Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28961 от 10.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6405/2026
Вид
Определение № 28961
Подписан
10.08.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28961 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106405 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 236265/24.07.2026 г. на ищеца „АПС ББ“ ЕООД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 14123/15.07.2026 г. в частта за разноските.

В молбата се навеждат доводи, че присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар в размер от 400 евро е прекомерен. Твърди се, че процесуалният представител на ответника – адв. Р., е претендирала адвокатски хонорар в неопределен размер на основание чл. 38 от ЗАдв. При сочената норма, съдът служебно е определил адвокатското възнаграждение на другата страна, с оглед изхода от спора по същество, като според молителят същият в размер на 400 евро се явява прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на казуса. Производството се твърди да е с рутинен характер, при липса на усложнена доказателствена материя или специфични правни въпроси, които да обосноват възнаграждение в завишен размер. Наред, с това, самото възнаграждение се явява с висок размер, спрямо самата претенция по договора за кредит, което го прави явно несъразмерен и необоснован. Моли съда да намали така определеното възнаграждение за адвокат.

1

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът В. В. Ч. чрез адв. Р. от САК взема становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта на разноските. Конкретно – навежда, че съдът правилно и съответно е преценил, че дължимият адвокатски хонорар от 400 евро не е прекомерен.

Развити са подробни съображения защо казусът далеч не е рутинен, както се твърди в молбата. Така се описва, че спорът е наложил решаването на серия от преюдициални правни въпроси относно нетипична верига от правоотношения – договор за потребителски кредит с договор за поръчителство, твърдения за настъпила законова суброгация по чл. 143 от ЗЗД и последваща цесия.

Подчертава се сложността в правната природа и оценка на възнаграждението за поръчителство. Проведени са две открити съдебни заседания, изслушана е експертиза. Налице са и множество писмени материали по делото, чиято оценка е нужна за предоставяне на качествена защита. Защитата е представила и обемни и подробни писмени бележки. Обръща внимание, че ищецът е проявил пасивно поведение в хода на целия процес, а разлика от ответника, който е вложил значителен времеви ресурс за изясняване фактическата страна по делото. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Актуалното състояние на правната регламентация сочи, че Наредба № 1 2 от 9 юли 2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр.

18.01.2025 г.) не определя минимални прагове, нито пък максимални такива за адвокатските възнаграждения на адвокатите. В този смисъл съдът се позовава и постановките, възприети в решение на СЕС по дело С-438/2022.

Същевременно – в посочения подзаконов акт са описани определени ориентири за правоприлагащите, които да ги навеждат, в най-общи линии, за определяемите адвокатски хонорари. Разбира се, при условията, присъщи за тази преценка, както и сам молителят признава това – вида и естеството на правния спор, фактическата и правна негова сложност, вложените процесуални усилия.

В посочената по – горе Наредба е определено, че възнаграждението на адвоката се определя за всеки отделен иск в производството, по който той осъществява правна помощ и съдействие – арг. чл. 2, ал. 5 от Наредбата. В настоящия случая са предявени четири иска – обективно и кумулативно съединени помежду си. В чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че по искове с най-малък материален интерес, се следва хонорар от 400 лева – разбира се, както вече разясни съдът, този размер не е обвръзващ съда минимален такъв. При все това, той е ориентир за дължимото адвокатско възнаграждение.

Ерго, само фактът на четири предявени иска е достатъчен, за да индикира, че определеният адвокатски хонорар в размер на 400 евро не се явява прекомерен, и това е така доколкото макар исковите суми по всеки от заведените искове да са около или под 400 евро, по всеки един от тях се дължи отделен адвокатски хонорар. Макар ищецът да е прав, че материалният интерес по делото всякога е от значение, той пропуска обстоятелството, че е предявил четири отделни искови претенции, като по всяка от тях следва да бъде определен адвокатски хонорар.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира да допълни още, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е в съответствие с всички други относими критерии – фактическа и правна сложност на казуса, материален интерес, вид и естество на делото, икономическата обстановка в страната и пазара на труда. И това е така, защото в процесния спор са намерили приложение редица институти на гражданското и облигационното право, с които процесуалният представител на ответника е трябвало не само да се сблъска, а и да изгради адекватна и качествена защита в полза на своя доверител. Действително процесуалният представител на ответника се е явявал на всяко съдебно заседание /за разлика от този на ищеца/, проявявал е задълбоченост в защитните тези, инициирал е представяне на писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, с което демонстрира висока професионална ангажираност.

Производството не би могло да се характеризира като такова с „рутинен характер“, както сочи ищецът. Прочие, самият той не е съобщил доводи в подкрепа на това свое виждане.

3

Обобщено - адвокатският хонорар в размер на 400 евро е оправдан, доказан разход, който по мнение на настоящия съдебен състав, не се явява прекомерен такъв, с оглед на приложимите критерии в хода на това отмерване – вид на съдебния спор, предмет на делото, фактическата и правна сложност на последното, вложения ресурс от страна на процесуалния представител (разбиран като времеви и професионални усилия – явяване в съдебни заседания, подаване на писмени становища и изчерпателно вземане на отношение по съществените страни на казуса), икономическата обстановка в страната, актуална към момента на преценка, а не на последно място и пазара на адвокатските услуги за подобни, ако не аналогични случаи.

В този смисъл, съдът следва да постанови своя акт и на основание чл.

248, ал. 1 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 236265/24.07.2026 г. на ищеца „АПС ББ“ ЕООД, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 14123/15.07.2026 г., постановено по гр.д. № 6405/2026 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл.

248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4