Решение № 492 от 11.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200075 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „Л.Ф.“ЕООД с ЕИК: 103837252 с управител Г. Н. И., подадена чрез адв. Д., против НП № 03-2300863/20.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415в ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание

"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 1 , във вр. с чл. 244 т. 1 и чл. 245 ал.1 от КТ и във вр. с чл. 10 ал.1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата /ДВ бр. 55/1991 г./.

В подадената до съда жалба се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на безспорна индивидуализация на нарушителя. Посочените доводи се аргументират с посочването в НП на единен идентификационен код, който не отговаря на вписания такъв за дружеството-жалбоподател в Търговския регистър. Релевират се доводи, че правилното посочване на нарушителя е основен признак на състава на нарушението и абсолютно необходим реквизит, съгласно нормата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН , като вследствие неправилното изписване на данните за същия не може да се определи кое е наказаното лице. Според въззивника посоченият порок не може да бъде отстранен в хода на въззивното производство, тъй като това правомощие не е в компетентността на съда.

1

Иска се НП да бъде отменено на процесуално основание, а при условията на евентуалност, същото да бъде изменено като се намали размерът на административната санкция до минималния такъв. Навеждат се доводи за наличие единствено на смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, а именно – обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е наказвано за нарушение от посочения вид, незабавното отстраняване на нарушението след установяването му, както и липсата на вредни последици за конкретния работник.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. Заявява, че не оспорва посочената в обжалваното НП фактическа обстановка. В заседание по същество адв.

Д. пледира НП да бъде отменено респ. изменено.

В хода на съдебното производство, въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк Й., който оспорва жалбата. В заседание по същество навежда доводи за неоснователност на същата. Сочи, че действително в диспозитивната част на НП е допусната техническа грешка при изписване на единния идентификационен код на дружеството-жалбоподател, но в обстоятелствената част на съдържанието му е посочен коректен такъв, с оглед на което НП е законосъобразно такова. Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно и в полза на ИА“ГИТ“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, служебно изготвената справка от Търговския регистър за актуалното състояние на „Л.Ф.“ЕООД, както и представените от процесуалния представител на въззивника документи заверено за вярност с оригинала уведомително писмо от Г. И. и заверено копие на ведомост за работна заплата за мес. април 2023 г. на „Л.Ф.“ЕООД. Предвид изявлението на адв. Д., че не се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП, съдът не е извършил разпит на актосъставителя и свидетеля по процесния АУАН и е освободил същите от ангажираност по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

В хода на извършена проверка, служители на ДИТ –Варна установили, че „Л.Ф.“ЕООД с ЕИК 103837252, представлявано от управителя Г. Н. И., е наело въз основа на трудов договор № 4/10.02.2023 г. лицето З.С.Т. с ЕГН: ********** на длъжност „готвач“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730 лева. Въз основа на представената в хода на проверката документация, а именно ведомост за работна заплата за мес. април 2023 г., справка „заплата по трудов договор и всички начисления“ за мес. април 2023 г. и справка за отработени дни за мес. април 2023 г. е установено, че през мес. април 2023 г. З.Т. е отработила 18 дни при пълно 2 работно време , като с платежна ведомост за мес. април 2023 г. й е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730 лв.

При така установените факти, е констатирано, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 128 т.1 във вр. с чл. 244 т. 1 и чл. 245 т. 1 от КТ, във вр. с чл. 10 ал.1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата /ДВ бр.55/1991/ г., като е начислило трудово възнаграждение в размер по-малък от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 497/29.12.2022 г. на З.Т.. Прието е, че нарушението е извършено на 26.05.2023 г. , на адреса на управление на дружеството – гр. Варна, ул. Цар Борис ІІІ № 39а, до която дата е следвало да бъде начислено основното месечно трудово възнаграждение на З.Т., в размер не по-малък от минималната работна заплата, установена за страната, съгласно договорената периодичност за изплащане на трудовото възнаграждение по трудов договор № 4/10.02.2023 г.

При така установените факти е съставен АУАН № 03-2300863/14.11.2019 г. на дружеството-жалбоподател, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на прекрузилвните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Наказателно постановление № 03-2300863/20.09.2023 г. г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна , видно от заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В случая е налице несъответствие между описание на нарушението и приложим материален закон, като установеното разминаване създава съмнение относно изпълнителното деяние на конкретното нарушение, за което се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател.

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството му на работодател е 3 начислило трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 497/29.12.2022 г. за мес. април 2023 г., като е нарушило чл. 128, т. 1 вр. чл. 244, т. 1, чл. 245, ал. 1 КТ и чл. 10, ал. 1, чл. 11 от Наредба за договаряна на работната заплата.

Разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ вменява задължение на работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Съгласно чл. 244, т. 1 КТ Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната, а съгласно чл. 245, ал. 1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Начисляването и изплащането на трудово възнаграждение са различни вменени от КТ задължения на работодателя, съотв. същите са разграничени и в нормата на чл.

128 от КТ, като в т. 1 е предвидено задължението му да начислява еговореното трудовото възнаграждение, а в т. 2 – да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Цитираната в НП разпоредба на чл. 245, ал. 1 КТ предвижда гаранция за изплащане на трудово възнаграждение.

В случая обаче относно извършено плащане на трудовото възнаграждение на работника за м. април 2023 г. и размера на плащането не се съдържат факти в НП. При така констатираното несъответствие между описанието на нарушението и посочените като нарушени материално-правни норми, не става ясно дали лицето е наказано за това, че не е начислило в срок трудовото възнаграждение за положения труд/чл. 128, т. 1 КТ/ или за това, че не е изплатило трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната/чл. 245, ал. 1 КТ/.

Същевременно описаното в НП нарушение е квалифицирано и като нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата /Наредбата/.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата, с посочения подзаконов нормативен акт се определят принципите, обхватът и правилата на колективното договаряне на работната заплата и за определяне конкретния размер на заплатата по индивидуален трудов договор на работниците и служителите от всички предприятия и организации. С оглед на изложеното, разпоредбите на Наредбата са относими не към начисляването респ. на изплащането на месечното трудово възнаграждение от работодателя, а към дейността по договаряне от работодателя на основното трудово възнаграждение на работника. В тази връзка нормата на чл. 10 от Наредбата сочи, че минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, а според разпоредбата на чл. 11 от Наредбата минималната 4 месечна работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и осигурителните плащания. Съгласно чл. 12 от Наредбата, установената минимална заплата за страната може да се завишава при договарянето в отраслите, предприятията и организациите. Минималната работна заплата, определена чрез договаряне, не може да бъде по-ниска от тази, определена от Министерския съвет.

В чл. 13 от Наредбата изрично е посочено, че размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата в колективния трудов договор, а чл. 14 от Наредбата въвежда принципното изискване, при определяне на конкретния размер на работната заплата по индивидуален трудов договор да се спазват и повелителни разпоредби на Кодекса на труда, закон, указ, устав или друг нормативен акт.

Правилно в обстоятелствената част на НП е посочено, че за м. април 2023 г. минималната работна заплата за страната е определена с ПМС № 497/29.12.2022 г. обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. В чл. 1, ал. 1 от Постановлението е определен от 1 януари 2023 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 780 лв. и минималната часова ставка от 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Този въведен с Постановлението минимален размер на работната заплата не е съобразен от дружеството - работодател, когато на 10.02.2023 г. е сключило с работника З.С.Т. трудов договор за пълен работен месец с 8 часа работен ден е договорено основното трудово възнаграждение в размер на 730 лв. Липсва обаче в случая описание на нарушение, касаещо дерогиране на съответните разпоредби от Наредбата при сключване на трудовия договор.

Наказателното постановление следва да съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и на релевантните обстоятелства за ангажирането отговорността за допуснато нарушение.