Определение № 268 от 25.11.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 355/2022
- Вид
- Определение № 268
- Подписан
- 25.11.2022
- В сила
- 25.11.2022
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 201, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 203, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268 гр. Варна, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600355 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при ОП-Търговище срещу протоколно определение № 176 на Окръжен съд – Търговище, постановено в разпоредително заседание на 10.11.2022г по НОХД № 173/22г в производство по реда на глава XIX от НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение в обв. акт. Прокурорът оспорва извода на съда, че не е изпълнил задълженията си по чл. 246, ал. 2 НПК да опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на деянието предмет на обвинението за всеки един от подсъдимите лица и в частност – за двамата подсъдими А. и С., поради което и намира констатациите на съда в тази връзка за направилни. Моли определението да бъде отменено, без конкретизиране на коя фаза от съдебното производство следва да се върне делото.
Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:
Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.
В Окръжен съд Търговище е бил внесен обвинителен акт срещу четири лица - М. М. С., И. А. С., Б. Й. А. за деяние по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за тримата, както и по отношение на К. В. А. за деяние по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
1
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 10.11.2022г, първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Търговище за отстраняване на съществено процесуално нарушение, допуснато от прокурора при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният съд е приел наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора факти, които са от значение за вмененото престъпление на две от подсъдимите лица – С. и А. в насока на липса на описание на функционалната връзка между длъжностното им качество и конкретните вещи, предмет на длъжностното присвояване, което от своя страна обуславя и квалифициращите признаци, с оглед естеството на инкриминираното деяние. Тази липса на ясно описание на елементите на престъплението му е дало основание да приеме, че в този си вид обв. акт не може да гарантира правото на защитата на подсъдимите, така, че да знаят срещу какво се бранят и да организират своята защита, а за съда да бъде правилно очертан предмета на доказване, формиран от параметрите на обвинението, по който е образувано съдебното производство. Така отсъстващото описание на дължимата функционална връзка между длъжностното им качество и вещите, предмет на присвоителното престъпление, е отчетено като рефлектиращо и върху правото на защита и на третия подсъдим – М., доколкото съгласно ОА то е извършено с другите двама подсъдими при условията на съизвършителство. В тази връзка първостепенният съд е констатирал и друго нарушение, свързано този път с неяснота във волята на обвинението по отношение на това, дали се касае за обикновено съучастие между тримата подсъдими М., С. и А. или предварителен сговор помежду им.
Прочитът на обвинителния акт действително разкрива дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното престъпно деяние и лице факти, обуславящи неговата обективна и субективна съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.
Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия /обвияемите лица/ в него, включително и на постр. /отново наличен пропуск в ОА, допълнен от съда чрез служебно изискани доказателства досежно идентификацията на ощетеното ЮЛ и управляващото го/предеставляващо го ФЛ/. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица.
Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемите лица в него. Липсата на посочване на всички факти 2 от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.
В контекста на гореизложеното, следва да се отбележи, че съставът на ТОС, запознавайки се начина на изложение в ОА на фактическите обстоятелства от прокурора и предвид задължителните указания на ППВС 3/1970 /раздел I.5/, правилно е констатирал и много аргументирано е отразил в ревизирания съдебен акт, сериозен дефицит по съществени въпроси, с оглед вменените на подсъдимите лица обвинения. При условие, че обвинението е внесено за престъпление извършено от тях след предварително сговаряне, в ОА е необходимо да се посочи едновременно, в смисъл на надлежно и заедно връчване или поверяване за пазене или управление на процесното имущество на всеки един от тях, с оглед гарантиране правото им на защита.
Формулировката в ОА, използван от представителя на държавното обвинение за обстоятелствата, от които е изведено заключението за притежаваните от тримата подсъдими М., С. и А. длъжностни качества, не е достатъчна за да замени необходимостта от ясно описание на изискуемата функционална връзка между длъжност, работа и фактическа власт върху имуществото на всеки от подсъдимите лица, т. к. длъжностното присвояване, изисква не само особено качество на субекта - деецът да е длъжностно лице, но изисква и функционална връзка между длъжностното качество на извършителя и предмета на присвояване.
В този смисъл подходът на първостепенния съд се явява правилен и законосъобразен, а възраженията, изложени в протеста, се преценяват като несъстоятелни. Доколкото първоинст. съд много подробно и изчерпателно е посочил в ревизираното протоколно определение допуснатите в ОА непълноти и неясноти по отношение на всички значими за конкретното престъпно деяние и лица факти, обуславящи обективна и субективна съставомерност и досежно възведените квалифициращи обстоятелства, съставът на апелативния съд не счита за необходимо да ги преповтаря, нито да дава допълнителни пояснения по спазване изискванията на законодателя и константната съдебна практика.
Възражението в пункт 2 от протеста не би могло да бъде адекватно коментирано, доколкото същото е вътрешно противоречиво и в разрез с елементарната правна логика и наказателно-правна наука!
Поради това изводът на окръжния съд за неизпълнение от страна на прокурора на задълженията му по чл. 246, ал. 2 НПК се явява правилен и 3 обоснован.
С оглед на изложеното и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл.
249 ал. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд – Варна, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 176 на Окръжен съд – Търговище, постановено в разпоредително заседание на 10.11.2022г по НОХД № 173/22г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато на ОП-Търговище за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4