Определение № 3086 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103774 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6961/13.03.2025 г., подадена от Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З., и от ЕС на сградата в [населено място], [улица], чрез адвокат М. Т. и адвокат К. Г., както и по касационна жалба вх. № 7352/18.03.2025 г., подадена от Е. Н. Т., чрез адвокат В. Х., срещу решение № 103 от 05.02.2025 г. по гр. д. № 2818/2023 г. на Софийски апелативен съд, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 808 от 24.03.2025 г. по същото дело, с което е: потвърдено решение № 3154 от 28.05.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по гр. д. № 9022/2021 г.; потвърдено решение № 2714 от 26.05.2023 г., поправено с решение № 3154 от 28.05.2024 г., по гр. д. № 9022/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Е. Н. Т., че Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З. са съсобственици на складово помещение с площ от 14.90 кв.м по нотариален акт и от 18.97 кв.м по измерване, което се намира в подпокривното пространство на сградата под режим на етажна собственост в [населено място], [улица], и е очертано в скица–приложение 2 на вещото лице арх. Т. Г., обявена за неразделна част от решението; отменено решението само в частта, с която ответницата е осъдена да им предаде владението върху същото помещение, като вместо това въззивният съд е отхвърлил искането на Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З. за осъждане на Е. Н. Т. да им предаде владението върху описаното по-горе складово помещение; потвърдено решение № 2714 от 26.05.2023 г. по гр. д. № 9022/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З. срещу Е.

Н. Т., за установяване, че са част от съсобствениците, на основание чл. 38, ал. 1 ЗС, на таванско помещение в сградата под режим на етажна собственост в [населено място], 1

[улица], състоящо се от една стая, коридор, чайна, кухня и сервизно помещение, със застроена площ от 29.65 кв.м, при граници по нотариален акт № 138/2001 г.: Ал. П., [улица], двор, а по кадастър: имоти с идентификатори ***** и *****, и за осъждането й да им предаде владението му. Решението е постановено при участието на подпомагаща ищците страна – етажните собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица], чрез председателя на УС Н. Л. Т..

Въззивният съд е съобразил, че предявените от етажните собственици Н. Л. Т., И. Х. Д., П.

Д. З. и М. П. З. искове са с правно основание чл. 108 ЗС относно обект в сградата под режим на етажна собственост в [населено място], [улица], обозначен като ателие с идентификатор *****, с разгъната застроена площ от 44.55 кв.м, на две нива, състоящо се от една стая, коридор, чайна, кухня и сервизно помещение на едното ниво, със застроена площ от 29.65 кв.м, и от складово помещение на второто ниво, по твърдения, че съставлява обща по естеството си част; с влязло в сила на 19.06.2018 г. решение по гр. д. № 1192/2016 г. по описа на СГС по предявен от същите ищци отрицателен установителен иск е признато, че ответницата не е собственик на ателието; тя го владее без съгласие на етажните собственици и ищците, като част от тях, имат право да получат владението върху целия имот. Софийски апелативен съд е отбелязал, че в хода на първоинстанционното производство етажните собственици, помагачи на ищците, не са се позовали на изтекла погасителна давност относно учреденото на етажния собственик Н. Т. право да надстрои таванската си стая, и е приел, че направеният за пръв път с въззивната им жалба правен довод за погасяване по давност на това право не следва да се разглежда. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете като недопустими по съображения, че самостоятелен обект - ателие - не съществува реално, тъй като тя е изпълнила влезлите в сила решения по гр. д. № 57109/2009 г. на СРС, в. гр. д. № 12933/2011 г. на СГС и по гр. д. № 2922/2013 г. на ВКС: премахнала е складовото помещение в подпокривното пространство и е зазидала входа към него.

Оспорила ги е като неоснователни, тъй като при разрешаването на спора по гр. д. № 1192/2016 г. на СГС съдът не се е произнесъл относно ателие със застроена площ от 29.65 кв.м, то не е обща част на сградата, а е самостоятелен обект, изграден въз основа на изготвен през 1969 г. и одобрен през 1970 г. архитектурен проект за преустройство на собственото на праводателя Н. Т. таванско помещение в кабинет за творческа дейност, придобит от сестрата на Е. Т. (М. Т.), по дарение в 1997 г., и от ответницата - по извършено от М. Т. дарение през 2001 г., алтернативно - по давност, въз основа на владение на ответницата и присъединено към него владение на праводателите й, считано от 1970 г. Въззивният съд е посочил, че според т. 2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по иск по чл. 108 ЗС се дължи произнасяне и по двете искания за правна защита, които той включва. Пропускът да се постанови установителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост е очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Но със или без такъв диспозитив, влязлото в сила решение формира сила на пресъдено нещо относно претендираното право на собственост. Поправящото решение от дата 28.05.2024 г., за установяване правата на собственост на ищците върху частта от подпокривното пространство (складово помещение), за която с решението от 26.05.2023 г. е постановена 2 само ревандикация, отстранява очевидна фактическа, а не правна грешка. С оглед единството на мотиви и диспозитив е несъмнено, че ищците са установени като част от съпритежателите на подпокривното пространство, както самите те са твърдели в исковата молба. Не е необходимо, след като не е поискано, изрично установяване какъв точно дял от общата вещ има всеки ищец. Действително, предмет на исковата защита е ателие самостоятелен обект в сградата, на който в кадастралната карта е присвоен идентификатор *****, с разгъната застроена площ от 44.55 кв.м, на две нива. След влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1192/2016 г. по описа на СГС, и по искане на председателя на УС на ЕС от 18.06.2021 г., кадастралната карта е изменена със заличаването на ателието като самостоятелен обект на кадастъра - писмо от СГКК, София (л. 47 от делото на СГС). От извършения на 19.09.2022 г. от съда, в присъствието на вещото лице, оглед и изготвеното заключение от 03.10.2022 г. се установява, че на място съществува ателие на едно ниво с площ от 29.65 кв.м по нотариален акт и от 27.94 кв.м по измервания. То е обособено с ограждащи стени, съвпадащи с фасадните ограждащи стени на сградата. Отделено е от разположената над него част от подпокривното пространство (складовото помещение на бившето второ ниво) с междуетажна подова конструкция, в която има отвор, покрит с прозрачна плексигласова плоскост, но монтирана през него стълба, която да служи за връзка между двете нива, няма. При това положение, съдът е намерил, че исковете не могат да бъдат разгледани и уважени или отхвърлени относно заличеното в кадастралната карта ателие на две нива, но могат да бъдат разгледани според реалния статут на двете реални части: помещенията на таванския етаж и обособеното над тях подпокривно пространство. Те са описани достатъчно ясно в исковата молба с признаци: площ, точно местонахождение и граници. Софийски апелативен съд е заключил, че след като е приел, че по редовната искова молба дължи произнасяне дали ищците са съсобственици на двете реални части и имат право да ги ревандикират от ответницата, СГС се е произнесъл с допустими съдебни актове – поправящото решение от 28.05.2024 г. и поправеното решение от 26.05.2023 г., в рамките на предмета, с който е сезиран.

Въззивният съдебен състав е приел, че по делото е установено, че ищците са част от етажните собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Първите двама и вторите двама притежават в съпружеска имуществена общност, респ. съсобственост по един апартамент. Относно бившето ателие на две нива, обект с идентификатор *****, същите ищци са провели успешно отрицателни установителни искове за право на собственост срещу ответницата. Исковете са уважени с влязло в сила на 19.06.2018 г. решение по гр. д. № 1192/2016 г. по описа на СГС. Съдебните инстанции - СГС и САС, са приели, че исковете са предявени в защита на правата на съсобственост на ищците-етажни собственици върху подпокривно пространство, усвоено при преустойството на тавана в ателие на две нива.

Установено е, че в полза на етажния собственик Н. Т. има учредено с решение на ОС на етажните собственици от 23.05.1969 г. право на надстрояване на таванското помещение принадлежност към апартамента му на трети етаж, и съгласие за преустройство в кабинет за творческа работа, както и архитектурен проект за преустройство и позволителен билет № 182/08.06.1970 г. Построеното второ ниво не е предвидено по проекта, изградено е в обема 3 на подпокривното пространство и съставлява складово помещение с площ от 14.90 кв.м, свързано с долното ниво. Поради липса на височина, обем и нормален достъп, подпокривното пространство е със статут на обща по естеството си част, която не подлежи на промяна дори при съгласие на етажните собственици. Жилището, ведно с таванската стая, е подарено от наследодателите на сестрата на ответницата - М. Т., с договор по нотариален акт № 192/20.12.1997 г., а ателието на две нива е дарено от нея като самостоятелен обект на ответницата с договор по нотариален акт № 138/10.12.2001 г. Съдебните инстанции са извели съвпадащи правни изводи за това, че ателието, което включва в РЗП обща по естеството си част, не е собственост на ответницата. Същевременно в по-рано приключилия спор по чл. 109 ЗС, разрешен с решение № 220/18.10.2013 г., тълкувано с решение № 136/01.07.2015 г., постановени от ВКС по гр. д. № 2922/2013 г., е прието, че извършеното преустройство, засягащо подпокривното пространство и покрива (както и други общи части: козирката и корниза по източната фасада на сградата), е неоснователно действие, което смущава правата на ищците-етажни собственици. Ответницата Е. Т. е осъдена да премахне посоченото в решението преустройство и да възстанови покривната конструкция над тавана, съобразно предвижданията на архитектурния проект, изготвен на 10.06.1969 г. и одобрен на 08.04.1970 г. Според Софийски апелативен съд, от съвкупната преценка на писмените доказателства: разрешение за строеж № 51/17.08.2016 г., издадено от гл. архитект на район „Оборище“, удостоверение № 52/23.01.2018 г. за въвеждането на строежа в експлоатация, влязлото в сила решение по гр. д. № 13360/2014 г. на СГС, отхвърлящо предявените от взискателите в хода на принудителното изпълнение на решението по чл. 109 ЗС (по изп. д.

№ 796/2014 г. по описа на ЧСИ Д.) срещу длъжника Е. Т. искове по чл. 526, ал. 2 ГПК, следва, че към 16.03.2018 г. ответницата е извършила действията, за които е осъдена с решението на ВКС. Влязлото в сила решение по отрицателните установителни искове разрешава конкуренцията между правата на собственост на насрещните страни. С него е формирана сила на пресъдено нещо, че към 01.03.2018 г., когато са приключили устните състезания в производството по в. гр. д. № 4801/2017 г. на САС, правото на собственост на ответницата върху ателие на две нива не съществува, защото е изключено от правата на съсобственост на ищците-етажни собственици - върху второто ниво. При произнасянето не е обсъждано придобиването от съищците на право на собственост върху вещ (надстроената таванска стая) по присъединяване към главна вещ (подпокривното пространство) на основание чл. 97 ЗС. На 16.03.2018 г. ответницата Т. е привела ателието в дължимото от нея съгласно решението по негаторния иск положение. Извършеното съставлява техническо разделяне на ателието на две реални части на помещенията на таванския етаж – първо ниво, и усвоеното подпокривно пространство – второ ниво. Разделянето не е правопроменящ факт. Каквото е установеното със сила на пресъдено нещо към релевантния момент за спора по гр. д. № 1192/2016 г. правно положение на реалните части, такова е то и към подаване на исковата молба по чл. 108 ЗС. Реалната част - бивше второ ниво на ателието, е обща по естеството си част в сградата и обект на съпритежание на всички етажни собственици (чл.