Решение № 5606 от 30.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3993/2023
- Вид
- Решение № 5606
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 212 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 59, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5606 гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110203993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и административните надушения и наказания (ЗАНН). следващите от
Закона за
Образувано е по жалба на С. Г. С. срещу Наказателно постановление № 1 от 09.01.2023 година на Началника на 06 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят е изложил аргументи за незаконосъобразност на атакувания акт.
Твърди се, че е нарушено правото му на защита поради допуснати съществени противоречия между изложената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. Въз основа на изложеното моли атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – началника на 06 РУ-СДВР, редовно призован, представлява се от юрк. С., който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прилага писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2022 г. е съставен АУАН срещу жалбоподателя С. Г. С. за това, че на 16.11.2022 г., около 21:00 часа в гр. ***, на бул. „***”, пред № ***, е установил, че на 1 управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № ***, е разбито заключващото устройство на багажното отделение и е извършена кражба на личен багаж и на законно притежаваното от него огнестрелно оръжие – марка „***“, кал. 7,62х54, сериен № ***, с издадено разрешение № 20190474498, валидно до 09.09.2024 г., от 04 РУ-ОДМВР Варна и раница с 15 /петнадесет/ броя боеприпаси. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 1 от 09.01.2023 година от Началника на 06 РУ - СДВР, с което С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Т. В. С. - актосъставител, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН 475141/07.12.2022 г.
Наказателно постановление № 1 от 09.01.2023 година, Удостоверение рег. № 513р57064/02.06.2023 г., с приложена Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г., писмо до ОДМВР Варна с рег. № 230р-50705/07.12.2022 г.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля С., като намери същите за логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Приложените по делото писмени доказателства съдът възприема в цялост като логични, последователни, съответни едни на други, и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Предвид еднопосочността на доказателствения материал, отсътсвието на спор по фактите и в съответствие с правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът намира, че не се налага обсъждането на всеки от доказателствените източници поотделно.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Съгласно текстът на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и 2 боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.“
В процесната хипотеза е несъмнено установено, че субектът на отговорността не е изпълнил задължението си да опази от кражба огнестрелното си оръжие и боеприпасите.
Нарушението е формално. В съзнанието на С. е имало представи относно обстоятелствата, при които действа, като въпреки това е осъществил нарушението.
Правилно контролният орган е определил вида и размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 500лв. Същото е адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 63д, ал.
4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1 от 09.01.2023 година на Началника на 06 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя С. Г. С. на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4