Решение № 13170 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13170 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110100114 по описа за 2026 година

Предявени са от „ТСя“ ЕАД, ЕИК: *** срещу Е. Б. Н. с ЕГН:**********, за топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1387, СО р-и Връбница, жлс. Обеля-1, бл.

116, вх. А, ет. 7, ап. 20,1/2 от общата сума, 741,08 лв. - главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 105,03 лв. - лихва за периода 15.09.2024г. до 16.10.2025г., както и за дялово разпределение - 25,03 лв. — главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г, както и сумата искът 5,95 лв. - лихва за периода 16.07.2023г. до 16.10.2025г., като претендира разноски

Ищцовото дружество „ТСя“ ЕАД твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, който не е упражнил правата си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ- 021/22.04.2002 Г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, и с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР.

Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищцовото дружество посочените суми.

Ответникът подава отговор в срок и се позовава на изтекла погасителна давност и че не е потребител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената 1 цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Видно от представените по делото писмени доказателства на л. 11 и л. 12 е, че ответникът е съсобственик на процесния имот и притежава 1/2 идеална част от него, което сам признава изрично.

Налице е признание от страна на ответника, че е потребител на топлинна енергия, което произтича от признанието на съсобствеността. Без правно значение е кой фактически обитава имота. Това има значение във вътрешните отношения между съсобствениците. С ищеца ще има значение само ако партидата е открита изрично само на едно от лицата, доказателства и твърдение за такова нещо няма по делото. Следователно ответникът отговаря за половината от дължимата сума.

Следователно, ответникът се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и отговаря за половината от дължимата сума.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е 2 упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.

Единственото значение има извода на експерта по техническата експертиза, че при изчисляване на таксата за сградна инсталация е спазена нормативната уредба.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Несъмнено е, че през исковия период на ответника е начислявана за сградна инсталация, като за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., по прогнозен дял е начислена такса общо в размер на е 1482,16 лв., като съобразени издадените изравнителни сметки за процесния период. Ищцата дължи половината, тъй като има 1/2 идалана част от имота.

В случая е направено обаче възражение за давност, което е неоснователно, защото заявлението е подадено още 21.10.2025 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата 3

- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.

Следователно, искът за главницата е изцяло основателен.

Дължи се и сумата за дялово разпределение - 25,03 лв. — главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. Не се дължи лихва за забава върху нея тъй като няма покана.

По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия (чл.33, ал.1 и ал.6), купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 31-вия ден след изтичане на съответния период.

Денят от който се начислява лихвата е посочен вече изрично и това е дата на публикуване на изравнителната сметка от този ден ответникът е изпаднала в забава – арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Следователно ответника дължи сумата от мораторна лихва за забава в размер на 105,03 лв. - лихва за периода 15.09.2024г. до 16.10.2025г. за която сума акцесорният иск се явява основателен, а за горницата до пълния предявен размер искът е неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищец има право на направените от него разноски в двете производства съобразно уважената част от претенциите за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство или общо 132 евро., съразмерно с уважената част от иска.