Определение № 146 от 28.04.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Враца, 28.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ролпласт Транспорт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя *** , против Електронен фиш № 8505219038/08.03.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.*** за нарушение,установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП № DA7FAE46F438103FE053021F16OA5118/08.03.2022г., с който ЕФ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Прави се възражение, че не е осъщeствено от страна на жалбоподателя на вмененото нарушение. Излага се, че процесното ППС било снабдено с бордово устройство, което е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на ТОЛ таксуването, а ако такова не било отчетено, то причината евентуално била техническа неизправност, или липса на обхват, за които жалбоподателят не носи отговорност. Жалбоподателят имал сключен договор с дружество,предоставящо услуга за ел.събиране на такса за изминато разстояние, върху което тежала отговорността за дейността по предоставяне на услуга по ел.събиране на такса за изминато разстояние.Вмененото нарушение не било описано точно и пълно и не ставало ясно какво точно е нарушил жалбоподателя.Не било индивидуализирано мястото на нарушението. Липсвали мотиви в ЕФ защо АНО не прилага разп.на чл.28 ЗАНН. Излага се също ,че процесният ЕФ бил издаден след изтичане на законоустановените срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН.Изпълнението на наложеното наказание било погасено по давност. Прави се искане за отмяна на фиша. Излагат се подробни доводи и съображения. Не се претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

1

При гледане на делото жалбоподателят, чрез депозирано писмено становище поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктора“ /АПИ/ гр.*** оспорва жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Делото е гледано от състав на РС Враца, както се изложи по-горе, и с определение от 31.03.2025 година е даден ход на съдебните прения, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

В срока за произнасяне настоящият състав констатира, че депозираната жалба е процесуално недопустима – просрочена.

Безспорно е между страните, това се установява и от писмените доказателства по делото, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.11.2024г. В ЕФ изрично е указано, че при заплащане на посочената компесаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, жалбоподателят може да се освободи от административно-наказателна отговорност, като със заплащане на същата ЕФ ще бъде анулиран. Посочено е също, че ЕФ може да бъде анулиран при наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл.189ж ал.3 ЗДвП - чрез изрично искане за анулиране в 14 дневен срок от получаване на ЕФ с молба до председателя на УС на АПИ, както и в случаите по чл.187а ал.4 ЗДвП- чрез представяне на необходимите документи в 7 дневен срок от връчване на ЕФ пред наказващия орган.

Посочено е също в ЕФ, че същият е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП, и, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 ЗДвП.

Не се спори между страните, установява се и от писмените доказателства по делото, че на 02.12.2024г. в АПИ-НТОЛ Управление е входирана декларация от представляващия жалбоподателя - ***, в която е отразено, че на 07.03.2022г. процесното ППС е било предоставено за ползване на лицето ***,което е бил в негово владение и на 08.03.2022г./стр.7-гърба и стр.8/.На 11.12.2024г., според изявленията на самия жалбоподател в жалбата /раздел „по допустимостта на жалбата“/, на жалбоподателя е връчено от АПИНТУ писмо изх.№ НТУ/94-00-27462/05.12.2024г./стр.12/, с което АПИ-НТУ го уведомява, че подадената от представляващия декларация по чл.187а ал.4 ЗДвП, касаеща процесното ППС се оставя без разглеждане като недопустима-просрочена съгласно предвидения в чл.187а ал.4 ЗДвП, който бил преклузивен. На 19.12.2024г. е входирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Ответникът по жалбата поддържа, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след предвидения в закона 14 дневен срок от връчване на ЕФ от една страна, и от друга – дори да се приеме, че жалбата е подадена в 14 дневен срок от получаване писмото от АПИ, обективиращо отказ от разглеждане на подадената декларация, поради просрочие, то жалбата отново се явява недопустима, тъй като самото подаване на декларация е просрочено /след седемдневния срок по чл.187а ал.4 ЗДвП/, при което нов срок за обжалване след връчване отказа за анулиране на ЕФ не тече съгл.чл.189 ал.8 ЗДвП.

2

Жалбоподателят поддържа, че жалбата му е процесуално допустима, като подадена в законовия 14 дневен срок от връчване на отказа за анулиранане на фиша, какъвто отказ всъщност обективира писмото на АПИ-НТУ от 05.12.2024г. От друга страна срокът за подаване декларация е 14-дневен, при което тя би била в срок, а не 7-дневен от връчване на ЕФ.

Настоящият състав споделя доводите на жалбоподателя, че от връчване на отказа за анулиране на ЕФ тече нов 14дневен срок за обжалване на ЕФ съгласно разп. на чл.189 ал.8 ЗДвП и чл.189ж ал.5 ЗДвП, при каквато хипотеза въззивната жалба би била допустима, като подадена в предвидения в закона 14-дневен срок от връчване на отказа за анулиране/писмото от 05.12.2024г.,получено на 11.12.2024г./. Обжалване на отказа за анулиране отделно от обжалване на самия акт-ЕФ в закона не е предвидено.

Спорен е въпросът въпросната декларация в какъв срок – 7-дневен или 14-дневен е следвало да се подаде, и пред кого. При подаване в съответния законов срок /7-дневен или 14-дневен/ горните разсъждения биха обосновали извод за допустимост на въззивната жалба.

Съгласно чл.187а ЗДвП „ При установяване на нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“/ал.1/.

„Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва:

1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.;

2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;

3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.“/ал.2/

Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство“/ал.4/.

В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило 3 нарушението/ал.5/.

Настоящият състав приема, че сме изправени именно пред подобна хипотеза. Касае се за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, установено и заснето по реда на чл.167а ал.3 ЗДвП.

Срокът за представяне на декларация по ал.4 /на чл.187а / е 7-дневен,а не 14-дневен.

Процесната декларация е представена след предвидения законов 7-дневен срок,който действително е преклузивен и е просрочен. При това положение жалбоподателят не би могъл да се ползва/по аналогия/ от разпоредбата на чл.189 ал.8 или чл.189ж ал.5 ЗДвП/за подаване жалба след отказа за анулиране/, тъй като подадената от него декларация е просрочена, а срокът за подаване жалба от връчване на ЕФ е изтекъл. Според съда разп. на чл.189 ал.5 ЗДвП е неприложима в конкретния случай, тъй като е обща, и се изключва от конкретната разпоредба на чл.187а ал.4 ЗДвП, визираща подаване на декларация при конкретни нарушения – по чл.179 ал.3-3б ЗДвП,независимо от ползвания образец в случая, в който е посочено,че подаването на декларацията е във вр.с чл.189 ал.5 ЗДвП.

ЗДвП предвижда диференциран подход при определяне на различните срокове. Такъв е случаят и с разп.на чл.189 ал.6 ЗДвП, който също предвижда 7-дневен срок за подаване на декларация,но настоящия състав намира,че такова производство не е било инициирано.

Същото се отнася и до разп.на чл.189 ж ал.3 вр.с ал.2 ЗДвП, която предвижда 14 дн.срок за подаване искане за анулиране на ЕФ при наличие на определени обстоятелства, придружено с представяне на декларация.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира подадената жалба против ЕФ за процесуално недопустима – просрочена.От връчване на ЕФ до подаване на въззивната жалба са изтекли повече от 14 дни. Жалбоподателят не би могъл да се възползва и от възможността за подаване жалба против ЕФ в 14 дневен срок от връчване писмото, че декларацията е оставена без разглеждане, тъй като самата декларация е подадена след преклузивния 7 дневен срок по чл.187а ал.4 ЗДвП.

Като процесуално недопустима – просрочена жалбата следва да се остави без разглеждане,а производството по делото – да се прекрати.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лв.юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, ВРС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на РС Враца от 31.03.2024г. по АНД № 123/2024г. по описа на РС Враца, с което е даден ход на съдебните прения.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима – просрочена въззивна жалба вх.№1842/05.02.2025г., за отмяна на Електронен фиш № 8505219038/08.03.2022г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.*** за нарушение,установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1

ЗП

№

4

DA7FAE46F438103FE053021F16OA5118/08.03.2022г., с който ЕФ на „Ролпласт Транспорт“ ООД,със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя *** му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по нахд № 123/2025г. поради недопустимост на въззивната жалба.

ОСЪЖДА „Ролпласт Транспорт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.*** разноски по делото в размер на 100 лева.

Определението подлежи на обжалване пред АС Враца в 7-дневен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5