Акт № 300 от 06.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Нестор Сп. Спасов

Членове:Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000270 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 155/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение рег. № 78 от 03.03.2026 г.

Едната е подадена от М. В. Д., ЕГН **********, *** против частта от решението, с която искът й против ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София” № 7 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейния син Г.И.Д., загинал при ПТП на **** г. е отхвърлен за сумата от 19 429, 10 евро/38 000 лв./ равняващи се на разликата между претендираните с исковата молба 102 258, 38 евро /200 000 лв./ като част от дължими й се 250 000 лв. и присъдените с решението на ПОС 82 829, 28 евро /162 000 лв./.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решенето отхвърлящо иска за този размер и постановяване на друго осъждащо застрахователя да й плати и него.

Другата жалба е от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, гр.

1

София, ул. „Света София” № 7. С нея решението се обжалва в частта осъждаща дружеството да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, *** за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на син й Г.И.Д., загинал при ПТП на **** г. сумата от 27 610, 06 евро/54 000 лв./ ведно със законната лихва от 27.09.2022 г., която сума се равнява на разликата между присъдените с решението на ПОС 82 829, 28 евро /162 000 лв./ и дължимите й се според застрахователя 55 219, 52 евро/ 108 000 лв./.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната осъдителна част, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо иска за обжалвания размер.

В жалбите са отправени и искания за изменение на решението и в частта за разноските в зависимост от увеличаване или намаляване размера на претендираното обезщетение.

Всяка от страните намира жалбата на другата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 15.03.2023 г. в ПОС е постъпила изходяща от М. В. Д., ЕГН **********, с. Ч., обл. Пловдив искова молба против ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК *********, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на **** г., около 15, 20 ч. в с.Ч., обл. Пловдив е станало ПТП между управляваният от С. Ш. лек автомобил „Мерцедес”, рег. № **** и товарен автомобил „Ивеко”, рег. № **** управляван от Г. Д.. Виновен за инцидента бил водачът на лекия автомобил, който се движел с неразрешена за населено място скорост и без да се съобрази с интензивността на движението предприел маневра изпреварване на друго МПС и то в забранен участък. Това му поведение станало причина да застигне управлявания от Д. автомобил в момент, при който същия на Т - образно кръстовище предприемал маневра „завой наляво“. Това довело до сблъсък в зоната на предна лява врата на товарното превозно средство. От същия водачът на товарния автомобил получил телесни травми несъвместими с живота му.

По- надолу се сочи, че ищцата е майка на Д. и от загубата му претърпяла 2 и все още търпи неимуществени вреди. В подкрепа на това й твърдение е посочено, че имали много близки отношения като през целия му живот живеели заедно в семейна им къща в с. Ч.. Сочи се, че загубата на детето й била непрежалима и причинила емоционален шок, и тежка депресия. Това й състояние се засилвало от факта, че на същото място преди години загубила и съпруга си. Споменава се, че първоначално тя нямала информация за оживелите и загиналите при инцидента и известно време живеела с надежда, че чедото й не е след загубилите живота си. Научването на истината довело до още по- селен стрес. Твърди и че към момента не можела да преодолее загубата на детето си.

На база изложеното е направен извод, че виновният за инцидента водач следва да е обезщети за изживените страдания.

В тази връзка в ИМ е посочено, че за управляваното от него превозно средство имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество и на основание чл. 432 от КЗ обезщетението за претърпените вреди може да се търси пряко от застрахователя.

С оглед на това ищцата отправила писмена претенция до дружеството на 27.09.2022 г., към което били приложени документи за установяване на деликта и увреждането. То обаче с писмо от 29.12.2022 г. отказало.

По тази причина е отправено искане до съда за осъждане на ответника да заплати на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й в размер на 150 000 лв. като част от дължимото й се такова от 250 000 лв. ведно със законната лихва от 27.09.2022 г.

В отговора на исковата не е оспорено наличието на валидна застраховка за управлявания от Ш. автомобил с дружеството.

Съответно са изложени съображения, че искът е недопустим с оглед на това, че ищцата не била представила в рекламационното производство нужните доказателства за установяване на увреждането, поради което срокът за произнасяне от страна на законодателя не бил започнал да тече.

По същество на спора са изложени съображения за неоснователност на иска.

3

Първите доводи в тази насока се базират на твърдението, че сме изправени пред риск, който не е покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Те са обосновани с това, че лицето сочено за деликвент управлявало автомобила без знанието на собственика му, а и че застрахователят не бил уведомен в срок за извършена промяна в собствеността на автомобила. Последното пък го освобождавало от задължението за заплащане на обезщетение. Твърди се също, че застрахователната полица не била подписана от застрахования, което сочело, че нямаме валидно застрахователно правоотношение.

Оспорен е описания в ИМ механизъм на инцидента и се твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес“. Изложени са също съображения за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение и такова за принос от страна на починалия за настъпване на вредоносния резултат. Той според дружеството се изразява в това, че Д. извършвайки ляв завой на двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока, ненужно удължил времето за извършване на тази маневра и не се е съобразил с пътната обстановка. Така създал пречки за движението като застрашил и поставил в опасност живота и здравето на останалите участници в същото. Това съставлявало нарушение на визираните в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 36, ал.2 ЗДП правила за движение по пътищата.

Споменава се и за липса поставен обезопасителен колан.

В ДИМ ищцата оспорила направените в отговора защитни възражения като е изложила конкретни съображения за неоснователност на всяко едно от тях.

Застрахователят подал отговор на ДИМ, в който изложил становище по направените с ДИМ оспорвания на защитните му възражения. Пояснил е, че с описаното в отговора поведение Д. нарушил и разпоредбата на чл. 25 от ЗДП.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване. Преди това с протоколно определение от 29.01.2026 г. е допуснато увеличение на иска от 150 000 лв. на 200 000 лв. като част от общо дължимите 250 000 лв.

В съдебния акт след анализ на събраните доказателства е направен извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на С. Ш., респ. на ответното застрахователно дружество.

4

В тази връзка на база установените отношенията между починалия и майка му му, болезненото преживяване на загубата от нейна страна, начина на настъпване на смъртта, шокът от същата и икономическите условия в страната към датата на инцидента е определен размер на обезщетение от 180 000 лв.

По отношение на възражението за съпричиняване е посочено, че починалият действително е пътувал без колан. След анализ на изслушаните експертизи е достигнато до извод, че липсата му не е в пряка причина връзка със смъртта на Г. Д., т.е. това му нарушение не е допринесло за получаването на травматичните увреждания довели до летален изход.

Прието е обаче, че за настъпване на инцидента и последвалата от него смърт е допринесло това, че починалият в нарушение на правилата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДП предприел маневра завой наляво, без да се убеди преди да е започне, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, като е извършил същата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В тази връзка направена съпоставка между това негово нарушение и тези на Ш. като е посочено, че с оглед на същата приносът на починалия следва да се определи на 10 %.

По тази причина определеният от съда справедлив размер е намален с този процент и на ищцата е присъдена сумата от 162 000 лв. ведно със законната лихва от 27.09.2022 г.

Недоволни от решението са останали и двете страни и са подали жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.

В жалбата на ищцата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението във връзка с определения справедлив размер като се сочи, че той следва да е по-висок от 180 000 лв..Оспорен е и направеният от съда извод за наличие на съпричиняване като е посочено, че такова липсва. На тази база е поискана отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му предявен размер.

С жалбата на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД решението се обжалва в осъдителната част за сумата от 27 610, 06 евро/54 000 лв./ ведно със законната лихва от 27.09.2022 г., която сума се равнява на разликата между присъдените с решението на ПОС 82 829, 28 евро /162 000 лв./ и дължимите 5 се такива според застрахователя в размер на 55 219, 52 евро/ 108 000 лв./ В обстоятелствената й част е казано, че застрахователят е съгласен с определения от съда справедлив размер на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 180 000 лв., но не и с 10- те процента съпричиняване. Твърди се, че те са силно занижени и реалният процент е 40. В подкрепа на това е направен анализ на поведението на пострадалия и е оспорено становището на ПОС, че в случая пътуването без обезопасителен колан не е допринесло за настъпване на уврежданията довели до смъртта на сина на ищцата.

По повод на жалбите е нужно да се посочи, че според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът следва да се произнесе за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.