Определение № 392 от 27.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500343 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от Г. В. В. против Определение № 440/28.02.2024 г. по гр.дело № 501/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което съдът е прекратил производството по предявения от него иск и е изпратил делото по компетентност на Адм.съд – Плевен. Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен, защото съдът подменил ответника, правното основание, предмета и подсъдността на спора, създавал порочна практика и го лишавал от достъп до правосъдие. Излага, че няма желание да води дело срещу ГДИН, защото това би го въвлякло в конфликт с това юридическо лице, от което се намира в зависимост и ще претърпи вреди. Счита, че искът по реда на ЗОДОВ е една от възможностите за защита на правата и интересите му, което обаче не изключва правото му да търси защита по исков ред и към такава той се е насочил, а съдът съгласно чл.2 ГПК бил длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие. Заема становище, че ТП № 2/ 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, на което съдът се е позовал, е неприложимо към казуса, защото в него изрично е подчертано, че става въпрос за специализирани органи, конкретно посочени по длъжност – главен директор, началници на затвори и поправителни домове, началници на областните служби „Изпълнение на наказанията“ и др., които са административни органи по смисъла на закона, тъй като функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, докато соченият от него ответник не изпълнява нито една от тези длъжности и съответно не попада в обхвата на тълкувателното постановление и не отговаря пред административните съдилища. Моли обжалваният акт да бъде отменен.

Съдът констатира следното:

1

Г. В. В. е предявил пред ОС – Плевен иск против служител на ГДИН в НОС към Затвора гр. Плевен, като е основал исковата си претенция за обезщетение на причинени му неимуществени вреди на твърденията, че ответникът при всяко свое нощно дежурство упражнява психически тормоз върху него с описани в исковата му молба действия, които са в нарушение на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния кодекс на държавния служител на ГДИН. Сам е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД. С обжалваното определение ОС – Ловеч е приел, че искът, с който е сезиран, не може да бъде разгледан от граждански съд, защото е подведомствен на административните съдилища. Позовал се е на разясненията, дадени в ТП № 2/ 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и на Определение № 149/ 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5363/ 2023 г. на I г.о. на ВКС, с което е даден отрицателен отговор на въпроса дали отговорността на надзирателя в затвора за вреди, причинени на затворник, може да се реализира по реда на чл.45 ЗЗД.

ВТАС изцяло споделя формираният от първоинстанционния съд правен извод за неподведомственост на предявения от В. иск на гражданския съд. Съгласно чл.14, ал.2 ГПК съдът сам преценява дали заведеното пред него дело подлежи на разглеждане от него, като дадената от ищеца квалификация на спорното право по не го обвързва, а негово служебно задължение е да определи действителното основание на спорното материално право с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното в петитума искане за защита. Всички действия, на които ищецът основава претенцията си за обезвреда, се сочи да са извършени от ответника в качеството му на длъжностно лице – надзирател в Затвора – гр. Плевен, при осъществяване на служебните му задължения.

Посочените нарушения на ЗИНЗС и на Правилника за прилагането му (чл.84, ал.2, т.2 ЗИНЗС, чл.27в, ал.4, ал.5 и ал.7 ППЗИНЗС), допуснати според ищеца от ответника, безспорно са действия по чл.3, ал.2 ЗИНЗС. Съгласно ТП № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС – т. 8, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, са подсъдни на административните съдилища, защото се касае до административна дейност, свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Несъстоятелно е виждането на жалбоподателя, че цитираното ТП е относимо към искове само спрямо конкретно посочени по длъжност специализирани органи. По аргумент от чл.19, ал.1 ЗИНЗС всички лица, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, са държавни служители и за вреди, причинени от тях в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, има специален текст за отговорността на държавата – чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Отговорността им като държавни служители по чл.101, ал.1 ЗДСл. е специална спрямо общата деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, поради което реализирането й по общия исков ред е недопустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е подменил ответника, нито е указвал на ищеца, че следва да насочи иска си спрямо ГДИН в качеството му на работодател на ответника. Ирелевантно за подведомствеността на спора е дали ищецът е предявил иска си спрямо ГДИН, солидарно спрямо ГДИН и конкретното длъжностно лице – деликвент или само спрямо последното – във всички случаи 2 компетентен да разгледа иска е административният съд, тъй като в чл.285, ал.1 ЗИНЗС е предвидено, че исковете по чл.284, ал.1 ЗИНЗС се разглеждат по реда на глава 11 от АПК от съответния административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В този смисъл е цитираното от ОС – Плевен Определение № 149/ 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5363/ 2023 г. на I г.о. на ВКС, което е известно на жалбоподателя В., защото ВКС се е произнесъл по идентичен казус именно по негова жалба. ВТАС счита, че изисквайки произнасяне по същия, вече разрешен от ВКС въпрос, жалбоподателят В. фактически злоупотребява с процесуални права, още повече че пред ВТАС са висящи идентични на настоящото десет частни производства. Ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като с претенцията му е сезиран компетентният административен съд.

С оглед изложеното частната жалба на В. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 440/28.02.2024 г. по гр.дело № 501/ 2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3