Протокол № 1066 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1066 гр. Варна, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20263100100619 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:34 часа се явиха:

Ищецът В. М. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от АДВ. Х. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът П. П. Ф., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, не се представлява.

АДВ. Х. С.: Моля да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ П. Ф.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно мотивите на определение № 2937/09.06.2026 г.

АДВ. Х. С.: Поддържам иска.

ОТВЕТНИКЪТ П. Ф.: Оспорвам иска.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 07.07.2026 г. депозирана от ищеца.

ИЩЕЦЪТ В. С.: Поддържам изложеното в молбата.

На основание чл. 176 ГПК, съдът пристъпва към лично изслушване 1 на страните:

ОТВЕТНИКЪТ П. Ф.: Договорът е подписан пред кантората на нотариус Дюлгеров, която се намира близо до гарата. В този ден двамата с господин В. С. бяхме сами. Не съм получавал и не съм очаквал да получа сумата по договора. Неслучайно и периодът е толкова кратък от 01.11.2022 г. до 30.12.2022 г., т.е. това е изключително кратък период и от житейска и от финансова гледна точка, което е още едно доказателство за привидността на сключения договор за заем.

През 2017 г. ищецът ми предостави заем по банков път с всички гаранции, като този кредит аз му го върнах в срок, по банков път, вследствие на което ищецът заличи ипотеката. Още през 2017 г. аз му обещах, че ще го включа в бизнеса ми. Бяхме направили график, по който аз, въз основа на тези потенциални печалби, които трябваше да имам от бизнеса с учебници и учебни помагала, да му давам половината от сумите, които спечеля. Това беше нещо като лихва, като нещо което е свързано с това доверие, което той ми оказа давайки ми тези настина много пари. С течението на времето, понеже минаха години, тази сума стана три пъти по-голяма от първоначалните дадени 162 000 лева и стана около 540 000 лева може би. Уговорките са постигнати от 2017 г., но се измениха с течение на годините, тъй като много неща се промениха, имаше и ковид в този период и в крайна сметка тези учебници станаха безплатни в края на 2021 г. или началото на 2022 г.

Първоначалните ни уговорки бяха той да получава половината от сумите, които ще получа аз като печалба, срещу което той пък купува и продава недвижими имоти и ми обеща да ме включи в своите си проекти.

В течение на времето нито аз можех да изпълня моята уговорка, тъй като в края на 2021 г. или началото на 2022 г. учебниците станаха безплатни, но на мен ми беше неудобно да кажа на господин С., че проектът ни е провален. Дотогава господин С. получаваше от мен по-малки суми, като целия заем съм му го върнал на вноски, за което имам съответните разписки.

Аз му върнах изцяло парите, получени през 2017 г., с които той си купи къща, в която живее и в момента.

През 2022 г. господин С. постави настойчиво въпроса за даването на парите от печалбата, която евентуално аз съм генерирал. Каза ми, че от една страна не можел да си финансира проектите и че вече не ми вярва. Искаше си тези пари, които съм му обещал от печалбите. Не му казах, че не съм получил печалби, защото печалба нямаше, а на мен ми беше неудобно. Аз съм учител, а тогава бях университетски преподавател, а и исках и по-късно кандидатствах да стана директор на училище, а в един момент въпросът беше поставен, че ще се компрометирам публично и господин С. на няколко пъти ми го е казвал в разговор, ако не си изпълня това, което съм му обещал. Тогава излезе, че съм излъгал господин С. и тогава подписах този договор. С това аз исках да му покажа, че съм коректен и честен човек, като в следващите месеци се опитах да му събера отвсякъде пари, за да му дам някакви пари, взех много заеми от приятели и различни места. Дадох му около 62 000 лева, включително му дадох и дебитната си карта, за да може да тегли от нея всичко, което се превежда на мое име. Тези 62 000 лева му ги дадох на ръка, но не сме си писали разписки, бяхме приятели. Имахме един лист, на който си пишехме за малките суми. На тези листи мисля, че имаше и подписи, но при 2 мен няма такъв лист. Аз много се страхувах, че имиджът ми може да бъде развален и да не мога да кандидатствам за директор на училището. Всъщност този срам, който ме водеше до голяма степен ме доведе до подписването на тези документи, господин С. искаше да дойде да говори с майка ми и т.н., неща които мен много ме притесняваха. Искаше да говори и с бившата директорка на училище „Пейо Яворов“ – Дарина Б., с която тогава имах известни отношения, т.е. аз много се страхувах, че имиджът ми може да пострада.

По-скоро съм обяснявал, че активите ми са запорирани за кратък период от време, заради много остра атака от страна на господин С.. Единственото, което имаше, е че аз бях член на националния съвет на СДС, но това беше доста назад във времето. Тогава ми бяха направили една проверка, която в крайна сметка приключи без последици.

През 2022 г. подписахме един нотариално заверен договор, в който аз му гарантирах, че господин С. има половината от бизнеса с учебниците. Аз го нямам този договор, но господин С. го има, защото го е представил по друго дело срещу мен.

Да, това е заявлението, което имах предвид, което господин С. е представил с молбата от 07.07.2026 г. Тази гаранция по заявлението обаче се оказа недостатъчна и оттам нататък започна лавинообразен процес като цялата тази процедура завърши с продажба на цялата ми собственост, апартамента на баба ми, земя и част от парцел, получен от баща ми.

АДВ. Х. С.: Искам да уточня, че подялбата беше предмет на гр. д. № 2014/2023 г. и със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че сделката е даване срещу изпълнение за заеми, които са предоставени от господин С. на господин Ф..

ИЩЕЦЪТ В. С.: През 2017 г. аз вече имах около 15 г. опит в бизнеса и отдавна ми беше приятелството с господин Ф., поради което той беше наясно, че аз имам значителни финансови средства. Точно в момента, в който продадох голям апартамент в Пловдив той се свърза с мен, видяхме се на едно събитие на десните партии и той ми каза, че иска да ми предложи или че има нужда от пари за бизнес, който е с учебници. Тогава се разбрахме и учредихме ипотека на неговия апартамент на ул. „Отец Паисий“ и му дадох на ръка 12 500 лева по договор за заем между физически лица, а другите 150 000 лева по банков път с ипотечен кредит.

През 2017 г. дадох на ответника парите да започне бизнеса с учебници с Д.Б., която сума се явява половината от неговия стартов бизнес.

Заседанието е прекъснато в 10:37 ч. поради получен сигнал за поставено взривно устройство в сградата на съда.

Заседанието е възобновено в 12:04 ч.

ИЩЕЦЪТ В. С.: До този момент аз нямах контакт с Б.. Този заем от 2017 г. господин Ф. ми върна по банков път, както и заема от 12 500 лева и финансовите ни отношения по този въпрос приключиха. Към него момент не 3 сме говорили за печалбата от бизнеса му с учебници. Той ми даде някакви пари като обезщетение, че съм му направил тази услуга. Впоследствие ми поиска пари, но за лични неща - за инвитро процедура на приятелката му 5000 лева, също така 10 000 лева за някакви пари, които трябвало да се връщат и други по-малки суми. Правил съм му такива приятелски услуги, които той ми е искал и ми ги е връщал и това ни бяха отношенията до към 2022 г.

През 2022 г. той разви една теория, която впоследствие разбрах, че е била доста измамна. Ключов елемент беше, че той има 800 000 лева в банката от баща му, но тези пари са били запорирани от КОНПИ, поради което той се лишава от възможност да финансира бизнеса от 2022 г., който вече е пораснал, защото първоначално те работиха само с варненските училища, като ставаше въпрос за платените учебници от 8 клас до 12 клас в гимназиите, където мрежа на Д.Б. реално събираше чрез директора, понякога чрез настоятелството и чрез т.н. „събирачи“, както ги наричаше господин Ф., реално те даваха пари на издателство „Анубис“ в София като гаранция, които произвеждаха учебниците и господин Ф. с Д.Б. като търговски представители ги предлагаха в учебните заведения във Варна. Тогава господин Ф. ми обясни, че тъй като са му запорирани парите не може да финансира бизнеса. Този разговор постоянно е текъл във времето, ние си пиехме заедно кафето през ден. Аз не съм виждала Д.Б. и никога не съм виждал реално тяхната дейност, но той ми е говорил постоянно за тази дейност, т.е. той в моето съзнание е създал впечатление, че има крупен бизнес с учебници, камиончета постоянно идват, разнасят се от Варна до Велико Търново, съответно стигна и до Бургас. Д.Б. е началник на синдиката на директорите и има контакти и по този начин върви като декларирана и законна дейност, за която те ще направят фирма, но после те са си калкулирали, че данъците са прекалено големи за тази дейност.

Всички тези неща, за които говоря са ми обяснявани от господин Ф.. Тогава ми обясняваше, че този печеливш бизнес няма да е толкова печеливш и им трябват пари в брой, но след като е запорирано имуществото му, за което аз вярвах, му трябват пари в брой. Ние тогава сме се виждали през ден на кафе и не мога да кажа точен момент, в който той да ми е казал и аз да съм взел решение да му дам тези пари. Аз тогава вярвах, че е запориран от КОНПИ, а той преди малко каза, че не е бил никога запориран. Тогава аз му дадох пари като сключихме и заверихме договорите. Парите не можех да му ги дам по банков път, защото щяха да ги запорират и тях и затова му ги дадох на ръка.

При подписването на този договор за заем ми се обещават, че ще вземам 65 % печалба. Каза, че ще ми върне парите, ще вземе 65 % и че ще стана нещо като съдружник.

Дадох доста на брой заеми като общата сума за малките заеми аз очаквах да бъдат върнати, тъй като бяха услуги и там не съм бил участник в бизнеса, но за големите суми през 2022 г. той ми обеща, че ще има 65 % печалба, а аз съм съдружник с 50 % дял на практика от неговия. Ние никога не сме стигали до калкулиране, но аз очаквах да има някакво разбирателство като приятели.

Дадох на господин Ф. три големи заема - един за 120 000 лева и още два заема за по 126 000 лева. Договорите за тези суми са сключени в края на 2022 г. и трите заема, но не едновременно, а през месец. Предявения иск за 120 000 лева е за договора от 01.11.2022 г., а другите два са месец преди това и третия още месец преди това.

Уговорките бяха, че парите му трябват до Нова година, след Нова година 4 парите ги завърта и ми ги връща веднага. Като ми каза, че ги завърта и ми ги връща веднага мен това изключително ме устройваше, защото не ми спираше бизнеса с имоти. През годините той непрекъснато ми говореше за този бизнес как се разраства и обхващаха все повече градове и нещата вървяха, за което аз му вярвах.

Парите са дадени на ръка. Тези пари ми бяха абсолютно всички пари в брой, с които разполагах в брой. Имах ги от фирмата ми за почистване, магазини, търговия със земеделски земи и друг бизнес. Държах ги в къщи, имам сейф.

Той ми продаде три негови имота. Апартаментът беше предмет на гражданско дело, което той беше завел. Той беше със силата на пресъдено нещо, но този апартамент аз го закупих с ипотека като съм заплатил около 50 000 лева за изплащане на дълговете. Той беше теглил кредит от някакви лихвари и се беше забатачил.

ОТВЕТНИКЪТ П. Ф.: Оспорвам категорично това твърдение.

ИЩЕЦЪТ В. С.: Продаде ми и негова наследствена земя като прехвърлянето беше срещу хладилник, но беше продажба и няма връзка със заемите. Третият имот е ¼ от наследствен имот - апартамент, която е също част от даването срещу изпълнение.

ОТВЕТНИКЪТ П. Ф.: Ищецът винаги е превеждал суми по банков път и няма причини през 2022 г. да ми е дал такива суми в брой. Аз продължих да си плащам ипотеката към „Лено“ АД до юли-август 2023 г., за което имам и съответните платежни документи.