Решение № 3998 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3998 гр. ., 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110166264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК

Ищцата С. С. Г. твърди, че с изпълнителен лист от 25.01.2008 г., издаден на основание чл. 237, б. „в“ ГПК, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ – въз основа на извлечение от сметка, в хода на производството по гр. дело № ./2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 33-ти състав е осъдена да заплати, в условията на солидарна отговорност с трети за процеса лица, на ответника „.“ АД сумата от 9716,31 лева, представляваща главница, сумата от 4302,29 лева, представляваща лихви за периода от 31.08.2005 г. до 17.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2007 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,37 лева – разноски по делото, и сумата от 420,37 лева – адвокатско възнаграждение. Посочва, че на 22.11.2023 г. на ищцата е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело № ./2017 г. по описа на ЧСИ ., въз основа на процесния изпълнителен лист. Поддържа се, че съгласно последното от ищцата се претендират останалите несъбрани суми в хода на изпълнителното дело, както следва: 3591,74 лева главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 186,05 лева – наказателни лихви.

Излага се, че за обезпечаване събирането им в хода на изпълнителния процес е 1 наложен запор върху вземанията по банкови сметки на Г.. Ищцата оспорва дължимостта на така претендираните вземания с довод за погасяването им давност, започнала да тече от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист – 25.01.2008 г. и изтекла към 25.01.2013 г., а с това и преди образуване на процесното изпълнително дело през 2017 г. Ищцата намира за приложим и се позовава на петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Посочва, че последният не е прекъсван по см. на чл. 116 ЗЗД , доколкото предприетите действия по принудително изпълнение са след изтичане на давността. Посочва, че изтичането на петгодишният давностен срок от настъпване на изискуемостта на вземането през 2008 г. до образуване на изпълнителното дело през 2017 г. представлява юридически факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по гр. дело № ./2007 г. по описа на СРС, на който ищцата се позовава с процесната искова претенция. Предвид това и доколкото изпълнително дело № ../2017 г. по описа на ЧСИ . продължава да е висящо, то съществува възможност за събиране на процесните вземания, въпреки недължимостта им. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3591,74 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1186,05 лева - наказателни лихви, представляващи останалите непогасени чрез плащане суми, за които по гр. дело № ./2007 г. по описа на Софийски районен съд, 33- ти състав е издаден изпълнителен лист от 25.01.2008 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ../2017 г. по описа на ЧСИ . с рег. № . на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията.

Ответникът „.“ АД оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Счита за преклудирани доводите на ищцата за погасяване по давност на процесните вземания, тъй като от страна на същата не е депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК. Наред с това, по същество с исковата молба се отправя искане за установяване на факт с правно значение – изтичане на предвидения в закона давностен срок за вземанията по изпълнителния лист, предявяването на каквото претенция е допустимо само в предвидените в закона случаи съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, какъвто не е процесният. Не оспорва, че в хода на производството по гр. дело № ./2007 г. по описа на СРС, 33 състав в полза на „.“ АД срещу ищцата и други четирима длъжници, при условията на солидарна отговорност помежду им, е издаден изпълнителен лист от 25.01.2008 г. за следните суми: 9 716,31 лева – главница, 4 302,29 лева – лихви за периода от 31.08.2005 г. до 17.12.2007 г., ведно със законната лихва 2 върху главницата, считано от 18.12.2007 г. до окончателното изплащане, 280,37 лева – разноски по делото и 420,37 лева – адвокатско възнаграждение.

Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на кредитора „.“ АД първоначално е образувано изп. дело № ./2008 г. по описа на ЧСИ . с рег. № . и с район на действие СГС, в рамките на което и конкретно на 16.06.2008 г. и на 29.09.2010 г. са предприети изпълнителни действия, а в периода 12.03.2009 г. – 25.10.2013 г. са извършени и плащания на суми. Излага се, че по силата на договор за цесия от 26.09.2013 г., сключен между ответника, в качеството на цедент и „.“ ЕАД, в качеството на цесионер, последният е придобил вземанията срещу ищцата по процесния изпълнителния лист. Поддържа, че прехвърлянето на вземанията е настъпило на 18.10.2013 г., за което обстоятелство длъжникът е бил надлежно уведомен още на същата дата. Твърди, че на 30.11.2015 г. изп. дело № ./2008 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В отговора се посочва, че на 27.01.2017 г. по молба на „.“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № ../2017 г., в хода на което са предприети множество действия, насочени към събиране на вземанията, вследствие от които през периода 23.11.2023 г. – 25.06.2024 г. по изпълнителното дело са постъпвали плащания, последното от 25.06.2024 г. Изяснява, че на 25.05.2023 г. „.“ ЕАД е прекратено при преобразуване чрез вливане в „.“ АД, с оглед на което всички негови права и задължения са преминали към ответника. В отговора на исковата молба „.“ АД сочи, че тези така описаните действия са довели и до прекъсване на давностния срок за вземанията. Такъв характер има и постъпването на суми в рамките на изпълнителните дела вследствие от предприетите изпълнителни действия. Наред с това, давностният срок за вземанията по изпълнителния лист е започнал да тече от 26.06.2015 г., предвид спирането на същия с образуване на първоначалното изпълнително дело. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за недължимост на процесните вземания, намирайки, че същите не са погасени по давност. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а по същество за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция, по предявения отрицателен установителен иск с 3 правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, ищцата следва да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания – като вид и в посочения от ищцата размер, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи, че е станал носител на процесните вземания на твърдяното основание, както и предприемането на конкретни действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Между страните не се спори, а и от съдържанието на приложения към исковата молба изпълнителен лист се установява, че същият е издаден на основание чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.), вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, респ. въз основа на несъдебно изпълнително основание - извлечение от сметка, с което се установяват вземания на банка срещу ищцата и останалите солидарни длъжници.

От приетите по делото материали, съдържащи се в изпълнително дело с № ./2008 г. по описа на ЧСИ с Рег. № . се установява, че последното е било образувано с разпореждане на ЧСИ от 17.06.2008 г., по молба на ответника от 16.06.2008 г.

С разпореждане на ЧСИ от 17.07.2008 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищцата и солидарния длъжник ..

На 22.07.2008 г., на ищцата, чрез работодател, е връчена покана за доброволно изпълнение на отразените в изпълнителния лист суми.

На 25.07.2008 г. работодателят на ищцата и на един от солидарните длъжници е получил запорното съобщение. На същата дата на работодателя на ищцата е връчено ново съобщение, с което ЧСИ уведомява третото задължено лице – работодател, че вдига наложения запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищцата.

С разпореждане от 08.01.2009 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на солидарния длъжник . и на същата дата е връчено запорно съобщение до работодател на .. На 08.04.2009 г. ., Сектор . е уведомил ЧСИ за наложени принудителни административни мерки по чл. 76, т. 3 ЗБДС спрямо солидарните длъжници . . и .. Впоследствие, със заповеди от 14.04.2009 г. и 12.05.2009 г. са наложени такива мерки и на длъжниците . и . ..

На 02.02.2010 г. ответникът е подал молба до ЧСИ с искане да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения на ищцата и солидарния длъжник ..

4

На 29.09.2010 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията за трудово възнаграждение на ищцата и на солидарния длъжник ., а на 30.09.2010 г. третото задължено лице – работодател е получило запорните съобщения.

На 11.10.2010 г. ЧСИ е получил молба от ищцата и солидарния длъжник ., с което последните са се задължили в двумесечен срок от 11.10.2010 г. да погасят изцяло задължението по изпълнителното дело, като са поискали спиране временно на изпълнението на наложените запори върху вземанията за трудово възнаграждение.

С разпореждане от 28.01.2011 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на солидарния длъжник . .. Същата е получила призовка за принудително изпълнение на 03.02.2011 г.

Между 15.02.2011 г. и 16.02.2011 г. трети задължени лица – търговски банки са получили запорни съобщения на ЧСИ, с които са наложени запори на всички левови и валутни сметки на солидарния длъжник . ..

С ново разпореждане от 13.07.2011 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията за трудово възнаграждение на солидарния длъжник ., като на гърба на запорното съобщение до работодател е отразено „05.08.2011 г. Да не се връчва. По указания на .“ и е изписано име и фамилия на връчител „.“.

Запорното съобщение е останало невръчено на работодателя, като трето задължено лице.

С разпореждане от 26.02.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията за трудово възнаграждение на солидарните длъжници . и . .. На 04.03.2013 г. запорното съобщение е връчено на третото задължено лице – работодател на ., а ден по-късно и на работодателя на . .. На 05.03.2013 г. третото задължено лице – работодател на солидарния длъжник . е получило съобщение от ЧСИ, с което е уведомено, че наложеният запор върху вземането за трудово възнаграждение на . е вдигнат.

С постановление от 30.11.2015 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на 03.12.2015 г. е съобщил на първоначалния взискател и на „.“ ЕООД, частен правоприемник на взискателя.

По молба на „.“ ЕООД, с разпореждане от 27.01.2017 г. ЧСИ с рег. № . е образувал ново изпълнително дело – с №../2017 г.

С разпореждане от 07.02.2017 г. и две разпореждания от 04.10.2017 г.

ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник . и е насрочил опис на движимите вещи на горния длъжник, който ще се състои на 30.11.2017 г.