Решение № 4638 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4638 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х. при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Х. Гражданско дело №

20231100111562 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу А. С. Т. и Ц. В. Т., за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро, следните суми, представляващи част от общо дължимите по кредита, а именно: 116014,07евро главница; 25052,94евро договорна лихва за редовен кредит за периода от 11,05,2016г. до 21,03,2019г.; 7078,10евро договорна лихва за просрочие за периода от 11,05,2016г. до 07,05,2019г.; 1552,93евро такси за периода от 11,05,2016г. до 11,03,2019г.; 296,44евро застраховки; 129,60евро нотариални разноски, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.07.2019г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС - 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски сторени в производството по ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС възлизащи на сумата 5869,87лв. държавна такса и 5357,92лв. възнаграждение за защита от адвокат, както и сумата 5869,98лв. разноски сторени в настоящото производство, с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК.

В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че между него, като кредитор и ответниците, като кредитополучатели е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро, по който е изправна страна, т.к. предоставил по кредитна сметка на кредитополучателя Т. уговорената сума и същата 1 била усвоена. Твърди, че кредитополучателите са неизправна страна, т.к. не изпълнили задължението си да върнат в срок ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и в сроковете при условията на сключения договор. Така поради неиздължаване на месечната погасителна вноска с падеж 11,07,2014г., на осн. чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ кредиторът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо без да прекратява договора, за което кредитополучателите били уведомени с Нотариална покана с рег. № 1994/07,03,2019г. – получена на 21,03,2019г. и Нотариална покана с рег. № 1995/07,03,2019г.

– получена на 21,03,2019г.

Поради неизпълнение на задължението ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 117, т. 2 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 25924/2019г. на СРС, издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04,07,2019г. Въз основа последния било образувано изп.д. № № 32/2020г. по описа на ЧСИ С.П.. Длъжниците подали писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, с което обосновават интересът си от предявяване на настоящият иск.

В отговора на исковата молба ответниците не оспорват, че между тях като кредитополучатели и кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 50026/30,11,2010г., за сумата 122880,00евро - обявен за предсрочно изискуем, за което са уведомени с Нотариална покана с рег. № 1994/07,03,2019г.

– получена на 21,03,2019г. и Нотариална покана с рег. № 1995/07,03,2019г. – получена на 21,03,2019г. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит в полза на кредитора била учредена законна ипотека с акт № 26/30,11,2020г. За събиране на вземането кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по която било образувано съдебно производство, издадена твърдяната заповед и изпълнителен лист и образувано изпълнително производство.

Възразява, че претендираните суми са недължими, а в евентуалност че вземането на кредитора е погасено поради плащане и по давност.

Възразява, че редица клаузи по договора са неравноправни и затова нищожни, т.к. не са уговорени индивидуално, на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05,04,1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Клаузите са сключени във вреда на потребителя и в противоречие с изискването за добросъвестност, и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Същите позволяват и търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Твърди, че нищожни са следните клаузи: по чл. 3, ал. 2 от Договора, за определяне на размера на годишната лихва; по чл. 3, ал. 7 от Договора, съгласно която Базовият лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като новият размер на БЛП за евро и датата, от която е в сила стават известни за кредитополучателя чрез обявяването им на 2 видно място в банковите салони; по чл. 6, ал. 4 от Договора, съгласно който ако по време на действието на Договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски по ал. 1, т. 2 се променя автоматично, за което кредитополучателят дава съгласие с подписване на договора; по чл. 12, ал. 1 от Договора, съгласно който по време на действие на Договора банката може едностранно да промени условията, лихвите, таксите и комисионните приложими при операциите и, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от банковите органи и са задължителни за страните по договор.

Излага, че кредитополучателят не е наясно с критериите, по които банката определя размер на БЛП за жилищни кредити в евро, което води до изненада за размера на погасителната вноска по кредита за текущия месец, т.к. в Договора за кредит липсват фиксирани условия и показатели, които да са налице за да обусловят правото на банката да променя едностранно БЛП в евро за жилищни кредити, в противоречие с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ. Така кредитополучателя поема едностранно всички вреди и рискове по договора,което го поставя в неравностойно положение.

Възразява, че разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 7, чл. 6, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от Договора са нищожни и като неравноправни, т.к. не са индивидуално договорени, по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗД и чл. 3 от Директива 93/13ЕИО на съвета от 05,04,1993г.

Счита, че договора не може да бъде запазен след премахване на неравноправните клаузи, поради което искът следва изцяло да се отхвърли.

В евентуалност възразява, че съгласно чл. 23 ЗПК ако договорът е обявен за недействителен следва като потребител да върне само чистата стойност, без лихви или други разходи по кредита.

Възразява и, че нищожна е и клаузата на чл. 3, т. 5 от Договора - за наказателна лихва, която по същество представлява неустойка, като прекомерна по размер, уговорена извън присъщите на неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което противоречи на добрите нрави. Същата е нищожна и като неравноправна, т.к. размерът и зависи от размера на лихвата за редовна главница – чл. 3, ал. 2, който размер може едностранно да бъде променян от кредитора, без съгласието на кредитополучателя.

Клаузата е неравноправна и затова нищожна и, т.к. не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, т.к. надбавката от 10 пункта над договорения лихвен процент е необосновано висока.

Възразява и, че нищожна е и клаузата на чл. 4, т. 2 от договора по отношение дължимата комисионна за управление на кредита, поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, т.к. кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради това претендираните суми за такси са недължими.

В евентуалност възразява, че претендираната сума не се дължи, поради следното: с направените плащания от кредитополучателите е погасявано произволно само главницата по 3 кредита и лихви, по избрани от банката пропорции, в противоречие с чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която първо следва да се погаси най обременителното задължение; неправомерно се претендира заплащане на лихви след връчване на поканата за изпълнение, с която кредитополучателите са уведомени за обявеният за предсрочно изискуем кредит или за периода от 21,03,2019г. – дата на връчване на поканите до 07,05,2019г.; претенциите на ищеца за присъждане на суми за застраховки – 296,44евро и нотариални разноски – 129,60лв. са недължими, т.к- договори за застраховка не са сключвани, а нотариални разноски не са уговаряни и не съответстват с установените по Тарифа за нотариалните такси размери; задължението е изцяло погасено поради плащане, по образуваното изп.д. № 20209210400032 на ЧСИ С.П., рег. № 921, за събиране вземанията на ищеца, включително процесното вземане по изп.лист от 04,07,2019г., след проведена публична продан в изпълнителното производство и след продажба на имот по н.а. № 76/18,02,2021г.

Приети са за разглеждане в производството насрещни искове на ответниците предявени срещу ищеца, както следва: за присъждане на сумата от 7722,67 /седем хиляди седемстотин двадесет и два, 0.67/лв, претендирана като платена без основание на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представляваща разликата между сумата в размер на 18950,46лв. платена за разноски на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в производството по изп.д.

Nº 20209210400032 по описа на ЧСИ С.П., както и след доброволна продажба на недвижим имот на ответниците обективирана в н.а. Nº 76, том I, рег. Nº 983, дело Nº 61 от 2021г. на нотариус Ю.К. с рег. Nº 646 в регистъра на НК, вписан в СВ - София с акт Nº 45, том ХХ, дело Nº 6148/2021г., вх. рег. Nº 8653/18.02.2021г., и присъдената със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени на 04.07.2019г. по гр.д. Nº 25924/2019 г. на СГС, сума за разноски в размер на 11227,79лв, с правно основание чл. 55 ЗЗД; за присъжане на сумата от 3647,84 /три хиляди шестстотин четиридесет и седем, 0,84/евро, претендирана като платена без основание на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, представляваща разликата между сумата в размер на 48525,93 евро, платена за лихви на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в производството по изп.д. Nº 20209210400032 по описа на ЧСИ С.П., както и след доброволна продажба на недвижим имот на ответниците, обективирана в н.а. Nº 76, том I, рег. Nº 983, дело Nº 61 от 2021 г. на нотариус Ю.К. с рег. Nº 646 в регистъра на НК, вписан в СВ - София с акт Nº 45, том ХХ, дело Nº 6148/2021г., вх. рег. Nº 8653/18.02.2021г., и присъдените със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени на 04.07.2019г. по гр.д. Nº 25924/2019 г. на СГС суми за лихви в размер на 44878,09 евро, от които: сумата от 25052,94евро - договорна лихва за редовен кредит за периода от 11.05.2016г. до 07.05.2019г.; сумата от 1552,93евро - договорна лихва за просрочен кредит за периода от 11.05.2016г. до 07.05.2019г.; сумата от 18272,22евро - законна лихва върху главницата от 116014,07евро, считано от 10.05.2019г. до изплащане на вземането, т.е. за периода от 10.05.2019 г. до 26.11.2020г. с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Ищците по насрещните искове твърдят, че претендираните суми са платени на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД без основание, т.к. са над дължимите по вземанията на банката, поради което със същите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се обогатила за сметка на 4 ищците по насрещните искове и затова дължи връщането им.

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството на ответник по насрещните искве оспорва същите като неоснователни.

В евентуалност прави възражение за прихващане срещу вземанаията на ищците по насрещният иск, с вземанията на банката срещу двамата по договора ка кредит, които са в общ размер общо на 16241,97евро, с вземанията на банката по друг Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 20600/17,04,2007г., за сумата 57637,82евро, установени със съдебно решение.