била дейността на превозвача. От показанията на свидетелите Ч. и Д. се изясняват извършените действия за установяване дали конкретният водач притежава карта за квалификация на водача, като справката е извършена в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а за изходна база за търсене е използван ЕГН на водача. От показанията на двамата свидетели съдът установява и резултатът от тази проверка, като водачът не е имал издавана никога карта за квалификация. Показанията на свидетелите Ч. и Д. са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, а и взаимно кореспондиращи си.

Те изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. По тези съображения съдът ползва с доверие свидетелските показания.

От справка с вх. № 91904/16.11.2022 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 57 от делото) се установява, че към дата 21.09.2021 г. СУМПС на *** Х.И.А. срещу категория С+Е не е било маркирано с код „95“ на ЕС по чл. 10, § 2 от Директива 2003/59/ЕО.

3

От справка от информационната системата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (Система за преглед на DQC карти) се изяснява, че за водач с ЕГН: ********** липсва издадена карта за квалификация на водача.

От товарителница серия М № 415755 от 21.09.2021 г. (лист 10 от делото) се установява, че превозвачът „ВелиЗар-транс“ ЕООД е извършил автомобилен превоз на товари с МПС „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Шмитц“ с рег. № *** по маршрут Велико Търново – Лесово на дата 21.09.2021 г.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 35 от делото) се изяснява, че същото представлява влекач от категория N3 с марка и модел „Ивеко МП 440 Е 43 ТП“, собственост на „ВелиЗар-транс“ ЕООД.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** (лист 38 от делото) се установява, че същото представлява полуремарке от категория О4 с марка и модел „Шмитц СО 1“, собственост на „ВелиЗар-транс“ ЕООД.

От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (лист 9 от делото) се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователни са възраженията по жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място жалбоподателят твърди, че съгласно действащата нормативна уредба, за да се вземе отношение по подаден сигнал от друг контролен орган, да е необходимо да се извърши тематична проверка, каквото в случая да не е осъществена, а АУАН да е съставен само на базата на писмено уведомление от РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора.

Нито

ЗАНН, регламентиращ общите правила на административнонаказателния процес, нито специалният закон ЗАвтП не 4 предпоставя като задължителен етап преди съставянето на АУАН да се извършва определена по вид проверка, нито обвързва законосъобразността на акта от такава проверка. Дейността по установяване на нарушението се извършва съобразно отрасловата компетентност и контролните правомощия на актосъставителя. След съставянето на АУАН както обосноваността на фактическите изводи, така и законосъобразността на извършените действия се проверява от административнонаказващия орган на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В настоящия случай от показанията на свидетелите Ч. и Д. се разкриват конкретните предприети действия за установяване на нарушението.

В тази връзка възражението по жалбата се явява оборено от установените по делото факти. Писменото уведомяване от Регионалната дирекция със седалище гр. Стара Загора единствено е сезирало компетентната администрация в гр. Пловдив. Не отговаря на действителността твърдението да не е извършвана проверка за основателността на сигнала. По делото е приложена и приета като писмено доказателство справка от информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно притежавана карта за квалификация на водача от извършилия превоза водач. За тази справка се доказва да е направена от свид.

Ч. и именно в процеса по изследване има ли извършено административно нарушение. От показанията на свидетелите се установява още, че преди да се пристъпи към съставяне на АУАН, е изследвано и извършен ли е превоз, на коя дата и от кой водач, като за тази цел са събрани писмени доказателства – товарителница, пътен лист, от които са установени самоличността на водача, дата и направлението на превоза, вида на превозното средство. При тези факти категорично доказано е по делото, че преди съставянето на АУАН актосъставителят добросъвестно е изпълнил задължението си да установи по несъмнен начин факта на извършеното административно нарушение чрез пълна, всестранна и обективна проверка. Разгледаното възражение е неподкрепено с доказателства и по същество е неоснователно.

Разпечатката съдържа 37 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52f83e81-1c63-4c39-b5cd-c1d317baf066