Решение № 639 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря *** СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110215860 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на М. М. Ч. против Наказателно постановление № 25-4332-018383/24.07.2025г. на Началник сектор отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността, доколкото едната гума на управляваното от него МПС е била спаднала и същият се е бил насочил към центъра за гуми „***“ за отстраняване на неизправността. Иска се съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно призована е представлявана от юрк. Кондова, която оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Посочва, че същото е издадено от компетентен орган, а нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Намира наложеното наказание за пропорционално на извършеното нарушение. Подробни доводи излага в писмени бележки представени по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.07.2025г. св. Б. Б. и Р.Е. на длъжност мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на АМ Тракия, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив.

Поради ремонтни дейности имало затруднение в движението и същото се осъществявало в две ленти.

Около 17:23 часа полицейските служители забелязали л.а марка „Сааб“, модел 9-3 с рег. № ***, който се движел в лентата за принудително спиране.

Пред център за гуми „***“ автомобилът бил спрян за проверка и водачът бил установен като М. М. Ч..

По време на извършената проверка не било установено управляваното от Ч. МПС да има повреда, както и водачът му да има здравословен проблем, поради които да е предприел движение в лентата за принудително спиране.

Св. Б. преценил, че в поведението си Ч. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 58, т.

3 от ЗДвП и съставил против него АУАН серия GA № 4087660/11.07.2025г.

Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя при съставянето му, който се възползвал и вписал възражения „ че не знаех, че това е лента (аварийна), а мислех, че е локално. Исках да стигна по – бързо до бензиностанцията, поради спаднала гума“ Възражение по така съставения АУАН не било депозирано и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 25-4332-018383/24.07.2025г. на Началник сектор отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Б. Б., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията му са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените 2 източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

3

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП / редакция към датата на извършване на нарушението/ „При движение по автомагистрала на водача е забранено:

3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;

От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, чийто възражения вписани в АУАН кореспондират с изложеното от свидетеля Б., че се е объркал, че това не е „аварийна“ лента.

Спорно е обстоятелството дали жалбоподателят е имал основателна причина, от посочените в цитираната разпоредба, за да се отклони от законовите предписания и да се приеме, че законосъобразно се е движел в лентата за принудително спиране.

Настоящият съдебен състав намира, че изтъкнатите от жалбоподателя причини за движение в лентата за аварийно спиране – спаднала гума, не са от такова естество, че да се приравнят на повреда на превозното средство, която да се явява пречка да продължи движението си, макар и с по – ниска скорост, докато има обективна възможност да се отклони от платното за движение към център за гуми или бензиностанция. Тук е мястото да се отбележи, че именно в тази насока е и последвалата / 2 месеца по – късно/ законодателна промяна, която изцяло е изключила възможността за движение в лентата за принудително спиране, поради високата опасност от настъпване на ПТП.

Настоящия съдебен състав приема, с оглед направеното от жалбоподателя възражение и данните от свидетеля, че поради ремонти дейности е имало промени в организацията на движението в участъка, че нарушението е извършено по непредпазливост.

В хода на проведеното съдебно следствие не бяха събрани доказателства опровергаващи тези събрани от АНО.

Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение. При налагане на санкцията е взел предвид всички обстоятелства и наложеното наказание е справедливо.

За така извършеното нарушение законодателят е предвидил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.

Санкцията е определена от законодателя в конкретен размер, който съдът не разполага с възможност да ревизира.

Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено като 4 правилно и законосъобразно.

Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата, тъй като издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост. Доколкото по делото се е явил процесуален представител, а делото не представлява правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 70 евро, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-018383/24.07.2025г. на Началник сектор отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 178ж, ал.1, пр.

1 от ЗДвП за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки , като правилно и законосъобразно .

ОСЪЖДА М. М. Ч. с ЕГН: ********** сумата от 70,00 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5