Определение № 2960 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2960 гр. София, 18.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503055 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника Л. Ц. М. частна жалба срещу Определение № 11949 / 31.07.2024г. постановено по в.гр.д. № 7410 / 2024г., по описа на СГС, ГО, чж І-К състав, с което е оставена без разглеждане жалба на Л. Ц. М. - длъжник по изпълнително дело № 20218410407014 по описа на ЧСИ Н. М., срещу действия на ЧСИ, изразяващо се с налагане запор върху банковите му сметки и мълчалив отказ да прекрати производството, поради недопустимост и прекратено производството, по която е образувано ч.гр.д. №7410 по описа на СГС за 2024г.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 02.10.2024г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 09.10.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят М. изтъква факта, че с посоченото определение съдът неправилно е приел, че обжалваните своеволни действия на ЧСИ М. не подлежат на обжалване. Счита, че с това определение съдът ’’прегражда” по-нататъшното развитие на делото по един неоснователен и ’’казуистичен” начин, като прави едно целенасочено и ’’стеснително” тълкуване и приложение на закона в интерес на ЧСИ. В жалбата му са посочени конкретно законовите основания, по силата на които е формулиран и петитума до съда, срещу което съдът произволно прилага ’’свои” основания, с които се ’’обясняват” действията на ЧСИ и се облагодетелства същия. Моли за отмяна на определението и решение по същество, както и за спиране на принудителното изпълнение.

Ответникът по ч.ж. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че жалбата е срещу действия на ЧСИ, изразяващо се с налагане запор върху банковите сметки и други посочени твърдения. Подадената жалба пред 1

ЧСИ М. е недопустима, тъй като не е подадена в срока за обжалване, посочен изрично в чл.436, ал.1 ГПК. Настоящата ч.ж. е изцяло неоснователна относно твърденията за конфликт на интереси между длъжника Л. М. и ЧСИ Н. М..

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

По молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 03.09.2021 г. по гражданско дело № 60316/2017 г. на СРС, 151състав , в кантората на ЧСИ Н. М., per. Ns *** в КЧСИ, е образувано изпълнително дело № 20218410407014/2021г. срещу длъжниците Л. Ц. М., ЕГН **********, и Е. Л .Г., ЕГН **********, за сумата от 333.56 лв. - присъдени съдебни разноски.

До Л. Ц. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 097964/21.12.2021 г. (л.

17), която, видно от товарителница № 2100064765463 на куриерското дружество „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД (л. 16), е връчена лично на 31.01.2022 г.

С молба с вх. № 010974/23.02.2022г. (л. 23) длъжникът Л. Ц. М. е направил възражение срещу образуваното изпълнително дело и е отправил искане производството да бъде спряно.

Твърди, че подал молба за отмяна на Решение № 175109/24.07.2019 г., постановено от СРС, III гражданско отделение, 151 състав по гр.дело № 60316/2017 г. по описа на същия съд, въз основа на което решение е издаден изпълнителният лист и е образувано настоящото изпълнително дело.

По силата на запорни съобщения с изх. № 075069/13.12.2023 г. (л. 30) и изх. № 075071/13.12.2023 г. (л. 33) на длъжниците е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки, открити в „БАНКА ДСК“ АД. На 09.02.2024г. в кантората на ЧСИ Н. М., per. *** в КЧСИ е постъпила настоящата жалба вх. № 011190/09.02.2024 г. (л. 39) от длъжника Л. Ц. М., която е просрочена и като такава на отделно основание е следвало да бъде оставена без разглеждане.

СГС е приел подадената жалба за процесуално недопустима с аргумента, че се обжалва мълчаливия отказ на ЧСИ да спре/прекрати принудителното изпълнение по молба на длъжника от 23.02.2022г., а от друга страна срещу насочването на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника чрез налагането на запор по банковите му сметки в банка ДСК АД, съобщено на длъжника 29.01.2024г. Жалбата срещу неизвършено действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. т.нар. мълчалив отказ е непознат в гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред. От друга страна е приел, че съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т.

2 ГПК насочването на изпълнението може да се обжалва от длъжника единствено при твърдения за несеквестируемост, а в случая такива няма. Изложените в жалбата доводи за наличие на конфликт на интереси са напълно неотносими към обжалваното действие по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и не могат да са основание за 2 надлежно упражняване правото на жалба срещу посоченото изпълнително действие т.е. не попада в кръга на действията, изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

Основните възражения на жалбоподателя са насочени към твърдението, че съдът е подменил неговата воля и е разгледал основания, които не е въвел спорно в предмета на делото.

В жалбата до СГС е посочено, че е процесуален представител на г-н Х. Б. В. по гр. дело № 13652/2018г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в което г-н В. е ищец срещу Райфайзенбанк (България) и ЧСИ Н. М., по което няма влязло в сила съдебно решение. Към момента делото е на етап въззивно производство - ВГД № 20231100508871/2023г . на СГС, ГО, възз. IV-E състав. Счита, че в случая е налице очевиден конфликт на интереси, при което ЧСИ М. се явява заинтересован да упражнява ’’давление” чрез изпълнителските си действия по повод на водени срещу него дела, като не отговаря на молбата на длъжника, отказва да се самоострани и да прекрати изпълнителното дело, нито обявява обстоятелствата, поради които налага запор и реализира постъпления за сметка на длъжника, с което му причинява значителни вреди. След дадени от съда указания, с молба от 19.07.2024г. жалбоподателят уточнява, че обжалваните действия на ЧСИ са посочени в цитираното от него съобщение изх. №075068/13.12.2023г., с което ЧСИ налага запор върху банковите му сметки. Същото е получено от него на 29.01.2024г.

Първо - в чл.435, ал.2 т.6 ГПК законодателят е допуснал длъжникът да обжалва действие на ЧСИ - отказа му да прекрати производството. Съдейки по наведените в жалбата доводи се обжалва отказ на ЧСИ да прекрати производството /да се самоотведе/ По съществото си актът на съдебния изпълнител, с който е продължил изпълнението съставлява мълчалив отказ да прекрати същото. Няма спор, че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл. 434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е неприложима - спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока.

Защитата срещу подобно бездействие /непроизнасяне по искане за спиране/прекратяване/приключване/ е по реда на чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.435 ГПК. По изпълнителното дело липсва искане от длъжника за прекратяване на изпълнението и постановен отказ от съдебния изпълнител, 3 който действително подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. От данните по изпълнителното дело се установява, че липсва постановен отказ от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, който отказ би подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Следователно липсва акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, което влече недопустимост на частната жалба. В ГПК /чл. 435/ не е предвидена възможност за обжалване на мълчалив отказ.

Дори и хипотетично да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба срещу малчълив отказ, то следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.433 ГПК изчерпателно са изброени всички предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело, като сочените от жалбоподателя обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на горната разпоредба.

Второ - що се отнася до наложения запор върху банкови сметки на длъжника, както правилно е отбелязъл и първостепенният съд, не се твърди несеквестируемост, а само конфликт на интереси с ЧСИ М.. Съгласно чл. 435, ал. 2 т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Съгласно ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, като изпълнителни действия сами по себе си не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

Ако в жалбата са изложени оплаквания и се иска отменяването на някои действия- както в случая запор, съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника правилно е била преценена като процесуално недопустима с оглед наведените основания и че като такава не може да бъде разгледана по същество. Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо.

Що се касае до искането на жалбоподателя за извършване на отвод от ЧСИ Н. М. следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 22 ГПК урежда основанията в общия случай за отвод на длъжностно лице със статут на съдия, а чл.24 ГПК добавя към този кръг и прокурора и съдебния секретар. На ниво съдебно изпълнение правилото на чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ уточнява, че „Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 ГПК“. Но този въпрос също не подлежи на разглеждане в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на СГС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ: э

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Л. Ц. М. срещу Определение № 11949 / 31.07.2024г. постановено по в.гр.д. № 7410 / 2024г., по описа на СГС, ГО, чж І-К състав, с което е оставена без разглеждане жалба на Л. Ц. М. - длъжник по изпълнително дело № 20218410407014 по описа на ЧСИ Н. М., срещу действия на ЧСИ, изразяващо се с налагане запор върху банковите му сметки и мълчалив отказ да прекрати производството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5