Решение № 1205 от 07.12.2021, Софийски районен съд

Мотиви към решение № 1205/07.12.2021 г. по НОХД №

14521/2021 г.:

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. Г. Ш. за това, че на 08.11.2020 г. за времето от около 11,00 ч. до 12,00ч., в гр.София, ж.к. „Овча купел“, *********** чрез нанасяне на удари с бастун в областта на двете подбедрици, причинила на майка си Ц.И.А. лека телесна повреда, изразяваща се в открити рани на двете подбедрици, с което е реализирана медико-биологичната квалифицираща характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 130 ал.1 от НК.

При наличие на предпоставките на процесуалния закон с протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 17.11.2021г. и на основание чл.248, ал.1, т.4 от НПК съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и осма от НПК.

В хода на разглеждане на НОХД 6896/2021 по описа на СРС, НО, 116ти състав (прекратено и върнато на СРП за внасяне на нов ОА) е установено, че пострадалата Ц.А. е починала, а неин единствен наследник е обвиняемата Н.Ш..

В съдебно заседание пред СРС на 07.12.2021 г. представителят на СРП – прокурор В., отправя искане до съда да признае обвиняемата за виновна, да я освободи от наказателна отговорност и да наложи административно наказание „глоба“ по чл.78а от НК в размер на 1000 лева. Счита, че обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали.

Обвиняемата, редовно уведомена за съдебното заседание, се явява, възползва се от правото си да не пледира по съществото на делото, не се възползва и от правото на последна дума

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Н. Г. Ш. обитавала жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл.410, вх.Б, ет.6, ап.28. Заедно с нея в същото жилище живеели майка ѝ Ц.И.А., дъщеря и Ц.Б. Ш. и приятелят на последната А.П.С. През последната една година, обвиняемата упражнявала спрямо своята майка Ц.И.А. домашно насилие, изразяващо се в системно упражняване на психическо и физическо насилие. Обиждала я с думите: боклук скапан,крокодил,чудовище,казвала ѝ че трябва да напусне жилището,като това се случвало 2-3 пъти седмично.Многократно през този едногодишен период обвиняемата нанасяла на майка си удари с ръка в лицето, както и ритници и удари с бастуна на Ц.И.А. по краката ѝ.

Тези действия обвиняемата извършвала включително и в присъствието на своята дъщеря Ц.Б. Ш.,която поемала част от ударите в опит да защити баба си.

На 08.11.2020г. пострадалата Ц.И.А. се намирала в жилището на горепосочения адрес.

В неустановен час за времето между 11,00ч. и 12,00ч. в жилището се прибрала и обвиняемата Н. Г. Ш., която се намирала във видимо нетрезво състояние. Същата веднага наредила на майка си да простре дрехи на терасата. Невъзможността на А. да простре ядосала обвиняемата Ш. и същата започнала да нанася удари на своята майка, в областта на двете подбедрици, като използвала бастуна на майка си. В следствие на нанесените удари Ц.А. получила разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици, от които започнало да тече кръв, като междувременно обвиняемата Ш. продължила да ѝ нанася удари, посредством шамари, в областта на лицето. В този момент в жилището, пристигнал свидетелят И.Б.Ш., който бил син на обвиняемата Н.Ш. и внук на Ц.А.. При влизането си в апартамента, И.Ш. заварил майка си и баба си да се карат на терасата. Освен това забелязал по краката на баба си, в областта под коленете, кървящи рани, а също така следи от кръв на 1 пода в хола и на терасата в жилището. След като забелязала внука си, Ц.А. поискала да се качи на стол, намиращ се на терасата, за да скочи от нея като заявила, че не желае да живее повече по този начин. Свидетелят И.Ш. успял да прибере Ц.А. в една от стаите на жилището, като последната му споделила, че раната на краката ѝ, са резултат от удари с бастун, който обвиняемата ѝ нанесла. Обвиняемата Ш. същевременно продължила да обижда своята майка. И.Ш. позвънил на сестра си - свидетелката Ц.Б. Ш., като разказал за случката и я помолил да позвъни на спешна помощ. На място пристигнал екип на Спешна помощ с парамедик М.Д.Г. и автомобил, с рег.№СА **** НК, който прегледал и превързал раните на Ц.А.. Екипът на Спешна помощ откарал последната до УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед и настаняване.

Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя напълно от доказателствата от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 378, ал.2 от НПК, а именно показанията на свидетелите И.Б.Ш., Ц.Б. Ш., А.П.С., Й.Д.Й. и М.Д.Г., протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, биологична експертиза, 2 броя съдебно психиатрични и психологични експертизи, справка за съдимост, както и от останалите материали, събрани в хода на досъдебното производство.

От протокола за извършен оглед на местопроизшествие се установява, че на пода на терасата и на пода в хола на жилището, са установени петна от червена течност. Намерен е и бастун, по чиято долна част също са открити червени петна. Открити са и парчета от плат с петна от червена течност по тях. Иззети са обтривки от червената течност, намираща се на терасата, парче плат с петна от червена течност както и бастун, с червени петна в долния край. Протоколът е изготвен съобразно изискванията на НПК и съдът констатира, че на база иззетите веществени доказателства, посочени като Обект №№ 1,2,3 – обтривка, парцал и бастун, се доказва косвено осъществяването на побой, доколкото и по трите обекта, видно от назначената и изготвена биологична експертиза, се установява наличието на човешка кръв. Тези находки косвено подкрепят съобщеното от свидетелите И.Ш., Ц. Ш. и М.Г., които възпроизвеждат производни доказателства, а именно преразказват споделеното им от починалата пострадала Ц.А., че именно обвиняемата Н.Ш. ѝ е нанесла побой.

Съдът кредитира изготвената комплексна СППЕ на Ц.И.А., според чието заключение, пострадалата е психично здрава, годна да възприема факти, имащи отношение към извършеното деяние както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност.

Като отговаряща на поставените задачи съдът се довери и изгради фактическите си изводи и на базата на СППЕ на Н. Г. Ш. като според експертното заключение, обвиняемата е психично здрава, без синдром на зависимост към алкохол и наркотични вещества е към момента на извършване на инкриминираното деяние, е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното и състояние не се явява пречка за участието и във всички фази на наказателното производство.

Според заключението на извършената съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения и от обвиняемата побой, Ц.А. е получила лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици като установените травматични увреждания са и причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице посочва, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени вследствие на удари с или върху твърди и тъпи или тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по време, както е отразено в медицинската документация. Съдът дава вяра на заключението, което отговаря на поставените задачи, съответно на негова база съдът намира, че механизмът на причиняване на телесните увреждания върху пострадалата е именно този, възприет от съда с оглед изложената фактическа обстановка. Експертизата 2 дава основание на съда да възприеме механизмът споделен от свидетелите И.Ш., Ц. Ш. и М.Г., доколкото от експертна и научна гледна точка същият е възприет от вещото лице като правдоподобен.

Пострадалата Ц.А. е депозирала показания в хода на досъдебното производство, но в разпита си на лист 38 от ДП категорично е заявила желанието си да не свидетелства и съответно отказа си от качеството си на свидетел, който, макар и непрецизно, е оформен като такъв по чл.121 от НПК, а не по чл.119, според който текст съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. В случая пострадалата е починала и нейното волеизявление не би могло да бъде изяснено допълнително, но същото не би могло да подлежи на тълкуване от съда в смисъл, че единствено свидетелката не иска да отговаря на въпроси по време на разпита на 07.12.2020г., доколкото е и заявила, че се отказва от показанията си, дадени в предходен разпит, което навежда на извод, че свидетелката се отказва не да отговаря на въпроси, които биха уличили нейни близки, а изобщо от качеството си на свидетел по смисъла на чл.119 от НПК, поради което нейните показания не биха могли да бъдат ползвани при решаване на делото по същество и съответно се приравняват на липса на показания въобще. В този смисъл съдът не дължи анализ на заявеното в предходния разпит на свидетелката А. с оглед забраната на чл.119 от НПК и не изгради фактическите си изводи на база съобщеното от тази свидетелка.

Въпреки невъзможността да се ползват показанията на пострадалата, обвинението се доказва категорично, макар и чрез една верига от косвени доказателства, които в своята съвкупност са непротиворечиви и изясняват в пълнота фактическата обстановка без да създават съмнения у решаващия съд за тяхната достоверност и в своята цялост водят до единствения възможен извод, че именно обвиняемата Ш. е нанесла побоя върху своята майка на посочената от обвинението дата. Това се установява от показанията на свидетелите И.Ш., Ц. Ш. и М.Г., които макар и да възпроизвеждат производни доказателства, са единодушни в обстоятелството, че самата пострадала непосредствено след побоя им е съобщила, че същият е бил нанесен от нейната дъщеря – Н.Ш.. И тримата свидетели дават достатъчно детайли за механизма на получаване на телените увреждания, макар и да не са свидетели-очевидци. Така свидетелят И.Ш. лично е възприел вербален конфликт между баба му и майка му, като дори е възприел лично и кръв по левия крак на баба си, която била решила да скочи от балкона с оглед отношението на Н.Ш. спрямо нея. Свидетелят преразказва точно съобщеното от баба му във връзка с произхода на нараняванията по краката

– удари с бастун от Н.Ш.. Тази версия се подкрепя от обстоятелството, че обвиняемата по данни на всички нейни разпитани близки е изключително агресивна спрямо майка си, когато употреби алкохол, а синът в случая е установил, че същата е била употребила такъв и не е била трезва. Ш. е бил свидетел на вербална агресия от страна на майка си спрямо баба му многократно, като цитира и точни обидни изрази, използвани от майка му. Тези негови показания дават на съда основание да приеме, че е налице системност в упражняваното домашно насилие спрямо пострадалата от страна на обвиняемата. Свидетелят е пристигнал в жилището непосредствено след нанесения побой, не е заварил друго лице в имота, съответно от съобщеното от него категорично се изключва възможността друго лице освен обвиняемата да е нанесла ударите върху майка си с бастуна, както и с ръце и крака. Мястото на нараняванията и липсата на каквито е доказателства отхвърлят категорично и възможността за самонараняване. Пострадалата е съобщила на внука си, че именно неговата майка – обвиняемата Ш. е нанесла побоя върху нея, като разказът , видно от показанията на този свидетел е бил подробен, логичен и така пресъздаден от свидетеля съдът го намира за достоверен.

Ц. Ш. от своя страна също съобщава механизмът на получаване на телесните 3 увреждания. Лично от пострадалата свидетелката е научила и впоследствие възпроизвела в хода на разпита си ,начинът на увредата, който е тъждествен с този, съобщен от свидетеля Ш., а именно, че майка – Н.Ш. я е удряла в главата, ритала я с крака в тялото и я е удряла с бастун по краката. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, доколкото техните показания са логични, последователни, възпроизвеждат единствено възприети от тях събития, включително и разказа на починалата пострадала и не се наблюдава пристрастност и недобросъвестност в хода на разпита им. Освен това техните показания се подкрепят от обективните находки в жилището, описани подробно в протокола за оглед – наличие на кръв по пода в хола и на терасата, бастун с червени петна, върху който биологичната експертиза е установила наличие на човешка кръв, както и на множество окървавени с човешка кръв парцали, с които свидетелят Ш. заявява, че се е опитал да превърже раните на баба си. Ето защо на базата на съобщеното от тези двама свидетели съдът изгради фактическите си изводи за механизма на получаването на телесните увреждания върху пострадалата и установи, че единственият възможен и логически правдоподобен начин за тяхното получаване е именно чрез нанасяне на удари с ръце, крака и бастун от страна на обвиняемата върху нейната майка – пострадалата А..