Присъда № 11 от 23.04.2024, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 11 от 23.04.2024 г. постановена по НОХД № 32/2024 год. по описа на Районен съд – Р.

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – С.З., ТО Р., обвинителен акт срещу подсъдимия М.К.Г, роден на ХХ.ХХ.ХХХХ г. в гр. С.З., с адрес в с. С., общ. Р., към настоящия момент се намира извън пределите на РБългария и местоживеенето му не е известно, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 27.12.2017г. в с. С., общ. Р., в едногодишен срок от наказанието му по административен ред, наложено с Наказателно постановление № 17-0327-000954/2017 год. на Началника на РУ гр.Р., в сила от 27.11.2017 г. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, е управлявал без съответното свидетелство за управление на МПС – л.а. „П.”, с № на рама ХХХХХХХХХХХХХ- престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В хода на съдебното следствие, участващият в съдебно заседание прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт. По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, прокурора предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно, както и глоба, която да бъде съобразена с имущественото състояние на подсъдимия.

Подсъдимият в съдебно заседание не се явява и производството по делото е протекло в условията на чл.269, ал.3 от НК. Назначения служебен защитник на подсъдимия адв.Р.Р. моли съда да постанови присъда по справедливост.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимия М.К.Г е роден на ХХ.ХХ.ХХХХ г. в гр. С.З., с адрес с. С., общ. Р., към настоящия момент се намира извън пределите на РБългария и местоживеенето му не е известно, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********.

От свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимия М.К.Г е осъждан, както следва:

1. НОХД № 288/2012г. на Районен съд - Р., с присъда 25.10.2012г., в сила от 12.11.2012г. е признат за виновен по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.58А ал.1 НК/в редакция д.в бр.26/2010г./ и чл.54 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години 2. НОХД № 10/2013г., на Районен съд - Р., Споразумение от 1

21.02.2013г., в сила от 21.02.2013г. е признат за виновен по чл. 195, ал.1, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, чл.54 ал.1 ал.2 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено наказанието за срок от три години. Възлага възпитателната работа на инспектор от РУП Р.. 13.03.2013г. - с протокол от 21.02.2013г. на РС Р. по НОХ №10/2013г. на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК определя по настоящето дело и по НОХ № 288/2012г. Едно общо наказание най-тежкото от тях една година лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК отлага за срок от три години. Считано от 21.02.2013г.

3. НОХД № 226/2013г., на Районен съд - Р., Споразумение 18.09.2013г., в сила от 18.09.2013г. е признат за виновен по чл.343а ал.2, вр.чл.343в, ал.1 и чл.54 НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим от закрит тип. 09.10.2013г./протокол на РС Р. по НОХ № 226/13г. на основание чл.68 ал.1 НК постановява да изтърпи отделно от наст.наказание и наказанието една година лишаване от свобода, определено му по НОХ № 10/13г. при първоначален общ режим от закрит тип. в сила на 04.10.2013год. 17.11.2014г./ освободен от затвора на 17.11.2014г. по НОХ № 226/2013г. и № 630/2014г. с помощта на 13дни раб. в негова полза.

4. НОХД № 630/2014г., на РС С.З., със споразумение 19.06.2014г., в сила от 19.06.2014г. е признат за виновен по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5, и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, вр. чл.54 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, съобразно чл.60, ал. 1, чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

5. ЧНД № 1176/2014г., на Районен съд – С.З., с определение от 30.07.2014г., в сила от 15.08.2014г. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК налага едно общо наказание по присъди по НОХ № 630/2014г. и НОХ № 226/2013г. – лишаване от свобода за срок от седем месеца, което наказание следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип съгл. чл.60, ал.1, чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.25, ал.2 НК приспада изтърпяната част от определеното общо наказание по която и да е от двете присъди.

6. НОХД № 86/2016г., на РС Р., със споразумение 24.03.2016г., в сила от 24.03.2016г. е признат за виновен по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1, чл.55, ал.1, т.1 НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.

/петстотин лв./ На осн. чл.60, ал.1, чл.61 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да изтърпи в затвор или затв. общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. 08.07.2016г./освободен от затвора на 07.07.2016г. по НОХ № 86/2016г. начало на наказанието - 07.04.2016г.

Подсъдимия Г. не притежава свидетелство за управление на МПС.

С наказателно постановление № 17-0327-000954/27.10.2017г. на Началника на РУ-Р., в сила от 27.11.2017 г., на подсъдимия Г. е било 2 наложено административно наказание глоба 200 лв. за това, че е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

На 27.12.2017г. в с.С., общ.Р., подсъдимия Г. отново е управлявал МПС, л.а. „П.” с № на рама ХХХХХХХХХХХ, без съответно свидетелство за управление на МПС.

Подсъдимия Г. бил спрян за проверка от св.Ат. В. – мл. автоконтрольор в РУП гр.Р., който му съставил АУАН бл. №0340583/27.12.2017 г. за управление на МПС без съответно СУМПС. /л.17/

С постановление от 08.03.2019 г. М.К.Г, ЕГН ********** е привлечен като обвиняем при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК.

На 14.03.2019 г. е издадена Е вропейска заповед за арест на М.К.Г, с искане да бъде задържан и предаден с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него. ЕЗА не е изпълнена.

С постановление от 07.12.2023 г. Е вропейска заповед за арест на М.К.Г е оттеглена, с оглед разпоредбата на § 9. (1) от Преходните разпоредби на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

До настоящия момент М.К.Г не е открит на територията на страната, като родителите му знаят, че същия е в К., но отказват да посочат точен адрес. След като е уведомен за образуваното наказателно производство последния не се е прибирал в страната.

За съдебното заседание подсъдимия е редовно призован, тъй като призовката и обвинителния акт са получени от баща му, който го е уведомил за наказателното производство срещу него. Производството по делото протече по реда на чл.269 НПК- в отсъствие на подсъдимия, като на същия му беше назначена служебна защита, съгласно правилото на чл.94, ал.1 т. 8 НПК.

Обвинението се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, а именно: постановление за преобразуване на БП в ДП (л.1), уведомление (л.2), протокол за разпит на свидетел (л.3, 30, 32-33, 79), съобщение (л.4), ДЗ (л.7, 25, 43), протокол за доброволно предаване (л.8), разписка (л.9), АУАН (л.17, 19), наказателно постановление № 17-0327000954/27.10.2017 (л.18), справка за нарушител по ЗДв.П (л.20), справка за ОДИ (л.27), справка за съдимост (л.28, ), постановление за привличане на обвиняем и вземане на МН (л.42), ЕЗА+ (л.47-54), справка за пътувания извън страната (л.77), постановления за отмяна на задържане под стража до 72 ч. и оттегляне на ЕЗА (л.87-88), карта на обв. лице (л.89).

Съдът кредитира изброените по-горе писмени и гласни доказателства, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А.П В., Н.И.К и К.Г.И, събрани в хода на съдебното производство и събраните по делото писмени доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка. Както се посочи от приложената по досъдебното производство справка за 3 водач/нарушител се установява фактът, че подсъдимият не е притежавал СУМПС, както и фактът, че е наказван с многократно и издадени наказателни постановления по ЗДвП.

Налага се извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС без надлежно свидетелство за управление в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влезли два броя наказателни постановления, на подсъдимия са били наложени административни наказания именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП . Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП определя като нарушение управлението на МПС, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемането му поради отнети контролни точки. Безспорно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК се прилага по отношение на административно санкционираните водачи на МПС, които не са преминали през задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответния вид.

От фактическа страна по делото се установи, че към датата на процесното деяние на подсъдимия не му е било издадено по надлежния ред СУМПС от съответната категория.

Налице е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото се установи, че подсъдимият не е преминал през задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на извършването на деянието подсъдимият е съзнавал, че е неправоспособен водач. При това положение към дата на проверката той е формирал знание, че не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Наред с това той е съзнавал, че е бил наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП № 17-0327-000954/27.10.2017г., издадено за нарушение на 12.10.2017г., което е връчено на подсъдимия Г. на 27.10.2017г.

В тази връзка следва извод, че подсъдимият е съзнавал, че на 12.10.2017г. е управлявал МПС в рамките на едногодишен срок от наказването му по административен ред.

С оглед изложеното съдът намира, че подсъдимият М.К.Г е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК .

Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК може да бъде само 4 лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

Безспорно се установи, че подсъдимият Г. е неправоспособен водач на МПС.

Същият е осъществил изпълнителното деяние, тъй като на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил в с. С., общ. Р., в едногодишен срок от наказанието му по административен ред, наложено с Наказателно постановление № 17-0327-000954/2017 год. на Началника на РУ гр.Р., в сила от 27.11.2017 г. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, е управлявал без съответното свидетелство за управление на МПС – л.а. „П.”, с № на рама ХХХХХХХХХХХХХ.

От приложената справка за сведения за осъждане в чужбина на лице е видно, че Г. е осъждан за управление на МПС без свидетелство за управление в Република К. ЧЕТИРИ ПЪТИ: на 31.01.2019 година, на 10.02.2023г., на 11.04.2022 година, на 15.06.2020година. Относно наказанията е посочено единствено, че му е налагано във всеки един от случаите финансово наказание.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал, че може да бъде участник в движението с лек автомобил само ако притежава съответно свидетелство за управление на МПС и е съзнавал, че управлява МПС след като е наказван по административен ред за такова деяние, преди по-малко от една година.