Решение № 342 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200812 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на И. М. С., от гр. ******, ЕГН: **********, чрез адв. Е. Д. от БАК, против Наказателно постановление №25-0769-005252/11.02.2026г. на началника началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2. от ЗДвП е наложена глоба в размер на 51.13 евро/100 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Д., която моли за отмяна на НП.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2025г., около 08:30 часа, жалбоподателят И. М. С., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС“, с рег. № *******, в гр. Бургас по бул.“Захари Стоянов“ срещу магазин „Кауфланд“, до кръстовището с ул.“Слънчеви хълмове“, в посока ул.“Въстаническа управлява“. При движението си, водачът не пропуснал правомерно пресичащ от ляво на дясно по посока на движението пешеходец по пешеходна пътека 1 сигнализирана с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка „М8.1“

Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2. от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 51.13 евро/100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото НП е връчено на 25.02.2026г., а жалбата е депозирана на 02.03.2026г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж.

Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от открИ.ето на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под открИ.е на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не 2 следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.

Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички доказателства, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.

34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София и др.

В светлината на горното съдът намира, че в случая е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН, съобразно която разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Процесният АУАН е бил издаден на дата 04.08.2025г., а наказателното постановление е издадено на 11.02.2026г. т.е. извън така очертания от законодателя 6-месечен срок. Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, с оглед погасяване възможността за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя..

С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на процесуалния представителя на жалбоподателя в жалбата, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро /съобразно представения договор за правна защита и съдействие - л.4 от делото/. С оглед липсата на възражение на процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0769-005252/11.02.2026г. на началника началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя И. М.

С., от гр.****, ЕГН: **********, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2. от ЗДвП е наложена глоба в размер на 51.13 евро/100 лева.

3

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на И. М. С., от гр. ******, ЕГН: **********, сумата от 300 евро (триста евро), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4