Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5150 от 15.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13730/2022
Вид
Решение № 5150
Подписан
15.12.2022
В сила
20.01.2023
Състав
ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5150 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20221110213730 по описа за 2022 година

Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 13730 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № *******, с който на Р. В. М., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от 1ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява; изпраща представител-адв. Т.

Тошев от САК, който пледира за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения и позиция,развита в писмени бележки-издаване на ЕФ при неспазване на срока на чл.34 от ЗАНН,липса на действащ пътен знак В26 и изтекла изпълнителна давност съгл.чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. В жалбата са изложени доводи за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

Наведени са съображения за нарушена процедура по съставяне на ЕФ и неправилно ангажиране на адм.-наказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 21, ал.1 от ЗДП.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

1

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2020г. в 19:55ч. в гр.София, бул.“Акад. Иван Етвстатиев Гешов“ с посока на движение от ул.“Гюешево“ към бул.“Цар Борис III“ лек автомобил марка "Порше Макан " с рег. № *******, собственост на Р. В. М., се движел със скорост от 65 км/ч. при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. По същото време на посоченото място бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движението чрез система за контрол на скоростта „ARH CAMS1“, монтирана в служебен автомобил с рег. № *****. Системата била въведена в експлоатация от екип на ОПП-СДВР, а измерването било извършвано в периода от 19.00ч. до 22.00 часа на 25.06.2020г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с посоченото техническо средство, чрез изготвяне на видеозапис като кадри от видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез изготвяне на фотоснимки, отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със система за контрол, бил издаден на ж-ля Р. В. М. процесният Електронен фиш за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш К № *******; Справка за регистрация на МПС; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 25.06.2020 г. ; Протокол № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. от БИМ от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ ARH CAM S1“; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 17.09.5126; Ежедневна форма на отчет; Справка за регистрация на МПС; Схема на организация на движението от СО; както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените доказателствени източници.

При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима.

Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, като не се споделят и 2 изложените в жалбата доводи в тази насока.

Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ, съгл. изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът намира за безспорно установено, че ж-лят е осъществил вмененото му нарушение. Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС – л.а е собственост на ж-ля Р. В. М.. Същият не се е възползвал от възможността по чл.189, ал. 5 от ЗДП, съгласно която при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Такова възражение от собственика на МПС-то след датата на връчване на атакувания ЕФ не е направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач, поради което съдът не приема доводите, изложени в жалбата в тази насока. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, Електронният фиш е правилно и законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.

Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДП- При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача с 15 км/ч., тъй като установената скорост на движение е от 65км/ч., поради което правилно е ангажирана адм.-наказателната отговорност. Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени от жалбоподателя, относно неяснота в тази насока, тъй като мястото, на което е заснето нарушението, е установено и не е определена дкоростта на движение с пътен знак В-26, като от снимките към преписката се установява, че процесният автомобил се е движил в границите на населено място, а от приложената схема от Дирекция "Управление и анализ на трафика" към Столична община, се установява, че не е налице допълнително поставен пътен знак за ограничение на скоростта на движение на бул.“Акад.Иван Евстатиев Гешов“ в посочения участък.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание 3 лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай. Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание законовата делегация е издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгл асно приложението, а в чл. 10, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен Протокол рег. № 4332р-30475/2020 г., в който са отразени относимите данни. От Ежедневната форма на отчет от 25.06.2020 г. се установява, че от 19.00ч. до 22.00 часа на 25.06.2020г. (което включва и процесния час) използваната система за контрол „ARH CAM S1“ е въведена в експлоатация, като работната смяна на служителите е отразена от 14.00ч. до 22.00часа. Видно от приложения снимков материал на разположението на уреда, същият не е прикрепен към служебен автомобил, а е разположен на пътното платно.

От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, което е било в срока на одобряване на типа след като е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка. От приложените по делото писмо от Български институт по метрология с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът на валидност на одобряването на типа е до 07.09.2027 г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за проверка и се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно, поради което използваното техническо средство към процесната дата е било годно да установи нарушението.

Неоснователно се явява възражението, изложено от жалбопадателя, за изтекла давност п о чл. 82 от ЗАНН. Предвидената в чл. 82, ал. 1, б. "а" и б. "б" от ЗАНН давност е по отношение на изпълнение на наложеното в административнонаказателното производство наказание. Съгласно ал. 2 на същата норма (чл. 82 ЗАНН) давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В 4 случая обаче, издаденият ЕФ не е влязъл в сила и се обжалва пред съда, поради не е започнала и да тече давността за изпълнението на наказанието.

Наложеното административно наказание се равнява на размера, определен от нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева, поради което наказанието е определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

В допълнение, случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава със съответните за това признаци и и по нищо не се различава от останалите деяния от този вид.