Решение № 23 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.ва

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502459 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 35304/16.09.2024г. по описа на ЧСИ Х** Г***, рег. *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от „****“ АД, ЕИК: ***** – взискател по изпълнително дело № 61/2022 г. по описа на ЧСИ Х** Г***, рег. *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, чрез процесуален представител адв. П. К. срещу постановление от 11.06.2024 г. по изпълнителното дело, с което съдебният изпълнител, на основание чл. 433, ал.

1, т. 2 от ГПК, във връзка с постъпила молба от взискателя „****“ АД за прекратяване на делото, е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 61/2022 г. спрямо взискателя „****“ АД, като е възложил в негова тежест обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в общ размер на 14322.37 лева.

Жалбоподателят „****“ АД счита, обжалваното постановление за неправилно. На първо място заявява, че съдебният изпълнител погрешно е приел, че взискателят желае делото да бъде прекратено, а не приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. На следващо място счита, че таксите и разноските следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по изпълнението.

По същество моли обжалваното постановление да бъде отменено и таксите и разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени в тежест на длъжника по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, от „*******“ ЕООД и от А. Б. Б. – длъжници по изпълнителното дело, чрез общия им процесуален представител адв. А. К., е подадено писмено възражение, с което се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Не е постъпило становище от присъединените взискатели ТД на НАП – 1

Варна, нито от „******“ АД.

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Х** Г***, рег. *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 741/2020 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна е образувано на 24.08.2020 г. по молба, подадена от „****“ АД, ЕИК: *****, чрез процесуален представител адв.

******, въз основа на изпълнителен лист № 4531/19.08.2020 г., издаден от РСВарна, на основание чл. 416 във вр. с чл. 417 от ГПК, по Заповед за незабавно изпълнение, въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите от 06.03.2020 г., по частно гр. дело № 9842/2020 г. по описа на РС-Варна.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, длъжникът „*******“ ЕООД, ЕИК: 203861461 и длъжникът А. Б. Б., ЕГН: **********, следва да заплатят солидарно на кредитора „****“ АД, ЕИК: ***** сумата в размер на 775169 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 17.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 15503,38 лева – държавна такса и 11138,03 лева – разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано насочване на изпълнението срещу паричните вземания на длъжниците по банкови сметки и дружествени дялове в търговски дружества. На основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжниците и определяне и на други начини на изпълнение. С образуване на изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжниците „*******“ ЕООД и А. Б. Б.. По отношение на А. Б. Б. са наложени запори върху левовите и валутни банкови сметки, разкрити в „*** ***“ АД и „****“ ЕАД, както и на дружествените дялове, които притежава в „*******“ ЕООД, „*****“ ЕООД и „***“ ЕООД. На 10.09.2020 г. са връчени ПДИ на длъжниците „*******“ ЕООД и А. Б. Б. за сумата от общо 841799,42 лв., включваща главница, лихви, такси и разноски по изпълнителното дело, дължими към 22.09.2020г. На 02.09.2020 г. по разпореждане на съдебния изпълнител, държавата, чрез ТД НАП-Варна е присъединена като взискател по делото за сумата от 27192,16 лева, по партида на длъжника „*******“ ЕООД.

По молба входящ от 10.01.2022 г., подадена от взискателя – „****“ АД, изпълнителното дело е прехвърлено от ЧСИ ******** на ЧСИ Х** Г***, рег.

*** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, за продължаване на изпълнителните действия, като същото е преобразувано под нов номер - № 61/2022 г. по описа на ЧСИ Х** Г***, рег. *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна.

С молба входящ № 26268/23.08.2022 г. подадена от „****“ АД, ЧСИ е уведомен, че на 22.08.2022 г. „*******“ ЕООД е платил извънсъдебно на „****“ АД сумата в размер на 26641,41 лева. На 06.02.2024 г. с молба входящ № 04350/06.02.2024 г. подадена от „****“ АД, същият моли всички запори и възбрани, наложени по отношение на „*******“ ЕООД и А. Б. Б. да бъдат отменени.

2

С разпореждане от 09.02.2024 г. съдебният изпълнител, след като е разгледал молбата за вдигане на всички обезпечителни мерки е разпоредил да се дадат указания на взискателя, че следва да посочи кои обезпечителни мерки желае да бъдат вдигнати и кои да останат по делото, както и да посочи всички извънсъдебни плащания, извършени към него от длъжниците по делото, като посочи размер на платената сума, дата и кой от длъжниците е направил плащането.

На 12.02.2024 г. с молба входящ № 05101/12.02.2024 г. взискателят „****“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземанията му по изпълнителното дело са погасени. „****“ АД посочва, че дължимата му и платена сума по изпълнително дело № 61/2022 г. по описа на ЧСИ Х** Г*** е в размер на 606681,21 лева – главница и такси в размер на сумите от: 15503,38 лева; 11138,03 лева; 11020 лева; 6,30 лева. „****“ АД заявява, че вземанията му са удовлетворени и няма претенции за заплащане на други суми по изпълнителното дело. Моли изпълнителното дело да бъде прекратено и всички наложени запори и възбрани да бъдат вдигнати.

С разпореждане от 15.02.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил на „****“ АД да уточни дали желае прекратяване или приключване на делото, като му е указал, че в случай че желае прекратяване на производството, в негова тежест следва да бъдат възложени всички неплатени такси и разноски по изпълнителното дело, както и че ЧСИ може да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, за вземанията си за разноски по изпълнителното дело. По делото не е постъпило становище от взискателя, във връзка с дадените указания от съдебния изпълнител.

С молба входящ № 06017/16.02.2024 г. подадена от „*******“ ЕООД, дружеството моли съдебния изпълнител да преизчисли дължимите от него разноски, да прекрати образуваното изпълнително дело и да вдигне наложените запори и възбрани по него.

С разпореждане от 16.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради липса на законово основание, като е определил сумата на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 14322,37 лева, което е било предмет на обжалване по реда на чл. 435 ГПК.

С решение № 398/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 659/2024 г. по описа на ВОС, съдът е отменил по жалба на длъжника „*******“ ЕООД разпореждане на съдебния изпълнител от 16.02.2024 г., с което е отказал прекратяване на изпълнителното дело по отношение на взискателя „****“ АД, както и в частта, с която е определил размера на дължимите от длъжника „*******“ ЕООД разноски по изпълнителното дело.

С обжалваното постановление от 11.06.2024 г. съдебният изпълнител, като е съобразил молба на взискателя „****“ АД за прекратяване на изпълнителното дело, както и постановеното по в.гр.д. № 659/2024 г. по описа на ВОС решение, е прекратил образуваното пред него изпълнително дело № 61/22 г. спрямо взискателя „****“ АД и е възложил в негова тежест разноски по делото в общ размер на 14322.37 лева.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-взискател по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК – постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено. В случая по изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя от 12.02.2024 г., с която е уведомил съдебния изпълнител, че вземанията му по изпълнителното дело са погасени и желае изпълнителното дело да бъде прекратено, като всички наложени запори и възбрани да бъдат вдигнати.

Молбата на взискателя обвързва съдебният изпълнител и той е длъжен да се съобрази с искането за прекратяването на изпълнителното дело.

Съгласно изложеното в мотивите на т. 2 от ТР 2/ 2023 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя. Той е длъжен и не би могъл да откаже образуване на изпълнително дело след надлежно сезиране и извършване на изпълнителни действия, когато искането за тях е законосъобразно. В съответствие с диспозитивното начало изпълнителният орган се явява обвързан и от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия.

Молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея. Изпълнителният орган следва да върне изпълнителния лист на първоначалния взискател, който има право да си го поиска във всеки момент от висящността на процеса, както има право да се разпорежда по всяко време с предмета на делото.

Въпреки дадените от страна на съдебният изпълнител указания до взискателя да уточни дали желае производството по делото да бъде прекратено или твърди наличие на предпоставки за приключването му, становище от взискателя не е последвало.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, издадено от ЧСИ, е правилно и законосъобразно, още повече като се съобрази, че същото е било прекратено със самата молба на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като постановлението за прекратяване има единствено декларативно действие.

Предпоставките за приключване на изпълнителния процес по чл. 433, ал. 2 ГПК са различни от тези, при които производството се прекратява, изчерпателно посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК. За разлика от прекратяването, приключването на изпълнителния процес е налице, когато изпълниетелният процес приключва поради предприемане на крайното действие, към което е насочен, а именно принудително удовлетворяване на взискателя и събиране на разноските по изпълнението, като в този случай извършените в производството изпълнителни действия запазват силата си, за разлика от прекратяването, при което се преустановяват окончателно изпълнителните действия, а вече извършените такива се обезсилват. Доколкото по изпълнителното дело е налице молба от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК 4 то несъмнено е, че се касае за хипотеза, изрично посочена в закона, при която изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

По отношение на оплакването в жалбата за това, че с постановлението за прекратяване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е възложил разноски в тежест на взискателя, настоящият състав намира, че в случая не се касае до обжалване на постановлението в тази му част, а до искане за изменение на същото по реда на чл. 248 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати на някое от основанията, посочени в чл. 433, с изключение на хипотезата, когато е извършено плащане, направено след започване на изпълнителното производство, какъвто е настоящия случай. В хипотеза, когато длъжникът е платил в хода на изпълнителния процес, макар и доброволно, същият следва да понесе отговорността за сторените в изпълнението разноски, доколкото именно той е станал причина за образуване на изпълнителния процес, предвиден като принудителна възможност за удовлетворяване на кредитора с признато вземане срещу длъжника, който отказва да изпълни доброволно.