Определение № 669 от 30.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас И.

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500228 по описа за 2026 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. К., ЕГН ***, подадена чрез адв. С. П. срещу Решение № 208 от 21.10.2025 г. по гр. д. № 201/2024 г. по описа на Районен съд Сандански. С обжалвания съдебен акт: 1/ е признато за установено по отношение на К. А. К., че В. А. Д., ЕГН **********, Н. А. Д., ЕГН **********, и Г. А. Д., ЕГН **********, са собственици на основание давностно владение, на гараж със застроена площ от 25,42 кв.м., построен в УПИ ХІІ-59 в кв. 25 по плана на с. И., община С., с площ от 597 кв.м., при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69, УПИ ХІ-59 и УПИ ІV-62 и К. А. К. е осъдена да предаде на В. А. Д., Н. А. Д. и Г. А. Д., владението на гореописания гараж; 2/ отменен е нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № *** г. по описа на нотариус Светлозар Петков, рег. № 197 на НК и с район на действие – района на Районен съдСандански. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил К. А. К. да заплати на В. А. Д., Н. А. Д. и Г. А. Д. сумата от 3880,20 лв. за направени по делото разноски.

Във въззивната жалба жалбоподателката излага доводи, че обжалваното решение е неправилно. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Поддържа, че съдът не е съобразил фактическите твърдения, изложени от ищците в исковата им молба, както и че те са в противоречие с показанията на ангажираните от тях свидетели. Навежда, че в хода на делото подлежат на доказване именно фактическите обстоятелства, които са изложени в исковата молба. Жалбоподателката счита, че с оглед на твърденията на ищците и на декларацията от 18.01.2008 г. се установява, че гаражът не може да е построен преди 2008 г. Намира, че съдът е кредитирал показания на свидетели, ангажирани от ищците, че тези свидетели сочели, че гаражът е построен в периода 2006-2007 г., което обаче не се твърдяло от ищците. Навежда доводи, че тези показания не следва да бъдат кредитирани.

Счита, че те не установяват владение, а само ползване. Навежда, че според ангажираните от ответницата свидетели, нейният баща е ползвал гаража, като 1 в определени моменти е позволявал на ищците да оставят в него кола. Счита, че ищците не са доказали в условията на пълно и главно доказване своето владение върху гаража. Поддържа, че неправилно съдът е приел иска за основателен. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от В. А. Д., Н. А.

Д. и Г. А. Д., чрез адв. С. М., в който е изразено становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за неоснователност на подадената жалба. Въззиваемите навеждат доводи, че владеят гаража от построяването му през 2008 г. до 07.01.2023 г. Сочат, че за с. И., общ. С. няма одобрена КККР и че за населеното място действа одобрен КРП. Твърдят, че приложената комбинирана скица представлява дигитализирана и геореферирана извадка от КРП. Навеждат, че за установяване на границата между ПИ пл. № 59 и пл. № 69 са представили извършено геодезическо заснемане, неоспорено от ответната страна, на изградената ограда по имотната граница между имотите.

Считат, че решението е обосновано. Намират, че от свидетелските показания се установява, че ищците са построили гаража. Навеждат, че ответницата и нейния баща не са се противопоставяли на владението им. Поддържат, че владението им и е било непрекъснато и необезпокоявано, поради което са придобили имота и по давност. Оспорват наличието на противоречие между обстоятелствата, изложени в исковата молба, и гласните доказателства.

Считат, че с поправената искова молба са посочили, че са придобили правото на собственост на основание наследство, правоприемство на давностно владение и приращение. Изразяват становище, че ангажираните от ответницата свидетели не са били очевидци на строежа на гаража и че не възпроизвеждат обстоятелства относно владението върху него. Сочат, че при първата СТЕ не е правен оглед на място и оспорват верността на това експертно заключение. Считат, че другото експертно заключение оборва показанията на свидетелите на ответната страна. Навеждат, че законността на строежа не е предмет на делото. Молят жалбата да се остави без уважение и да се потвърди съдебното решение. Претендират разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Когато се построи нещо, което е извън обема на правото на собственост на собственика на земята и сградата, респ. извън обема на правото на строеж на суперфициаря, се поставя въпроса кое лице го придобива. Ако построеното в повече представлява самостоятелен обект на собственост, то може да се придобие при осъществяването на определен придобиване способ, какъвто е приращението (чл. 92 ЗС). Когато обаче построеното в повече не представлява самостоятелен обект на собственост, то се придобива от собственика на главната вещ въз основа на придобивния способ присъединение по чл. 97 ЗС.

Според доктрината (виж „Право на собственост и други вещни права.

Научно-приложен коментар. Анализ на законодателството и съдебната практика“, авторски колектив, ИК „Труд и право“, София, 2021 г., стр. 539) подобен ефект се признава и в случаите, когато някаква част от сградата е разположена върху съседен поземлен имот, върху който правото на строеж не 2 е учредено. Посочва се, че е възможно част от сграда, да е разположена извън границите на поземления имот. В този случай за частта, попадаща върху съседен имот, чийто собственик не е учредил право на строеж за построяването на сградата, възниква конкуренция, в която едновременно намират приложение правилата на чл. 92 ЗС (в полза на собственика на земята) и чл. 97 ЗС (в полза на собственика на постройката). Тази конкуренция би могла да се разреши в зависимост от това дали попадащото в чуждия имот има характеристиките на самостоятелен обект или не, като в първия случай ще се придобива по реда на чл. 92 ЗС, а във втория – по реда на чл. 97 ЗС.

На доказване подлежат само обстоятелствата, които страните са посочили в рамките на преклузивните срокове за навеждането на фактически твърдения.

След като тези твърдения са били направени, страните могат да ги доказват, съобразно преклузиите за отправянето на доказателствени искания, за които са приложими разпоредбите на чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК. Същевременно обаче, когато съдът служебно следи за прилагането на императивна материална норма, не настъпва преклузия за представянето на доказателства, които са необходимо за нейното служебно прилагане и в този случай въззивният съд може да събира служебно доказателства съобразно посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Императивни материални норми са тези, които обуславят наличието на законови пречки за придобиването по давност (в този смисъл решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

Разпоредбите, които забраняват придобиването по давност на определени имоти са императивни и съдът е длъжен, когато разглежда такъв спор да ги съобрази, независимо дали някоя от страните по делото се е позовала на тях (решение № 60082 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 3642/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда, а когато за тяхното приложение е необходимо да бъде изслушана експертиза, съдът служебно следва да допусне и приеме такава експертиза.

В тази светлина настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице въпроси, които касаят служебното приложение на императивни материални норми. За осигуряването на служебното приложение на тези норми въззивният съд е длъжен да назначи експертиза и да формулира въпроси спрямо вещото лице. С оглед пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка следва да се допусне и назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, като вещото лице отговори на въпроси относно конкретното разположение на границите между двата имота, каква конкретна площ заема гаража върху всеки поземлен имот, отговаря ли на изискванията за самостоятелен обект на собственост гаража, респ. частите му върху всеки имот.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните. Датата, за която се насрочва откритото съдебно заседание, следва да съобрази това, че се назначава експертиза и че заключението по нея следва да се представи от вещото лице най-малко една седмица преди съдебното заседание (чл. 199 ГПК). На страните следва да се връчат преписи от настоящото определение, а на жалбоподателката следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

3

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 228/2026 г. на Окръжен съд Благоевград на 18.06.2026 г. от 10:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: К. А. К., чрез адв. С. П.; въззиваемите В. А. Д., Н. А. Д. и Г. А. Д., чрез адв. С. М..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на К. А. К. преписи от настоящото определение и от отговора на въззивната жалба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на В. А. Д., Н. А. Д. и Г. А. Д. препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, направи необходимите справки, проучвания, оглед и замервания на място, за които уведоми страните и/или техни представители, които да присъстват на огледа, да отговори на следните въпроси:

1/ Приложен ли е КРП на с. И., общ. С., одобрен със Заповед № 573/1973 г.? Има ли предходен или последващ план на с. И.? Кой е действащият план на с. И.? Предвижда ли се приемането на нов план?

2/ Приложени ли са дворищнорегулационните планове за процесните имоти парцел I I I , кв. 25 и парцел X I I , кв. 25? Били ли са предвидени придаваеми части между тях? Има ли данни за уреждане на сметки по регулация?

3/ Къде конкретно е била границата между двата имота съобразно всеки план, действал през периода от 1973 г. досега?

4/ Фактически на място как е разположена границата между двата имота и съобразно кой план? Каква е конкретната площ на процесния гараж?

5/ Да се посочи, съобразно всеки действал план и съобразно евентуално настъпвали промени в границите на имотите, каква част от площта на гаража попада и е попадала във всеки имот? Каква част от площта на гаража попада в поземлен имот с пл. № 59, каква част нея попада в поземлен имот с пл. № 69 и каква част от нея попада в улица? В периода след 2000 г. досега настъпвала ли е промяна в границите между имотите, която да е обуславяла различие в площта на частите от гаража, които са попадали във всеки имот? Вещото лице следва да посочи в комбинирана скица къде конкретно са били границите между двата имота съобразно всеки действал план, както и как точно е бил разположен гаража спрямо тези граници, като се посочи и колко кв.м. от площта му е попадала в границите на всеки имот към всеки един момент.

6/ Процесният гараж отговаря ли на законовите изисквания да бъде самостоятелен обект на право на собственост? Отговарят ли на тези изисквания реалните части на гаража, които попадат във всеки един от двата поземлени имота?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата в размер на 300 евро.

4

УКАЗВА на жалбоподателката К. А. К., че в едноседмичен срок, считано от получаването на препис от настоящото определение, следва да внесе депозит в размер на 150 евро по сметка на Окръжен съд Благоевград, като в същия срок следва и да представи доказателства за внасянето му.