Решение № 10868 от 04.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55185/2025
- Вид
- Решение № 10868
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10868 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110155185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2 566,95 лева (с еквивалент от 1312.46 евро), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 11.02.2025 г., около 05:45 часа, в село Златитрап, община Родопи, област Пловдив, на път III-375, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Опел Замфира“, с рег. № РВ2928КС, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда (16.12.2025 г.) до окончателното плащане, както и сумата от 79,69 лева (с еквивалент от 40,74 евро), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 25.09.2025 г. до 15.12.2025 г.
1
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърденията, че на 11.02.2025 г., около 05.45 ч., водачът А. И. С., с ЕГН **********, управлявайки лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № РВ2928КС, в село Златитрап, община Родопи, област Пловдив, движейки се по път III-375, поради несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управляваното МПС и реализира ПТП, в следствие на което са нанесени материални щети на врата, ограда и колове на УПИ 021067.
Твърди се, че към момента на настъпването на увреждането за обекта е била налице валидна застраховка „Имущество“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, на основание комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 22002518219000008, сключена между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и „Си Транс“ ЕООД, ЕИК 160073395, със застрахован обект в УПИ 021067, нахоящ се в село Златитрап, местност „Ароница“, община Родопи, област Пловдив, където се е намирало увреденото при пътнотранспортното произшествие имущество – врата, колове и ограда. Сочи се, че към момента на настъпването на гореспоменатото ПТП, по отношение на автомобила марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № РВ2928КС, е била активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗЕАД „Даллбогг: Живот И Здраве“ АД, ЕИК 200299615. Материалните щети, нанесени върху имуществото на „Си Транс“ ЕООД, ЕИК 160073395 – процесната ограда, колове и врата, са били описани в заявление за възникнало събитие от 12.02.2025 г., протокол за ПТП от 11.02.2025 г. и протокол за извършен оглед от 13.02.2025г. Съставен бил протокол за ПТП № 1863209 от 11.02.2025 г., от мл. автоконтрольор към РУ-ДОМВР Пловдив за настъпването на ПТП на път III-375 км. 31, община Родопи, в който протокол е описан механизмът на пътнотранспортното произшествие, нанесените щети. На следващо място - калкулацията на стойността на щетите е направена във фактура №318000182 от 25.02.2025 г., фактура №2200418771 от 11.02.2025 г., фактура № 0000000182 от 25.02.2025 г. и фактура №000105627 от 25.02.2025 г., като общата стойност възлиза н 2566.95 лв. Ищецът отбелязва, че дружеството му е одобрило изплащането на гореспоменатата сума с Доклад по щета №2200251200/02-25 от 13.06.2025 г. На 25.08.2025 г. ответникът е получил писмо с изх. №1836/19.08.2025 г. , в което под № 25 е била включена щета №2200251200/02-25, ведно с Покана по регресна претенция на ищцовото 2 дружество под №РС08-003309/2025-01, за събитие, настъпило на 11.02.2025 г., при което е било увредено гореописаното застраховано имущество. Въпреки това и до настоящия момент ищцовото дружество не е получило плащане. Ето защо смята, че исковете са основателни и като такива следва да се уважат, като му се присъдят и деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът счита, че фактическата обстановка, представена от ищеца, не е напълно ясна. Не оспорва възникването на ПТП, но оспорва наличието на изискуемо регресно вземане в полза на ищеца. Счита, че ищецът не е представил изискуемите документи в хода на застрахователната преписка. При тези аргументи намира претенциите за недоказани, оттам и неоснователни. Оспорва механизма на ПТП. Преценява, че ищецът не е доказал всички изискуеми факти, според нормата на чл. 154 от ГПК. Оспорва представените фактури в оригинал.
Намира размера на ремонтните дейности за завишен и прекомерен. Възразява да е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача С. и настъпилите материални щети. Най-сетне оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди и за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли иска и да присъди разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника не е взело отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, изр.1, пр. 2 КЗ и съгласно правилото, въведено с нормата на чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредените обекти, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
3
В доказателствена тежест на ответното дружество и при установяване на горните обстоятелства е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
Още с проекта на доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 2, т. 4, вр. с чл.
153 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че процесните имущества – врата, ограда и колове, намиращи се в УПИ 021067, нахоящо се в село Златитрап, местност „Ароница“, община Родопи, област Пловдив, са бил застрахован при ищеца по застраховка „Имущество“; че лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № РВ2928КС е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило на застрахования „Си Транс“ ЕООД на 18.06.2025 г. сумата от 2566,95 лв.; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, в отговор на която ответникът е направил частично плащане в размер на общо 2566,95 лв. на 25.08.2025 г.
При тези принципни постановки, относими за настоящия казус, първоинстанционният съд следва да пристъпи към анализ на ангажираната доказателствена съвкупност – релевантна за изграждане на изводите на съда по същество на спора.
От приетия като писмено доказателство по делото констативен протокол за ПТП от 11.02.2025 г., изготвен от мл.авт. при РУ на ОДМВР - Пловдив се установява, че на посочената дата, в 05:45 часа на път „III -375”, 31-ви километър, местност „Ароница“, община Родопи, област Пловдив, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег.
№ РВ2928КС, управляван от А. И. С.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите материални щети, а именно: „12 метра електрическа метална врата, 13 метра метални огради, 5 метални кола към нея“ – всичките собственост на „Си Транс“ ЕООД. Описано е, че в процесното ПТП участие има само едно МПС – л. а. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № РВ2928КС, което поради скорост, несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя, губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно от пътното платно и реализира ПТП с материални щети в метални пътни огради. Водачът не е тестван за употреба на наркотични вещества, а пробата за алкохол е отрицателна.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 24 от 4
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с данните, които се извличат от останалите събрани по делото доказателства – и най-вече заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото.
За изясняване механизма на инцидента по делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че на 11.02.2025 г., около 05:45 часа лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № РВ2928КС се движи по Републикански път III-375 и в района на км. 31 водачът губи контрол върху управлението на превозното средство и реализира ПТП, като самокатастрофира в метални огради.
Установените от експерта вреди, а именно 12 метра електрически метални врати и 13 метра метални огради, ведно с 5 метални кола към нея, се сочи да се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.02.2025 г. произшествие на Републикански път III-375. Съобразно изчисленията на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на ограда и врати в района на км. 31 на Републикански път III-375, изчислена на база средни цени /съгласно приложените по делото разходни документи/ към датата на ПТП е 3080,34 лв.
Част от целокупния доказателствен материал съставлява и заключението по изслушаната в съдебно заседание, проведено на 28,05.2026 г., съдебнооценителна експертиза. Съдът кредитира така приобщеното заключение изцяло, защото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите познания от съответната област на науката и професионален опит, обективно, пълно и обосновано е, освен това в хода на устното представяне на своето заключение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице успешно защити своите тези, изложени и в писмен вид. Според експертизата на оценителя, в представените по делото фактури са описани закупени материали като кръгли метални тръби, метална мрежа, анкери и боя против ръжда, като материалите са относими към ремонт на увредената ограда с метални колове и мрежа. Представената фактура за ремонт на врата също се явява относима към описаните щети по вратата на дворното място. Налице е и фактура за закупена сигнална LED лампа и безжична защитна фотоклетка, както и настройка за плъзгаща врата – всички те са пряко свързани с установените щети по плъзгащата портална врата. Поради липса на точна информация, експертът не може да установи дали всички установени щети са в резултат на настъпилото ПТП, но пък като 5 такива са описани в протокола за установяване на щетата, а също така и в представения протокол за ПТП. По делото липсват данни за извършен ремонт или профилактика на оградата преди настъпването на ПТП. При проверка в интернет сайта на Street View – Google, се установява, че процесната ограда е преработена през 2012 г., а плъзгащата врата е към 2022 година. Към момента и предвид извършения ремонт на оградата и порталната врата, както и липсата на точна информация относно степента на уврежданията на процесните ограда и врата, няма технически способ, който да установи дали е могло да се извърши ремонта на оградата с материали от вторичния пазар.