Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16087 от 23.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30700/2023
Вид
Решение № 16087
Подписан
23.08.2024
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 16087 гр. С, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л М при участието на секретаря Д Т като разгледа докладваното от Л М Гражданско дело № 20231110130700 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** и адрес гр.

С, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу М. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. С, обл. С (столица) за сумата 1882,09 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 09 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, *****, аб.№ *****, ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 337,25 лева (триста тридесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., 17,50лева (седемнадесет лева и 50 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 2,97 лева (два лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.0201 г. до 08.12.2021 г., , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72514/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово 1 разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от третото лице помагач. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител, да е налице облигационно отношение с ищеца, да е налице основание за заплащане и на претендираните суми за дялово разпределение и лихви. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично 2 известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая е налице последната от посочените хипотези – постигнато съгласие между ищцовото дружество и ответника, въз основа на депозираната от ответника заявлениедекларация от 12.02.2014 г., с която ответникът е изразил желание за откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като е декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди на 3-членното му домакинство.

Установява се от представената Заповед № НД-77-00-2/17.041.2014 г., че имотът е общинска собственост и в него е настанен ответникът със семейството му /съпруга и дъщеря/, като е сключен и нарочен договор за наем от 31.01.2014 г., с който е предоставено ползването на имота.

Следователно между ищеца като топлопреносно предприятие и ответникът като клиент на ТЕ е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент №3 , находящ се на адрес за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, *****, с аб.№ *****, като неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че облигационно отношение между страните не съществува доколкото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че така възникналата облигационна връзка е била прекратена преди или повреме на процесния период.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за 3 дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно и е на стойност 1882,09 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.

По възражението за изтекла погасителна давност

Своевременно ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска, което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07. 2018 г., а за останалите месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички 4 останали вземания за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими като техният размер на основание чл. 162 ГПК съдът при отчитане неоспорения размер на претенеция и при съобразяване с представените изравнителни сметки от трето лице помагач и общите фактури, издадени от ищеца определя на сума в размер на 1847,89 лева. До този размер и за този период се установява възникването в полза на ищеца на непогасени по давност вземания, като не се твърди и не се установява същите да са изплатени от ответника, поради което до този размер предявеният иск за стойност на ТЕ следва да се уважи, а за разликата над него и за останалата част от периода да се отхвърли поради погасяван по давност правото на принудително изпълнение.