Протокол № 385 от 21.09.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 385 гр. Златоград, 21.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100147 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. С. С. - редовно призована, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. е постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие, поради служебна ангажираност по друго дело в ЗлРС. Няма възражения по доклада. Моли да бъде постановено решение при признание на иска.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на страните или техни представители.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищцата, че е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. С., общ. Н., местност ,,П.“, стар номер 001299.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищцата е да докаже, че е получила процесния имот от родителите си, като тя го владее от 1985 г. явно, спокойно, непрекъснато, 1 несъмнено и необезпокоявано от никого.

Ежегодно, както ищцата, така и праводателите й, са обработвали имота като свой, като го засаждали с различни селскостопански култури. От около 10 г. обаче имотът е превърнат в ливада, от която се събира сено.

Имотът е с ясно очертани граници. Владението на ищцата не е прекъсвано, но при направена справка тя установила, че процесния имот е записан като стопанисван от О. Н. и попадащ в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Този имот обаче никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, нито О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала.

Ищцата не е губила владението си и то не й е прекъсвано.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

Сочи се, че общината не е осъществявала владение върху имота, не го е управлявала, нито стопанисвала. Записването на имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ било в даден минал момент, когато дадени имоти не били възстановени на собствениците им.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 237/03.07.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот № 15 622521/29.04.2026 г. с идентификатор ***.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави 2 признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 21.10.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:40 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ Секретар: _________Й. Б.______________

3