Разпореждане № 6270 от 02.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6270 гр. Благоевград, 02.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210102615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „П..., за следните суми:

-199.66 евро - главница;

-31.97 евро - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2025г. до 05.11.2025г.;

-112.20 – неустойка, начислена на основание чл.10 от ОУ, за периода от 05.06.2025г. до 05.11.2025г.;

-204.52 евро – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 08.05.2025г.;

-19.53 евро – мораторна лихва за периода от 06.02.2025г. до 23.09.2026г., по Договор за потребителски кредит №40030806619/31.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.09.2026г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски в производството.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок 1 от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

По делото се установява, че на 31.12.2024г. между „П като заемодател и Г.

Н. Р. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №№40030806619, при следните параметри на отпуснатия заем: сума на кредита – 600 лв., срок на кредита – 10 месеца, размер на вноска по кредита – 75.52 лв., ГПР 66.28%, ГЛП 53%, дължима сума по кредита – 755.14 лв.

Съгласно чл.10 от ОУ кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с някои от изброените обезпечения – банкова гаранция, солидарен длъжник или ипотека, за които са поставени множество изисквания.

На същата дата 31.12.2024г. „ПД и Г. Н. Р. е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №№40030806619, с което кредитополучателят се задължава да заплати неустойка в размер на 390 лв. поради непредставяне на обезпечение по чл.10 от ОУ. Заплащането на неустойката е разсрочено с вноските по кредита, като е изготвен Погасителен план, включващ и вноската за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 66.28%, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в 2 погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

Наред с това уговорката води до значително оскъпяване на кредита, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в значителен 3 размер, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг.

Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора.

По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането:

Съдът счита, че претенцията на заявителя в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се нарушава забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Освен това, с начисляването на тази такса се цели покриване на разходи, които по своята същност представляват такива, свързани с управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК и на посоченото законово основание също се явяват недължими.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 600 лв. или 306.78 евро, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от отразеното от заявителя в заявлението е, че длъжникът до настоящия момент е направил плащания в размер на 318.98 евро, като общият размер на извършените плащания следва да бъде прихванат към дължимата главница. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С- 714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че с извършените плащания от 318.98 евро заявителят изцяло е погасил подлежащата на връщане чиста стойност на кредита от 306.78 евро, поради което заявлението следва да се отхвърли в цялост.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът