Решение № 1878 от 10.10.2018, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Варна ………….2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІ състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА при секретаря Добринка Долчинкова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1821 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявени от И.С.В.,

ЕГН **********,***, чрез адв.А. и адв.Г. *** и Дирекция Национален строителен контрол по чл.1 от ЗОДОВ, както следва:

-против община Варна за сумата от 92204лв., представляваща обезщетение за периода от 22.03.13г. до 21.07.15г., общо за 28 месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение, представляваща търговско заведение-бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата е бил окончателно отменен постановеният от община Варна незаконосъобразен административен акт/ до окончателно изплащане на сумата;

-против ДНСК за сумата от 50995лв., представляваща обезщетение за периода от 21.07.15г. до 15.11.16г., общо за 16 месеца, през което време е била лишена от възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение, представляваща търговско заведение-бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата е бил окончателно отменен постановеният от Началника на РДНСК-североизточен район-Варна незаконосъобразен административен акт/ до окончателно изплащане на сумата;

-против община Варна и

ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 80 000лв., представляваща обезценка на собственото й бистро, находящо се в гр.Варна, ул.“Брегалница“№28 в резултат на допуснатото от ответниците незаконно строителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016г./на която дата са били окончателно отменени постановените от ответниците незаконосъобразни административни актове/ до окончателно изплащане на сумата;

-против община Варна и

ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в извършените към датата на завеждане на исковата молба в съда необходими разноски за отстраняване на последиците от наводняванията на собствения й обект – бистро на ул.“Брегалница“№28 в гр.Варна, ведно с необходимите, но неизвършени към този момент разходи за възстановяването на процесния имот, в това число труд, материали и други разноски по актуални цени на строителните и монтажни работи;

-против община Варна и

ДНСК, при условията на солидарност, за сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение, да погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за своята майка и син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2016г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот- Бистро-бар, находящ се на сутеренния етаж на жилищна сграда в гр.Варна, улица „Брегалница”№28, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 217.73 кв.м., състоящ се от търговска зала, кухня, две санитарни помещения, битовка за персонал, офис, английски двор, вход от ул.„Брегалница” и евакуационно стълбище към вътрешния двор, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ с рег. № 713 по ИД № 20087130400044 от 26.06.2009г., влязло в сила на 04.11.2009г. и вписано в книгите по вписванията на 11.01.2010г. под акт № 137, който имот е въведен в експлоатация с Удостоверение № 163/01.09.2006г. за въвеждане в експлоатация на бистро. Предназначението на имота е сменено по време на строителството от ателие в бистро –видно от Удостоверение № Н-414/13.07.2006г. на община Варна. Твърди, че етажните собственици, на отделните самостоятелни обекти в сградата в гр.Варна, улица „Брегалница”№ 28, са поставили на ищцата неизпълними условия, за да възпрепятстват търговската експлоатация на собственото й заведение и поради очевидната невъзможност тези условия да бъдат спазени са предприели незаконосъобразни действия, чиято цел е била да осуетят ползването на недвижимият й имот по предназначение. През 2011 г. без разрешение са монтирали на автомобилния проход на сградата две преградни врати. Проходът служел освен за достъп на автомобили до вътрешния двор на сградата и за авариен изход на търговското заведение. Със Заповед № 2229/11.06.2012г. на кмета на община Варна, на основание чл.195, ал.5 и чл.196, ал.3 ЗУТ, на етажните собственици в жилищната сграда било разпоредено в срок до 03.07.2012г. да премахнат двете преградни врати, поради това, че същите ограничават достъпа до евакуационното стълбище на бистрото, което при аварийни ситуации възпрепятствало евакуирането на хора. След премахването на вратите, които фактически препятствали използването на бистрото по предназначение, в края на 2012г. и началото на 2013 г. ищцата е предприела действия за фактическото въвеждане на обекта в експлоатация, като разпоредила извършването на ремонти дейности и предприела действия по почистването му, с оглед продължителното му затваряне.

На 11.03.2013г. бил сключен договор за извършване на ремонт в заведението, във връзка с който са направени разноски в размер на 2022.80 лв. За да осуетят отварянето на заведението, на 05.02.2013г. етажните собственици провели общо събрание, на което присъствали лично или чрез представители общо 85,9339% идеални части от общите части на етажната собственост и взели решение за „затваряне на входен проход към жилищната сграда, с цел подобряване на хигиената, енергийната ефективност и безопасността на живущите в жилищната сграда”. Подадено е Заявление вх.№ АУ028098ПР/11.03.2013г. за издаването на разрешение за строеж за извършване на СМР - затваряне на входен проход към жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІХ-21, а със заявление от 18.03.2013г. било внесено конструктивно становище с приложена към него ситуационна скица. С Разрешение за строеж № 37/21.03.2013г. е разрешено извършването на строеж:

„Монтиране на 2 бр. врати от РVС дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ***” и въз основа на него са монтирани два броя врати с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищната сграда, с което се ограничил достъпа до евакуационното стълбище на собственото й бистро. Решението на ОСЕС от 05.02.2013г. е обжалвано, но производството по делото е прекратено. Разрешението за строеж № 37/2013г. е обжалвано пред началника на РДНСК-Варна, който със Заповед № ДК-10-СИР-21/18.05.2015г. прекратил производството, тъй като жалбата е просрочена. С Определение от 01.07.2015г. на Административен съд - Варна по адм.д. № 1610/2015г. заповедта от 18.05.2015г. на началника на РДНСК -СИР - Варна е отменена и преписката е върната за продължаване на процесуалните действия. Издадена е Заповед № ДК-10-СИР-40/21.07.2015г. на началника на РДНСК - СИР - Варна, която е обжалвана по реда на чл.216, ал.6 вр. чл.215 от ЗУТ пред Административен съд – Варна. С Решение № 590 от 17.03.2016г. по адм. дело № 2546/2015г. на Административен съд – Варна са отменени Заповед № ДК-10 -СИР -40/21.07.2015г. на началника на РДНСК-СИР - Варна и Разрешение за строеж № 37/21.03.2013г. на главния архитект на Район „Приморски“- община Варна. Решението по адм.д.№ 2546/2015г. е оставено в сила с Решение № 12382 от 15.11.2016г. по адм.д. № 5374/2016г. на ВАС.

Ищцата твърди, че за периода от датата на постановяване на разрешението за строеж- 21.03.13г. и заповедта от 21.07.15г. до окончателната им отмяна като незаконосъобразни административни актове, е била възпрепятствана да ползва собствения си недвижим имот по предназначение, поради извършеното въз основа на тях незаконно строителство и за процесния период е претърпяла материални вреди, тъй като е била лишена по силата на тези два самостоятелни и незаконосъобразни административни акта, от възможността да отдава за временно и възмездно ползване заведението си или да го ползва самостоятелно като търговски обект. Правото на обезщетение се дължи за времето, през което собственикът е лишен от възможността да си служи с вещта по предназначение, като размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, което би било платено за същия имот за съответния период. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Извършеното строителство, допуснато с незаконосъобразните административни актове на ответниците община Варна и ДНСК, което е от такова естество, характер и степен, че вещта не е годна да бъде използвана по нейното предназначение, е довело до намаляване на стойността на недвижимия имот, като основно негово качество. При непозволеното увреждане, при претенция за обезщетяване на вредите, настъпили с оглед обезценката на вещта в резултат от непозволеното увреждане, се съпоставят две стойности -стойността, която е имал имота преди увреждането, като тази стойност се съизмерява с пазарната стойност на имота към момента на увреждането и стойността на имота след увреждането. Разликата е именно обезценката на имота, която, с оглед принципа за пълното обезщетяване при непозволеното увреждане на всички преки и непосредствени вреди, се дължи на това основание. Твърди, че в случая, обезценката на имота, настъпила в резултат на невъзможността същият да бъде ползван по предназначение е трайна и необратима и възлиза на общо 80000 лв. Твърди, че в резултат на извършеното незаконно строителство, разрешено от ответниците, заведението системно се наводнява при силни дъждове, като имуществените вреди нанесени върху бистрото, настъпили в резултат на постоянните наводнявания, към настоящия момент са в размер на 6318.35 лв., като тази сума включва извършените необходими разноски за извършване на строителните и монтажни работи по отстраняване последиците от наводняванията. Твърди, че за да може да изплаща банковия си кредит, с който е придобила бистрото, се е принудила да стане икономически емигрант и да се установи трайно на територията на Република Франция. Нейното продължително отсъствие от родината, липсата на възможност да живее в едно семейство с възрастната си майка, чуждата социална и икономическа среда за нея, предизвикват трайно влошаване на здравето. Започва да страда от сърдечно - съдови проблеми, проблеми с психиката, предизвикани от невъзможността за пълноценна нощна почивка и стреса, на който е подложена, повишена тревожност и раздразнителност, трайна мигрена и проблеми с очите. Преодоляването на тези здравословни проблеми е извършвала при условията на чужда здравноосигурителна система, която не й оказва никакво съдействие и материална подкрепа.

Постановените от ответниците незаконосъобразни актове са довели до невъзможността да живее в родината си и да се грижи за своята майка и син и са й причинили морални страдания, чиито справедлив размер е 10 000 лева. За воденето на делата за отмяна на постановените от ответниците незаконосъобразни административни актове е била принудена многократно да се завръща в България, като нейните транспортни разходи за процесния период възлизат на 6078.46 лева. Твърди, че с постановяване на двата незаконосъобразни административни акта на ответниците е допуснато незаконно строителство, което от своя страна е довело до обезценка на собственото й бистро, до системното наводняване на същото и до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, повишена тревожност, стрес и трайна мигрена, като всеки един от ответниците е допринесъл за настъпването на тези вреди. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Моли съда да постанови решение, с което да й присъди претендираните суми, както и й бъдат присъдени направените по делото разноски.