Решение № 2141 от 17.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8899/2021
- Вид
- Решение № 2141
- Подписан
- 17.11.2021
- В сила
- 09.02.2022
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2141 гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330108899 по описа за 2021 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Д. Д. И. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 452, 28 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.05.2018г. до 26.02.2021г за обект, находящ се в *********, както и сумата от 35, 32 левамораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.07.2018г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ *******г. по ч. гр. дело № ****/ ***** г., по описа на РС- П., **- ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 10.05.2018 г. до 26.02.2021 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, находящ 1 се в **********, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ в **********и фигурира в базата данни на оператора под аб. № ********, което му придава и качеството на потребител на услуга. Изтъква се, че отношенията между дружеството и клиентите се уреждат от публично известни общи условия. Ответникът отговаря за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя, количеството предоставени ВиК услуги е определено чрез месечен отчет на място на показанията от инсталираното в обекта измервателно устройство. Сочи се, че ответникът е канен доброволно да заплати задълженията, но не е последвало погашение. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №******* по описа на РС- Пловдив, ******- ти гр.с-в и по което впоследствие били предоставени указания за предявяване на иск. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, макар и редовно уведомен и получил книжата по делото лично, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, 2 редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски единствено за заплатена държавна такса в размер на 75 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д.
И., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 452, 28 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.05.2018г. до 26.02.2021г за обект, находящ се в ************, както и сумата от 35, 32 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.07.2018г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ *******г. по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., ****- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ******* сумата от общо 75 лева съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75,00 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. дело № ******* г., по описа на РС- П., ****- ти гр. с-в.
3
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
4