Решение № 119 от 03.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. К., 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Р. Г. Г. като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20245100100013 по описа за 2024 година

Предявени са от Е. Ю. Р. срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, като правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) и на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България, за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на КУИППД.

В исковата си молба ищецът Е. Ю. Р. твърди, че на 9 юли 2007 г.

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД, Комисията) внася в К.йския окръжен съд мотивирано искане за отнемане на движимо и недвижимо имущество на Е. Ю. Р.. Стойността на имуществото, чиято конфискация се иска, е 1 719 073. 52 лева. Според Комисията, налице са предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). В частност, спрямо Е. Р. има влязло в сила споразумение, с което се признава за виновен по обвинение за извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл. З, ал. 1, т. 22 от ЗОПДИППД (отм.) и притежава имущество със значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни 1 източници на средства. С мотивираното искане Комисията иска от КОС да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата следното имущество, принадлежащо на жалбоподателя:

А) земеделска земя в землището на с. П., общ.К., с площ от 7 900 кв.м., придобита с договор за покупко-продажба от 06.02.1997 г.;

Б) ресторант „Рибарска среща“, находящ се в гр. К., бул. "Б.", представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда, монолитна конструкция с РЗП 254 кв.м., състоящ се от зала за консумация (търговска зала) с площ 83 кв.м., кухненски блок и обслужващи помещения с площ 99, 50 кв.м., задно с прилежащия му подземен етаж - мазе със светла площ от 200 кв.м., както и правото на строеж върху припадащата се част от терена до размера на застроената площ от 254 кв.м., находящ се в гр. К., придобит с договор за покупко-продажба от 20.09.1996 г.;

В) „Тракторна база“, с. С., общ. М., състоящ се от: ремонтна работилница с площ 308 кв.м. - масивна, склад „ГСМ“ - масивна сграда с оборудване, 59 кв.м., битова сграда - незавършена - 222 кв.м. - масивна, прилежаща терен - 16 дка с асфалтова площадка с път и паркинг, придобит с договор за покупко-продажба от 01.07.1996 г.;

Г) два броя стоманено-стъклени оранжерии с котелна сграда със застроена площ 5000 кв.м., находящи се в складово-промишлена зона на гр. Д., обл. Хасковска, в двора на ТКЗС „Д.-басма“, ведно с нормативно необходимата прилежаща площ - земя в размер на 9800 кв.м., придобити с договор за покупко- продажба от 03.09.1996 г.

Д) дворно място - нерегулирано, представляващо парцел с кадастрален № 21101 по плана на земеразделяне на Община М., находящо се в местността „Ханчето“, спирка „Д.“, в землището на с. Б., общ. М., цялото 1100 кв.м., ведно с построена в същото двуетажна полумасивна сграда с разгърната застроена площ 154, 08 кв.м., състояща се от: търговска зала с бар, кухня с подготвителни помещения на първия етаж с пет стаи и два салона - на втория етаж, придобит с договор за покупко-продажба от 14.02.1997 г.

Въз основа на мотивираното искане било образувано гр. д. № 242/2007 г. по описа на КОС. С решение № 141 от 01.08.2008 г. КОС уважава искането на Комисията по ЗОПДИППД (отм.) и отнема в полза на държавата описаното по-горе имущество. Твърди, че КОС не анализира в конкретика дали е налице 2 причинна връзка между престъпленията, за които Е. Р. е признат за виновен, и конфискуваното имущество. Решението на КОС било обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд. Поради обективна невъзможност да заплати непоносимо високата пропорционална държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, Е. Р. поискал освобождаване от държавна такса. След отхвърляне на искането му от всички съдебни инстанции, конфискационното решение на КОС от 1 август 2008 г. влязло в законна сила и било приведено в изпълнение. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност влязъл в сила в началото на 2005 г. С Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 7/2013 г. било прието, че: „ ... Необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. З, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД (отм.)... “. В решение на ЕСПЧ от 13 юли 2021 г. по делото Тодоров и други срещу България (жалба № 50705/11) (Приложение (Пр.) № 9.8.), както и ВКС в ТР № 7, категорично приемат, че за да бъде постановена конфискация на имущество, за което държавата твърди, че е с престъпен произход, следва да бъде установена връзка между предикатното престъпление, което е основание за образуване на конфискационното производство и придобиването на вещите, чието отнемане в полза на държавата се иска. Когато националният съд не изследва и не обосновава наличието на такава връзка, той допуска нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Твърди се, че тълкувателната дейност на ВКС, осъществена с цитираното ТР № 7/2014 г., била насочена към ретроактивно изясняване на смисъла на закон, действащ от 01.03.2005 г. Ето защо следвало да се приеме, че необходимостта от връзка между престъпната дейност по чл. З, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и отнетото имущество е съществувала от влизането в сила на закона, но неправомерно е била игнорирана. Следователно нуждата от съдебно установяване на такава връзка е съществувала и на 01.08.2008 г., когато е постановено и влиза в сила конфискационното решение на КОС. Наличието на такава връзка, като задължително условие за допустимост на отнемането на частно имущество в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД (отм.), била потвърдена и в 3 решението на ЕСПЧ от 13.07.2021 г. по делото Тодоров и други срещу България. Твърди, че ТР № 7/2014 г. и решението на ЕСПЧ от 13.07.2021 г. са задължителни за всички национални публични институции при тълкуването и прилагането на ЗОПДИППД (отм.). От това следвало, че в конкретния случай действията на КУИППД и на КОС, довели до отнемане на имуществото на ищеца, визирано по-горе, били неправомерни. Към 01.08.2008 г., когато влиза в сила конфискационното решение на КОС, в сила била разпоредбата на чл.32 от ЗОПДИППД (отм.), според която: „За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“. Когато били постановени ТР № 7/2014 г. и Решението на ЕСПЧ Тодоров и други срещу България, в сила били чл. 2, ал. 2 и чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предвиждащи отговорност на съдебните органи и на съответната комисия за незаконосъобразни актове и действия в контекста на конфискационните процедури. През целия период, от влизането в сила на първия конфискационен закон, до предявяването на настоящия иск, в сила били чл. 7 от Конституцията на Република България и чл. 13 от КЗПЧОС, според които: „Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“, „ Чл.13 Право на ефективни правни средства за защита – Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национсшни власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“. Според ТР № 5/2013 от 15.06.2015 г. на ВКС, отговорността за вреди носи органът, създал риска от настъпването им. В случая това била Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, като провоприемник на КУИППД, инициирала конфискационната процедура, а не съдът, постановил конфискацията.

Съгласно §3, ал. З от Перходните и заключителни разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество от 2012 г. (отм.): „Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество“.

Според §6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (в сила от 2018 г.): „Комисията за 4 отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. Според § 6, ал. 10 от Преходните и заключителни разпоредби на актуалния Закон за противодействие на корупцията (в сила от 06.10.2023 г.):

„Активите, информационният ресурс, пасивите, архивът, правата и задълженията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се прехвърлят на Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество съответно на осъществяваните от тях функции“.

Следователно, налице било законово регламентирано правоприемство между КУИППД, инициирала конфискуването на процесното имущество на ищеца и действащата в момента Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Твърди се, че имуществените вреди, претърпени от ищеца, се съизмерват с цената на отнетото му имущество с решението на КОС от 01.08.2008 г. Според оценъчни експертизи, изготвени през януари 2023 г., цената на отнетите в полза на държавата недвижими вещи, собственост на Е.

Р., за които КОС не бил изложил конкретни мотиви, че са придобити във връзка с установената престъпна дейност на ищеца, била:

А) земеделска земя в землището на с. П., общ.К., с площ от 7 900 кв. м. – 798 000 лева,

Б) ресторант „Рибарска среща“, находящ се в гр. К., бул. "Б.", представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда, както и правото на строеж върху припадащата се част от терена до размера на застроената площ от 254 кв.м., находящ се в гр. К. – 960 000 лева,

В) „Тракторна база“, с. С., общ. М. – 991 000 лева,

Г) два броя стоманено-стъклени оранжерии с котелна сграда – 971 000 лева,

Д) дворно място - нерегулирано, представляващо парцел с кадастрален № 21101 по плана на земеразделяне на Община М., находящо се в местността „Ханчето“, спирка „Д.“, в землището на с. Б., общ. М., цялото 1100 кв.м., ведно с построена в същото двуетажна полумасивна сграда с разгърната застроена площ 154, 08 кв. м. – 913 000 лева.

5

Общата цена на отнетите имоти възлизала на 4 633 000 лева.

Претендираните неимуществени вреди били причинени от чувствата на стрес, фрустрация, загуба на доверие в българското правораздаване, както и от битовите трудности, занижените стандарт и качество на живот на ищеца в продължителен период - от 01.08.2008 г., когато влиза в сила конфискационното решение на КОС, до предявяването на настоящия иск.

Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, заедно със законната лихва върху тях от датата на предявяване на иска до пълното изплащане на присъдената сума.

Твърди се също, че вредоносните актове срещу ищеца по ЗОПДИППД (отм.) приключват на 01.08.2008 г., когато е постановено и влиза в сила конфискационното решение на КОС. Въпреки това счита, че за ищеца право на иск, респективно на обезщетение, възниква едва след решението на ЕСПЧ от 13.07.2021 г. Тодоров и други срещу България. Това било така, защото ТР № 7/2014 г. само разяснявало начина, по който ЗОПДИППД (отм.) следва да бъде тълкуван и прилаган, без обаче да установява пряка противоправност на същия закон или на предприетите от КУИППД действия. За разлика от ТР на ВКС, решението на ЕСПЧ от 2021 г. директно постановявало, че макар конфискацията формално да е в съответствие със ЗОПДИППД (отм.), ако не е изследвана връзката между престъплението, за което ищецът е осъдено и конфискуваното имущество, тя противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Ето защо счита, че в случая следва да се приеме, че погасителната давност за предявяването на настоящия иск е започнала да тече на 13.10.2021 г . – 3 месеца след постановяването на решението Тодоров и други срещу България от 13.07.2021 г., в съответствие с т.7 (а) от диспозитива на същото решение.