Протокол № 105 от 10.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 105 гр. Сливен, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Елена Г. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20242200100550 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Г. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. М., АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно, представено с исковата молба.

Ответникът „Б.В.И.Г.“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юриск. Б. А., с пълномощно към отговора на ИМ.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални преки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. М.: Поддържам ИМ във всички нейни пунктове. По отношение на отговора представен от ответното застрахователно дружество считаме, че отговора страда от пороци, тъй като не е посочена съдебна практика на която се позовава техния отговор, направеното предложение за споразумение е с изключително неприемливи параметри. Това е некоректно и тенденциозно поведение по отношение на възрастта на пострадалата и това, че преклонната възраст не е основание за претендираното обезщетение в размера в който е претендиран.

ЮРИСК А.: Поддържам отговора. На доброволна фаза при първоначално депозиране на документите на ищцовата страна беше отправено 1 предложение за постигане на споразумение за обезщетение в порядъка от 110 000 лева, но не беше прието. При получаване на книжата по настоящото дело и с оглед на това, че беше минало време и се натрупа лихва, беше коригирана офертата и беше направено предложение, още в срока за размяна на книжа, за изплащане на обезщетение в размер на 130 000 лева, то също не беше възприето. По отношение на практика, ако ищцовата страна държи с писмените бележки ще представя такава. Предложението на ответната страна е 130 000 лева. Съдебната практика е относима към нашето предложение.

Предлагам да се сключи споразумение съдебно или извънсъдебно за 130 000 лева.

АДВ. М.: Не се приема. Ще направя искания след изслушване на свидетелите и ако ги допуснете ще моля ответника да представи съдебна практика.

ЮРИСК. А.: Можем и съдебна спогодба да направим. Проверил съм каква е практиката и знам каква сума да очаквам, и по инстанциите. За мен по-доброто решение е споразумение между страните.

Съдът пристъпва към устен доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК.

Предявена е искова молба от Г. Г. Г. против ЗАД „Б.В.И.Г.“, в която се твърди, че на 18.05.2024г. в гр. Сливен около 15:00 часа по бул. „Стефан Стамболов“ до обект № 50а възникнало ПТП между л.а. и пешеходец. В резултат на катастрофата пешеходката И.В.К. е починала на място. Пряк и единствен наследник на пострадалата е нейният роден син ищецът Г. Г.. На място е пристигнал медицински екип от ЦСПМ при МБАЛ “д-р Иван Селимински“ АД, който е констатирал смъртта на пострадалата. Твърди се, че ПТП е било предизвикано от виновния водач и деликвент Е.И.Т. от гр. Сливен, който управлявал л.а. марка и модел Опел „Мерива“ с регистриран собственик И.Г.Т.. Твърди се, че в резултат на невъзможно за контролиране на движението на л.а. виновният водач Т. излиза от лентата си за движени, преминава през кръстовището в диагонално направление, преодолява ограничителните бордюри, прекосява косо велосипедната алея и навлиза в маркираната пешеходна зона, като след всичко това блъска с предната част на автомобила постр. И.В.К.. На място е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 717/2024г. по описа на РУ на МВР Сливен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.в, вр. чл.342 ал.1 от НК.

2

На 30.09.2024г. е внесен обвинителен акт против обвиняемия водач Е.И.Т. и образувано НОХД № 567/2024г. по описа на ОС Сливен. Същото е приключило с постановяване на Присъда № 28/31.10.2024г. по делото, с която съдът е признал водача Е.И.Т. за виновен за настъпилото ПТП и определил наказание. Твърди се, че приживе сина Г. Г. и пострадалата му майка И.К. поддържали изключително близки отношения. След смъртта на фактическия съжител на майка му същата е живеела сама, като единственият й син бил най-близкият й човек, с когото споделяла ежедневно живота си. Поддържали ежедневен контакт, както по телефона така и с преки срещи и обгрижване.

Пострадалата К. била в добро здраве за възрастта си, като е приемала единствено лекарства за нормализиране на кръвното налягане. Работила е в двора и градината в къщата, отглеждала зеленчуци, като част от тях продавала в района на автобусната спирка, където е загинала. Ищецът редовно посещавал майка си в дома й, поддържал домакинството, осигурявал храна и плащал необходимите разходи, свързани с ежедневието. Твърди се, че загубата на майката била за ищеца едно трагично, травмиращо и непоправимо събитие.

Тази неочаквана смърт е причинила болка, която няма да отмине във времето занапред. Болката е извадила за дълго време ищеца Г. Г. от душевно равновесие. Мъката, болката и страданието от загубата на единствения жив родител са се отразили изключително негативно и отрицателно на поведението на ищеца, като цяло. Всички близки, роднини, колеги и приятели са забелязали тази промяна, тъй като ищецът е станал изключително затворен в себе си, неконтактен, разсеян, на моменти с погрешно възприемане на действителността и ставащото около него.

Предвид гореизложеното ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата майка в размер на сумата от 190 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и изплащане на деловодни разноски в размер 12 250 лева – адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който предявения иск за изплащане на неимуществени вреди е оспорен по отношение на размера, като силно завишен. Сочи се, че страните са водили 3 разговори и е направен опит за постигане на извънсъдебно споразумение, което не е било прието от ищцовата страна. Оспорва се както главния иск, така и претенцията за присъждане на законната лихва и тъй като е налице забава на кредитора по отношение на плащането се сочи, че застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗV.

Оспорват се доказателствените искания.

Правно основание на претендираните права – чл.432, вр. чл.380 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.

Факти и обстоятелства, които се признават от страните – постановената присъда по НОХД № 567/2024г. по описа на ОС Сливен.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Ищецът следва да ангажира доказателства и проведе пълно и главно доказване по отношение на механизма на процесното ПТП, начина на живот на пострадалата, твърденията за силна емоционална връзка между ищеца и неговата майка, доказателства във връзка с момента на уведомяване на ответното застрахователно дружество.

Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените от него възражения в депозирания отговор по делото.

АДВ. М.: Докладът е пълен, изчерпателен и обхваща всички аспекти на исковата молба и отговора. Единствено ще допълня, на стр.6, абзац трети, във връзка с претендирания размер ищцовата страна е цитирала практиката на Директива 2009/103/ЕО и ЕП, и Съвета от 16.09.2009г. за размера на обезщетенията при застрахователни събития смърт, и към това се е придържала ищцовата страна, посочвайки претендирания размер, както е депозиран пред съда.

ЮРИСК. А.: Нямам възражения по доклада. Не оспорвам механизма на процесното ПТП, изложен в исковата молба и установен в наказателното производство. Признавам, че смъртта на пострадалата е в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Искам да репликирам ищцовата страна, че цитираната в исковата молба Директива очертава лимита на отговорност, съвкупност по отношение на обезщетяването на пострадали, т.е. това е 4 максималната сума, която би се платила, като тук се визират множество случаи, с множество загинали, с Н- на брой наследници. Не се плаща никъде в Европейския съюз обезщетение в рамките на 3 или 5 милиона евро по отношение на един наследник или един починал. Нещо повече, практиката в Европа е значително по-ниска отколкото в България. Там се компенсират болките и страдания за лечение в по-голям размер, с оглед необходимостта от адаптация на един пострадал при ПТП. Докато по отношение на смъртните случаи обезщетенията са фиксирани в конкретни суми, еднакви за всички, и варират между 30 и 50 хиляди евро. Това страни като Австрия, Полша, Унгария. Прави разлика практиката на Гърция и Испания, която се доближава до нашата и там обезщетенията са на база събрани доказателства. Всяка една страна, това е записано и в самата директива, вътрешно определя, чрез нормативната си уредба, своите стандарти за обезщетяване. Въпросната директива очертава само лимити и граници, не дава предписания по отношение размера. Не оспорваме валидността на сключената застраховка и наличието на валидна застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност от 14.11.2023г. до 13.11.2024г. по отношение на л.а., управляван от Е.И.Т., а именно Опел Мерива с ДКН ***. Самият факт, че сме предложили изплащане на обезщетение говори, че признаваме основателността на претенцията, но оспорваме същата по размер.

С определение № 65/28.01.2025г. съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане от ищцовата страна двама свидетели.

АДВ. М.: Водим допуснатите свидетели.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на свидетеля:

Т.К.Т. - 57г., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и отношения със страните по делото и техните пълномощници.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, свидетелят обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: С ищеца сме колеги и работим в едно и също училище. Всеки ден на работното място поддържаме контакти. Аз съм учител като него. Спомням си инцидента, в който загина майка му. Като колеги всеки 5 ден контактуваме, над 8г. сме колеги. Той си беше нормален човек, смях, закачки, като колеги. Когато събитието настъпи споменът ми е, че той доста време не идваше на работа. Ние се заместваме, не можем да оставим учениците и доста време го замествахме, и аз изпитах такава болка, и аз съм загубил баща си. Когато се върна на работа ме избягваше. Ние се смеехме, шегувахме се, а той си странеше от нас. Виждаше се промяна в него. И до ден днешен сме колеги, но той определено не е този човек, който беше преди.

Майка му не я познавам, но предни години той често по телефона си говореше с нея. Казваше, че майка му върши разни неща, казвах му да се радва, че има майка.

След инцидента той отсъстваше например 10-тина дни. Аз не знам да е ползвал болнични след това. Понякога директорката е казвала да заместваме даден колега, но няма спомен да е бил болнични. Учител е по техника и технологии. Преподава на ученици. Всеки ден сме заедно. Той е женен, има деца. Големи са децата му. Две деца има, момче и момиче. Не мога да кажа възрастта им. Примерно са на 30 години, но не знам точно. Майка му доколкото се сещам живееше в кв. „Речица“, а той си има тук жилище, но ако не всекидневно то през ден през два я посещаваше. Той след като говореше с нея по телефона и след това казваше, че ще отива при нея. Не знам дали се е лекувал от нещо, само казвам, че има разлика у него през последната година.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи от залата.

Съдът освободи свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ на свидетеля:

И.Г.П. – 35г. българин, български гражданин, със средно образование, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищеца Г. Г..

СВИД. И.П.: Желая да свидетелствам.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, свидетелката обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Близки сме с баща ми, всеки ден се чуваме, когато не се чуваме се виждаме. Аз не бях на мястото, но ми се обадиха по телефона и ми казаха какво се е случило. По принцип него ден баба ми и баща ми са се 6 чули по-рано. После ми се обадиха и ми казаха какво се е случило. Баща ми организира погребението на баба ми. Преди инцидента баща ми беше супер контактен човек, имаше много приятели и сега ги има, но тогава имаше повече контакти, след инцидента сложи бариера. Не говореше нито с нас, нито с приятели. С баба ми се чуха всеки ден, работеха заедно в двора в кв. „Речица“.