Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 735 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 722/2025
Вид
Решение № 735
Подписан
03.07.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 34 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Христо Р. Митев при участието на секретаря П. П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Г. срещу Решение № 3971/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2757/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, VII състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията му против П. Д. Д. да заплати сумата от 12 331.50 лева, представляваща 1/2 част от стойността, с която се е увеличил делът на ответницата Д. в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от него в едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. и адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част.

Въззиваемата П. Д. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който отправя искане за потвърждаване на 1 първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си по съществото на правния спор. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

61, ал. 2 от ЗЗД, е предявен в първото с.з. във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 от ГПК, поради което е допустим.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на П. Д. Д. с правно основание чл. 34 от ЗС против Г. Д. Г. за делба на УПИ № IX-502, кв. 56 по ДРП на с. Старо Оряхово, одобрен със заповед № 1569/15.04.1964 г., представляващ дворно място с площ от 740 кв.м. при граници: УПИ VIII-502, път, УПИ Х-502, като придобит на основание прекратена СИО и договор за покупко- продажба от 16.04.2002г. и на едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90 кв.м. с адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, придобит на основание прекратена СИО и въз основа на реализирано право на строеж, учредено с договор от 03.07.1986 г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмени отговор от ответника Г. Д. Г..

С влязло в законна сила Решение № 3861/28.11.2023 г. постановено по 2 гр.д. № 2757/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, VII състав е допусната делба на гореописаните имоти между съделителите при следните квоти: 1/2 ид.ч. за П. Д. Д. и 1/2 ид.ч. за Г. Д. Г..

С Решение № 3971/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2757/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, VII състав е извършена делбата по реда на чл.

353 от ГПК, като в для на Г. Д. Г. се поставя едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90 кв.м. с адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв.

63 по ДРП на с. Старо Оряхово, а в дял на П. Д. Д. се поставя УПИ № IX-502, кв. 56 по ДРП на с. Старо Оряхово, одобрен със заповед № 1569/15.04.1964 г., представляващ дворно място с площ от 740 кв.м. при граници: УПИ VIII-502, път, УПИ Х-502, като за уравнение на дяловете Г. следва да заплати на Д. сумата от 11 000 лева. Отхвърлена е възлагателната претенция на Г. Д. Г. с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, както и претенцията му за осъждане на П. Д. Д. да му заплати сумата от 12 331.50 лева, представляваща 1/2 част стойността, с която се е увеличил делът на ответницата в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90 кв.м. с адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

С Определение № 1780/09.04.2025 г. по в.гр.д. № 722/2025 г. по описа на ВОС, претенцията по сметки на Г. е оставена без движение за уточняване еднозначно на периода на извършване на претендираните СМР за всяко едно от отделните пера поотделно. С молба от 02.05.2025 г. ищецът уточнява следното: ремонтът на покрива по т. I от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело е извършен презм. август – м. септември 2019 г.; изграждането на банята и ремонтът на вътрешния коридор по т.т II и III от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело са извършени през м. май – м. юли 2020 г.; ремонтът на хола по т. IV от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело е извършен през м. май 2022 г.; изграждането на шахта по т. V от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело е извършено през м. юли – м. август 2019 г.; ремонтът на външния коридор по т.

VI от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело е извършен през м.септември 2023 г. и закупуването и поставянето на PVC прозорец в кухнята по т. VII от молбата на л. 96-98 от първоинстанционното дело е извършено в началото на м. март 2024 г.

3

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.

30, АЛ. 3 ОТ ЗС:

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно за да бъде уважен предявения иск следва да се установят следните предпоставки: 1. ищецът и ответницата да са съсобственици на имот; 2. ищецът да е сторил необходими и/или полезни разноски за този имот; 3. ответницата да не му е заплатила частта от тези разноски, съразмерна на дела му.

С влязло в законна сила решение по допускане на делбата е установено, че страните са съсобственици на следните имоти: УПИ № IX-502, в кв. 56 по ДРП на с. Старо Оряхово, одобрен със заповед № 1569/15.04.1964г., представляващ дворно място с площ от 740 кв.м. при граници: УПИ VIII-502, път, УПИ Х-502 и на едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90 кв.м. на адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с. Старо Оряхово, при квоти: 1/2 ид.ч. за П. Д. Д. и 1/2 ид.ч. за Г. Д. Г., на основание чл.

34 от ЗС. Т.е. съсобствеността между тях е безспорна, както и квотите в нея.

За отношенията между съсобствениците на общите части остават приложими правилата на ЗС. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска в частта му по претенцията за заплащане стойността на разходите за ремонт на покрива на съсобствената сграда по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а не като такъв по чл. 30, ал. 3 от ЗС. В настоящия случай се претендират направените необходими разноски за извършените СМР. Според константната съдебна практика необходимите разноски са свързаните с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние 4 годно за тяхното предназначение и за запазване на сградата от погиване.

Ищецът по претенцията твърди, че покривът на сградата е бил компрометиран – с теч, което наложило извършването от негова страна на необходими за поддържането и функционирането на покрива и сградата разноски, свързани с неговия ремонт. За настоящата инстанция няма съмнение, че става въпрос за необходими разноски. Следователно в тази й част претенцията следва да бъде преквалифицирана като такава по чл. 30, ал. 3 от ЗС. Доколкото не се променят заявените от Г. факти и ответницата се е бранили в съответствие с тях, не се е наложило даване на нови указания от страна на съда и събиране на нови доказателства по делото.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. се установява, че ремонтът на покрива на процесната сграда е извършен през 2014 г. – 2015 г. Не се събраха данни за друг такъв, направен от Г. в покъсен период. Т.е. недоказана се явява претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на Д. да заплати сумата от 3025 лева, представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на необходимите разноски направени за ремонт на покрив на едноетажна жилищна сграда, без изби с площ от 90кв.м. и адм. адрес: ****, находяща се в парцел XVIII-505, кв. 63 по ДРП на с.

Старо Оряхово през м. август – м. септември 2019 г., поради което и следва да бъде отхвърлена. В тази му част обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което заявената от Г. претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да бъде отхвърлена.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.

61, АЛ. 2 ОТ ЗЗД:

Ищецът твърди, че е извършил подобрения в делбения имот, както следва: изграждането на банята и ремонтът на вътрешния коридор през м. май – м. юли 2020 г.; ремонт на хола през м. май 2022 г.; изграждането на шахта през м. юли – м. август 2019 г.; ремонт на външния коридор през м.септември 2023 г. и закупуването и поставянето на PVC прозорец в кухнята в началото на м. март 2024 г. на обща стойност 9306.50 лева.

Страните са съсобственици на процесния имот. Не се спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че в имота от 2014 г. живее само Г. Г. с низходящи на страните. От показанията на единствения разпитан пред първата инстанция свидетел не се установява периода и вида на 5 извършените ремонтни дейности. Свидетелските показания са общи и лишени от каквато и да било конкретика, от която да може да се прецени кога точно са извършени твърдяните от ищеца по претенцията подобрения. Още повече, че свидетелят твърди, че ремонтните дейности са започнали през 2014 – 2015 г., което е период значително по-ранен от твърдяния - от 2019 г. до 2024 г. По никакъв начин от ангажираните доказателства не се установява какви СМР са извършени в съсобствената сграда, в кои помещения и в какъв обем.

Единственото релевирано от свидетеля в тази насока е следното: „покрив, фаянс, теракот, бетони, мазилка, зидария“, което може да бъде възприето и като дребни поправки, възникнали като необходимост вследствие на ежедневната експлоатация на сградата. Приетата по делото СТЕ не е годно доказателство за горните обстоятелства, тъй като не установява кога са направени подобренията, от кого, в какъв обем и дали не са съществували преди заявения от ищеца период.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направено искане въззивникът Г. Д. Г. следва да бъде осъден да заплати на адв. П. Т. Т., оказала безплатна правна помощ, в качеството й на процесуален представител на въззиваемата П. Д. Д. сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа /в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ – л. 54/.