Решение № 5530 от 11.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13467/2023
- Вид
- Решение № 5530
- Подписан
- 11.10.2024
- Състав
- Златка Чолева, ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5530 гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100513467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №11683/04.07.2023 г., постановено по гр.д. №64283/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, съдът е отхвърлил предявения от К. Т. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2021 г., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, свързани с водено срещу него досъдебно производство №250/2021 г. по описа на 01 РПУ-СДВР, пр.пр. №2916/2021 г. по описа на СРС като неоснователен.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се излагат аргументи за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Поддържа се, че неправилно районният съд бил приел, че не се доказвало на ищеца да е било повдигнато обвинение, поради което искът бил неоснователен. Неправилни били и изводите на съда, че извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотици било рутинна дейност, нямало данни ищецът систематично да е бил проверяван за алкохол и наркотични вещества като водач, поради което извършената проверка от органите на реда била законосъобразна.
Въззивникът намира, че дори да се приемело, че става въпрос за рутинна дейност, 1 следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника, доколкото в случая се касаело за безвиновна отговорност. В настоящото производство категорично се установявало че на 13.02.2021 г. е образувано и водено ДП №250/2021 г. по описа на 01-РУ на СДВР, пр.пр. № 2916/2021 г. срещу ищеца К. И. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три години или глоба. Сочи се, че ищецът не бил привличан като обвиняем в хода на досъдебното производство, нито му е била взимана мярка за неотклонение. Установено било, че след проверката с тестов дрегер ищецът бил дал кръв за медицинско изследване. На 13.02.2021 г. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съгласно която на ищеца временно било отнето СУМПС, считано от 13.02.2021 г. до решаване на въпроса за отговорността ищеца. На същата дата бил издаден АУАН. Ищецът бил задържан за 24 часа. Наказателното производство по ДП №250/2021 г., водено срещу ищеца, било прекратено с постановление от 27.09.2021 г. От анализа на установените факти ставало ясно, че държавата била повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца за периода 13.02.2021 г. - 27.09.2021 г. Въззивникът-ищец сочи, че за целите на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изразът „обвинение в извършване на престъпление“ следвало да се тълкува по-широко, а не в тесния му наказателноправен смисъл. Неоснователно било възражението на ответника, че Прокуратурата на РБ не следвало да носи отговорност по иска, тъй като тя не била извършила незаконосъобразни действия или бездействия, доколкото при искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ процесуален субституент на държавата била единствено Прокуратурата на РБ. По делото се установявало, че на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление и че наказателното производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че след инцидента с проверката за наркотици ищецът станал по-затворен, не излизал редовно от дома си, започнал да се вижда за по-кратко с приятелите си, бил постоянно притеснен и умислен. Ищецът започнал да страни от приятелите си, които му се подигравали, че е наркоман. Поддържа се, че ищецът не загубил работата си във връзка със случая, но му се наложило баща му да му помага да я върши, тъй като работата му била свързана с паркирането на коли, което ищецът не можел да върши без СУМПС. След случая приятелката на ищеца го напуснала, като му заявила, че не желае да има връзка с наркоман. Приятелите и семейството на ищеца му се подигравали, че е наркоман, което се отразило крайно негативно. Предвид изложеното, въззивникът-ищец намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение е доказан по основание- от свидетелските показания се установявало, че ищецът е претърпял сравнително големи по обем и интензитет неимуществени вреди, които били в причинно-следствена връзка с образуваното 2 наказателно производство срещу него. Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следвало да бъде определено като се вземат предвид критериите, изведени в съдебната практика. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като на ищеца му било повдигнато обвинение при липса на установено по надлежния ред количество на наркотични вещества в кръвта. При положение, че ищецът бил дал кръв за изследване, вече било невъзможно да се ползват резултатите от техническото средство. Затова повдигайки обвинение при тези данни прокуратурата била поела риска от прекратяване на наказателното производство, поради което следвало да понесе отговорност. Предвид изложеното, въззивникът-ищец моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Прокуратурата на Република България.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение, са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателного производство да е прекратено, тъй като извършеното деяние не представлява престъпление, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
От приложеното като доказателство по делото досъдебно производство № 250/2021 по описа на 01 РУ на СДВР, пр. пр. №2916/20211 по описа на СРП се установява, че на 13.02.2021 г. около 03:15 ч. ищецът, като водач на МПС марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № СВ****МХ е спрян за проверка за алкохол и наркотици, 3 при което с Дръг Тест 5000 е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин.
С заповед на полицейски орган лицето е задържано за 24 часа, като е освободено рамките на деня на 13.02.2021 г. в 17:25 ч.
Ищецът е съпроводен от полицейски служители за даване кръвна проба и урина във ВМА за установяване факта на употреба на наркотик.
С постановление на прокурор от СРП от 14.05.2021 г. е назначена химическа експертиза. Към досъдебното производство е приобщена съдебна Химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза рег. № И-6030/30.07.2021 г, изготвена във ВМА, от която се установява наличие на кокаин и негови метаболити в урината на ищеца, което отговаря на употреба в период по-голям от 12-36 часа преди даване на пробата, а в кръвта на ищеца не са открити наркотични вещества.
След изготвянето на експертизата с постановление от 13.08.2021 г. наблюдаващият прокурор е искал продължаване на срока за разследване, за да може да приключи разследването, като в самото искане е посочено, че е установено че употребата на наркотично вещество е била в продължителен период преди проверката и не повлияла лицето в момента на управление на автомобила (л.48).
С постановление от 18.08.2021 г. срокът за разследване е продължен с 2 месеца, а с постановление от 28.09.2021 г. наказателното производство по случая е прекратено поради лиса на извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
За да постанови атакуваното решение при посочената фактическа обстановка, районният съд е приел, че не било доказано на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление. Приел е, че извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества е рутинна дейност, насочена към опазване живота и здравето на хората, като нямало данни че ищецът систематично да е бил проверяван за алкохол и наркотични вещества, което да сочи тенденциозност. Предвид това съдът е приел, че проверката била извършена законосъобразно от органите и не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратурата на Република България.
Този извод на районния съд е неправилен.
Настоящият състав намира, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл.
Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му 4 е повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК (в този смисъл Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о., ГК).
В случая от приобщеното към настоящото дело ДП №250/2021 г., пр.пр.
№2916/2021 г. се установява, че досъдебното производство е започнало на 13.02.2021 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като веднага след извършена проверка от органите на МВР за употреба на алкохол и наркотици, ищецът е бил задържан за 24 часа въз основа на Заповед от 13.02.2021 г., в която като основание е посочено – управление на МПС след употреба на наркотични вещества – чл. 343б, ал. 2 НК.
Извършен е личен обиск на ищеца. От последния са взети проби кръв и урина за изследване. Същият е бил призован за разпит по досъдебното производство в качеството му на свидетел, но по делото няма данни такъв разпит да се е осъществил.
От изложеното е видно, че срещу лицето е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, във връзка с което несъмнено е налице засягане на личната сфера на ищеца – същият е задържан за 24 часа, взети са му проби кръв и урина, предвид което се установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно – предприети процесуално-следствени действия във връзка с евентуално повдигане на обвинение на ищеца.
Установява се и втората предпоставка – наказателното производство по досъдебно производство №250/2021 г., пр.пр. №2916/2021 г. е прекратено с постановление от 28.09.2021 г. поради лиса на извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Разпечатката съдържа 34 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52ed4f6a-cb5b-4461-819f-7620fc58e323