Решение № 135 от 10.05.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Н., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. И. като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620101613 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция, сключен между страните по делото, предвиждащ заплащането на сумата от 370,63 лв., както и поради нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143, ал.1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че е сключен договор за паричен заем ***/15.06.2021 г, съгласно който ищцата следва да върне сумата от 877,37 лв., при реално получени от нея по договора 800 лв., при срок на кредита от 13 месеца.

Ищецът твърди, че във връзка с договора за паричен заем, ищцата е сключила с ответника Договор за предоставяне на гаранция, съгласно който следва да заплати сумата от 370,63 лв., платими разсрочено по 28,51 лв. Така общото задължение по договора възлизало на 1248,00лв.

Ищцата сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен в нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК и на чл. 143, ал.1 от ЗПК.

Ищцата сочи, че договорът е нищожен поради това, че сумата по договора за предоставяне на гаранция не е включена в ГПР и ГЛП, поради което е нарушен чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Посочването на ГПР в нереален размер било заблуждаваща търговска практика, нарушение на чл. 68д, а1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Нарушена била Директива 2005/29/ ЕО относно недопускането на нелоялна и заблуждаваща 1 практика.

Ищецът твърди нарушение на чл. 4 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищецът твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП. Стига се до значителна нееквивалетност на насрещните престации по договора, с цел извличане на полза за кредитора, което прави договореното неравноправна клауза по см.на чл. 143, т.19 от ЗЗП.

Ищцата моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи Договор за предоставяне на гаранция изцяло, предвиждащ заплащане на сумата от 370,63 лв. за нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен в нарушение на чл.

19, ал.4 от ЗПК и на чл. 143, ал.1 от ЗПК.

Ищцата не представя договор за предоставяне на гаранция по делото, а само погасителен план.

От ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД е постъпил писмен отговор по иска, с който се признава неговата допустимост, но се твърди, че е неоснователен и недоказан.

Ответникът оспорва твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция, тъй като сключването му е резултат на сключения между ищцата и „***“ АД договор за паричен заем. Сключването на договора за предоставяне на гаранция според ответника обезпечава изпълнението на договора за заем. Ответникът сочи, че сключването на договора за предоставяне на гаранция е израз на свободата на договаряне и свободната воля на ищцата, съгл. чл. 9 от ЗЗД. Поради това, намира твърденията за нищожност за неоснователни.

Оспорва твърденията за нарушение на добрите нрави. Сочи, че ответникът е извършил възмездна услуга на заемодателя, съгласно договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че дружеството е с предмет сключването на гаранционни сделки, които не са безвъзмездни.

Ответникът сочи, че дори и да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то договорът за предоставяне на гаранция е действителен.

Ответникът сочи, че твърденията за нищожност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни и необосновани, вкл. и с аргументите на чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП и чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което не е налице последицата по чл. 22 от ЗПК.

Ответникът моли съда да отхвърли изцяло иска на ищцата за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, като неоснователен и недоказан. Претендира направени по делото разноски.

Страните по делото не се явяват лично, като не изпращат и представител. От всяка от страните по делото има молба за разглеждането му в тяхно отсъствие.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено 2 от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено, че ищцата има качеството на потребител по см. чл.

9, ал.3 от ЗПК, във връзка със сключения от нея договор за паричен заем, поради което и на основание чл. 7, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да установи действителността на клаузите по този договор, които обвързват и страните по делото във връзка със сключения договор за предоставяне на гаранция.

Поради това, че оспорвания от ищцата Договорът за предоставяне на гаранция се основава на одобрен и сключен от потребителя по договора с „***“ АД договор за паричен заем № ***, посочено в чл. 1, т.2 и 3 от договора за гаранция, то съдът приема, че същия има акцесорен характер по отношение на договора за паричен заем № ***, доколкото той обуславя и неговото сключване, без него той не би бил сключен, т.е договорът за паричен заем № *** е conditio sine qua non, относно договора за гаранция. Поради това и преценката за наличието на сочената нищожност на договора за гаранция, следва да се извърши след цялостната преценка на действителността на клаузите от договора за заем, въз основа на които е сключен договора за гаранция, респ. за наличието или липсата на неравноправни клаузи.

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на договор за паричен заем № ***/15.06.2021 г. между „***“ АД и ищцата С.З.И. за предоставяне на паричен заем в размер на 800 лв. Съгласно договора, заемът следва да бъде върнат и напълно погасен за 13 бр. вноски в размер на 67,49 лв. Общия размер на плащанията е 877,37лв. Договорените ГЛП - 35% и ГПР – 40,20 %.

Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължава в срок от 3 дни,от датата на сключването му, да представи на заемодателя едно от посочените обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, работещи по трудов договор, с нетно възнаграждение по него над 1000лв., да работи по безсрочен договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му история за една година назад да е със статус „редовен“; поръчителят да подпише договор за гаранция; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя и с посочени условия за нея – със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3/ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което да предоставя гаранционни сделки.

По делото е приложен посочения от ищцата Договор за предоставяне на гаранция № ***/15.06.2021 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на гарант и длъжникът, в качеството на потребител. Този договор е представен от ответника по делото.

Съгласно посоченото в чл. 1, ал. 1 от Договорът за предоставяне на гаранция, същия има за цел да гарантира изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на задълженията, като същия е за сума, покриваща посочените вземания, а именно: задължение за връщане на 3 заемната сума в размер на 800лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорар. Съгласно договора за гаранция, гарантът се задължава да „издаде“ гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „***“ АД, за посочените суми. Съгласно посоченото в чл. 1, ал. 3 от договора, срокът на договора за гаранция е до прекратяване на договора за паричен заем или 6 месеца след обявяването на предсрочната изискуемост от страна на бенефициера.

Съгласно чл. 2 от договора, същия влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т.1 или т. 2 от договора за заем.

От посоченото в чл. 3 от договора за гаранция, се установява, че за поемане на задължението по чл. 1 от договора, потребителят дължи възнаграждение на гаранта, в размер на 370,63 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които по 28,51 лв., на посочените падежни дати (съответни на погасителния план по чл. 5 от договора за заем). В чл. 4 от договора за гаранция е посочено, че при поискване от страна на „***“ АД, гарантът е длъжен да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем, като съгл. ал.2, гарантът следва да уведоми потребителя за някой от посочените начини, за отправеното от кредитора искане за извършване наплащане по гаранцията.

От справка в ТР се установява, че кредиторът е в управителните органи на „Файненшъл България“ ЕООД, което го прави свързано лице по смисъла на §1, ал.2 от ДР към ТЗ .

Съдът намира, че сключения между страните по делото Договор за предоставяне на гаранция № ***/15.06.2021 г между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на гарант и длъжникът, се основава на нищожна клауза в основния договор за паричен заем № ***/15.06.2021 г. между „***“ АД, относно посоченото в чл. 4 от него задължение за предоставяне на обезпечение. Тази разпоредба е съответна и на посоченото в т. VІ, 1. От ОУ на „***“ АД за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която, сключването на договор за гаранция е задължително, в срок до три дни, считано от датата на сключване на индивидуалния договор за паричен заем.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посоченото в чл. 4 от договора за паричен заем, поради това, че поставя изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на кредитора, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП. Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между потребителя по договора за паричен заем, и посочения от кредитора по този договор гарант, установява, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 16 от ЗПК да оцени сам платежоспособността 4 на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Сключването на договор за предоставяне на гаранция има характер на договор, свързан с усвояването на самия кредит и неговото управление, вкл. и защита от риска за неговото неизпълнение, но поради това, че те са сключени под формата на самостоятелни договори, с посочено от кредитора фирма юридическо лице, така както сочат т. VІ, 1. от ОУ, която е и свързано с кредитора лице. Това по своя характер представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД и чл. 21, ал.1 от ЗПК, доколкото се нарушава разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и на Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредити.

Разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем и сключения въз основа на нея Договор за предоставяне на гаранция не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което се явява неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП.