Определение № 145 от 17.09.2026, Районен съд - Омуртаг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. гр. Омуртаг, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Гражданско дело № 20263510100061 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. В. от АК – Разград, с адрес за призоваване: ***, против ответника Ю. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на майката на родителските права спрямо малолетното дете на страните – Г. Ю. С., ЕГН **********, определяне на местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Омуртаг, определяне на подходящ режим на лични отношения на детето с бащата и присъждане на издръжка.

Ищцата твърди, че с ответника са зажиВ. на съпружески начала, от което съжителство имат родено едно дете – Г. Ю. С., ЕГН **********. През 2024 г. страните се разделили окончателно, след което майката се установила заедно със сина си в Кралство Белгия. Посочено е, че бащата не ги търси, нито се интересува от издръжката на детето, като на няколко пъти е създавал проблеми на майката, с оглед на което същата е подавала жалби за домашно насилие срещу него в Белгия.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Ю. С. С., редовно уведомен.

Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба факти за местоживеенето на детето и на страните, намира че е налице процесуално отношение с международен елемент, поради което е длъжен да провери международната компетентност на българския съд по повдигнатия спор.

Международната компетентност на съдилищата на държавите членки по въпросите на родителската отговорност са регулирани от правилата на Регламент (ЕС) № 1111/2019 г., с които е отменен Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., а по въпросите на издръжката – от правилата на Регламент (ЕО) № 4/2009 г.

Понятието за родителска отговорност е уредено в чл. 2, т. 7 и чл. 2, т. 9 от 1

Регламент (ЕО) № 1111/2019 г. и същото включва предвидените мерки по чл.

59, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 СК. Общата компетентност по исковете за родителска отговорност е определена в чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1111/2019 г. п о обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Международната компетентност по исковете за издръжка на дете е регламентирана съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г.

Съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент, не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, когато съд на държава-членка бъде сезиран по дело, което не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той сам обявява, че не е компетентен. Задължението на съда да се произнесе изрично относно международната компетентност на българските съдилища е възложена на съда и с чл. 28 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), който определя и процесуалния режим на обжалваемостта на тези определения.

В практиката на СЕС, обективирана в решение от 22.12.2010 г. по дело № С-497/10 и решение от 02.04.2009 г. по дело № С-523/2007 г., е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. /идентичен с чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1111/2019 г./ трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай, както и че обичайното пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, като престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване /в този смисъл Определение № 162 от 04.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 749/2021 г., IV г.о./.

В процесния случай ищцата е релевирала твърдения, че към момента на сезиране на съда с разглежданата в настоящото производство искова молба, тя се е установила заедно със сина си на територията на Кралство Белгия, където 2 ответникът няколко пъти й е създавал проблеми, доВ. до подаване на жалби за домашно насилие срещу него в Белгия. Посочените доводи се подкрепят напълно от представените към молба от 10.07.2026 г. писмени доказателства.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за раждане – дубликат, издадено на ***., от община ***, област Разград, детето Г. Ю. С. е родено на *** г. в гр. Омуртаг, негови родители са страните по делото – Г. М.

И. и Ю. С. С., както и че детето е с българско гражданство.

От представените към молба вх. № 1349/10.07.2026 г. писмени доказателства – договор за поднаем на апартамент с 1 спалня, разположен на адрес: ***, сключен на 04.02.2021 г. между сдружение с нестопанска цел “LE RELAIS”, в качеството на наемодател, и С. Ю. С. и съпругата му Г. М. И. – като наематели, както и удостоверение за състав на домакинство, издадено от Община Йете, столичен регион Брюксел, Кралство Белгия, се установява, че ищцата Г. М. И. и нейният син Г. Ю. С. са регистрирани на посочения адрес от 11.03.2021 г., като това състояние е валидно и към 09.04.2026 г.

Представени са 2 броя удостоверения, издадени на 09.04.2026 г. от Генерален секретар на Солидарис Брабант, Брюксел, относно получаваните от ищцата обезщетения и дневни помощи съгласно белгийското законодателство.

Съгласно приложено удостоверение за посещаемост, издадено от А. Й. – логопед в гр. Йете, детето Г. С. посещава кабинета на специалиста всеки вторник от 17:00 до 17:30 ч. и всеки четвъртък от 15:30 до 16:00 ч. за своите сеанси по логопедия, свързани с устния език.

От посочените писмени доказателства съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, че детето Г. Ю. С. към датата на подаване на исковата молба с вх. № 794/15.05.2026 г. има обичайното местопребиваване на територията на Кралство Белгия, където живее, има адресна регистрация и посещава логопед два пъти в седмицата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при определяне на международната компетентност съдът, на първо място, следва да изхожда от „най-добрия интерес на детето“, с оглед възможността детето да бъде изслушано. Съдът приема и че „най-добрият интерес на детето“ е във функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка, близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне на международната компетентност. Именно за това компетентен да разреши спора за родителската отговорност по отношение на общото дете на страните, с оглед разпоредбата на чл. 7, § 1 Регламент (ЕС) № 1111/2019 г., приложим при спазване условията на чл. 8-10 от цитирания регламент, е съдът в Кралство Белгия.

Няма данни за местене на детето от една държава - членка в друга, нито твърдения то да се е преместило трайно в Р. България и да има ново обичайно местопребиваване в страната. Не се касае и за случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете. Пророгация на компетентност по чл. 10, ал.

1 Регламент (ЕС) № 1111/2019 г. също няма, тъй като не е налице условието по 3 б. „б” – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд, доколкото ответникът не е подал отговор на исковата молба и в този смисъл не е изразил становище по спора. Няма необходимост и от приложение на чл. 12 от Регламент (ЕС) № 1111/2019 г., тъй като липсват обстоятелства, които да налагат това.

На следващо място, българският съд не е компетентен да разгледа и предявения иск за издръжка, тъй като съгласно чл. 3, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. компетентен по искове за задължения за издръжка е съдът, който по силата на закона е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните. В тази връзка съдът съобрази разрешенията, дадени по дело С604/17 г., в което Съдът на ЕС изрично е посочил, че съд на държава – членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, § 1, б.

„б” от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., не отговаря на условията, предвидени в член 3, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., за да се произнесе по искането за издръжка, ако децата имат към момента на сезиране на този съд обичайно местопребиваване в друга държава-членка. Ето защо в случая не са налице предпоставките и по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., тъй като майката и роденото дете на страните имат обичайно местопребиваване в Кралство Белгия.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че международно компетентен да разгледа и да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност на страните в настоящото производство по отношение на общото им дете е съдът на държавата - членка по обичайно местопребиваване на детето. Поради това, съдът в Република България, където то няма обичайно местопребиваване, не е компетентен да реши настоящия спор.

След като българският съд не е международно компетентен, на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) 1111/2019 г., чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП, той е длъжен да обяви своята некомпетентност и да прекрати делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) 1111/2019 г., чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП, че българският съд НЕ ПРИТЕЖАВА МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ да разгледа предявените от Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ю. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, небрачни искове с правно основание чл.

127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Ю. С., ЕГН **********, определяне на неговото 4 местоживеене, определяне на подходящ режим на лични контакти с неотглеждащия родител и присъждане на издръжка на детето.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 61/2026 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, I състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Търговище в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Стела Иванова

5