Решение № 796 от 04.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Сливен, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101475 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. Д. от с. Сборище, общ. Твърдица срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че в качеството си на потребител сключила с ответника договор за кредит със заемна сума от 3000,00 лв. Ищцата се задължила да върне кредита на 36 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент от 0,14 % на ден и ГПР - 50,96 %. В чл. 10 от ОУ към договора било предвидено кредитополучателят да представи обезпечение, като страните сключили Допълнително споразумение към договора, по силата на което била предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1500 лв.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е налице съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита. Същият е посочен грешно и в него не е включена като разход неустойката, което представлява заблуждаваща търговска практика. При включването й, ГПР нараства над предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. На изложеното основание, ищцата моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за допустимост на иска, но неоснователност по същество. Не 1 оспорва наличието на сключения договор за кредит, както и обстоятелството, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР по договора, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на изложеното от нея основания, като изтъква, че изчислените ГЛП и ГПР по кредита отговарят на изискванията на ЗПК, както и че неустойката не следва да се включва в изчисляването на ГПР. Твърди, че в случая предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40031878372 от 13.02.2025 г., сключен между ищцата С. П. Д. и ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради противоречие на закона.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и доказан.

Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между ищцата и ответното дружество е бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40031878372 от 13.02.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 3000,00 лв.

Уговорено е, че годишният лихвен процент е фиксиран на 50,95 %. ГПР е посочен като 63,85 %.

В чл. 10 от Общите условия е предвидено кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора гаранция, банкова гаранция или солидарен длъжник, като поради 2 неизпълнение на това задължение, в т. 3 от Допълнително споразумение към договора е начислена неустойка в размер на 1500,00 лв., която е включена в погасителния план. Така общата сума за връщане от кредитополучателя възлиза на 5867,62 лв.

Ответното дружество не оспорва обстоятелството, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР по договора.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на 3 законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 63,85 %, а договорната лихва е 50,95 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. При включване на неустойката за непредставяне на обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият нараства над петкратния размер на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Наред с това, предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

4

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото.

Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.

Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 306,78 €.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и характера на събраните доказателства и действително извършената от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично и не е депозирал писмено становище по хода на делото и по същество.

Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 200,00 € - дължимо адвокатско възнаграждение.

На следващо място, с определение на съда на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде 5 осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС държавна такса в размер на 61,35 €.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, като кредитодател и С.

П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Сборище, общ. Твърдица, ул. „Ален мак“ № 1, като кредитополучател Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40031878372 от 13.02.2025 г., поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. С. М., с персонален № ********** от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Драва“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 200,00 € /двеста евро/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 61,35 € /шестдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/, представляваща държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6