Решение № 535 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500273 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 115/03.12.2025г., изменено с определение № 25/15.01.2026г., двете, постановени от Районен съд – Царево по гр.д. № 20242180100576. С решението, съдът приема за установено в отношенията между А. Д. А., ЕГН: **********, А. Г. А., ЕГН: **********, Й.

Г. А., ЕГН: ********** и К. А. А. - Д., ЕГН: **********, че Т. Н. В., ЕГН:

********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, са собственици на общо 41,38/81,68 кв.м. идеални части при равни квоти (по 20,69/81,68 кв.м. идеални части за всяка една от тях) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., целият с площ от 81,68 кв.м., ведно със съответните 16.48 кв.м. идеални части от общите части на сградата с административен адрес в гр. Приморско, ***, ет.3 при съседи: на същия етаж – няма; под обекта – ***; над обекта – няма. С решението, съдът осъжда А. Д. А., ЕГН: **********, А. Г. А., ЕГН: **********, Й. Г. А., ЕГН:

********** и К. А. А. - Д., ЕГН: ********** да предадат владението върху общо 32,41/90 кв.м. идеални части от полуподземен етаж на сградата (или по 16,205/90 кв.м. идеални части за всяка една от тях) на Т. Н. В., ЕГН:

********** и М. Н. Н., ЕГН: **********. С решението, изменено с определение № 25/15.01.2026г., съдът осъжда А. Д. А., ЕГН: **********, А. Г.

А., ЕГН: **********, Й. Г. А., ЕГН: ********** и К. А. А. - Д., ЕГН:

********** да заплатят на Т. Н. В., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН:

********** съдебни разноски в размер на 2 713,06 лева.

1

Подадена е въззивна жалба от А. Д. А., А. Г. А., Й. Г. А. и К. А. А. - Д. чрез адвокат Деян Веселинов Петров от Адвокатско дружество „Петров и Танев“ против решение № 115/03.12.2025г., постановено от Районен съд – Царево по гр. д. № 576/2024г.

Жалбоподателите твърдят, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: 1) пропуск на съда да включи в доклада по делото направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на А., А. и Й. А. придобивна давност по отношение на две стаи със санитарен възел с обща застроена площ от 57 кв.м. от полуподземен етаж, както и 2) пропуск на съда да разпредели надлежно доказателствената тежест между страните за твърдените от ответниците обстоятелства.

Според жалбоподателите, решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е констатирал, че процесното таванско помещение, представлява обща част. С решение № 1309/ 14.09.2004г., постановено по гр. д. № 712/2003г., ВКС приема по отношение на наследодателя на ищците Н. и С. Н. , че А. Г. А. (наследодател на А. Д. А., А.

Г. А., Й. Г. А. и К. А. А.) притежава право на собственост върху 50,66% идеални части от процесното таванско помещение и Н. са осъдени да предадат на А. владението върху процесните идеални части.

Жалбоподателите оспорват извода на съда, че „процесният трети етаж от сградата не съставлява таванско помещение и не е обща част, респ. че същият може да бъде придобит по давност“. Районният съд е достигнал до този извод като е игнорирал напълно мотивите на решение № 1309/ 14.09.2004г. на ВКС, според което „подпокривното пространство (“таванът“) е обща част на сградата, ………, макар и след това да е било изградено като трети жилищен етаж“ и не може да се придобие по давност. От мотивите на това и на въззивното решение по същото дело, става ясно, че въпросът за устройствения статут на таванското помещение е бил изследван от съда въз основа на строителните книжа на сградата, включително с помощта на съдебнотехническа експертиза и обяснения на страните. Крайният извод на върховните съдии, че таванското помещение не е изгубило своя характер на обща част и не може да бъде придобито по давност, е мотивиран с факта, че същото е изградено без съгласието на наследодателя на въззивните страни той е изразил несъгласие както с фактическото преустрояване на таванското помещение, така и с промяната на неговото предназначение от обща част в самостоятелен жилищен обект. Затова, и квотите на страните в съсобствеността по отношение на таванското помещение са определени от въззивната инстнация на основание чл.40 от Закона за собствеността.

Жалбоподателите оспорват извода на районния съд за неустановено от ищците давностно владение върху процесните идеални части от таванското помещение. Според тях, съдът не е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е тълкувал превратно показанията на свидетелите. Жалбоподателите оспорват и извода на съда, че ищците са владели имота за период не по-дълъг от 10 години. Според тях, решението е неправилно и в частта, в която съдът е уважил предявения ревандикационен 2 иск.

Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателите не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Ответните страни Т. Н. В. и М. Н. Н. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемите страни твърдят, че районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като ответните страни не са направили възражение по доклада в открито съдебно заседание и на основание чл.146, ал.3 от ГПК са загубили възможността да сторят това.

Въззиваемите страни заявяват, че с преустройството на таванския етаж, извършено през 90-те години на миналия век, предназначението му е променено и това обстоятелство е отчетено от ВКС в решението по ревандикационния иск. В това решение, съдът е приел, че давностно владение не може да бъде осъществявано до момента, в който е променено предназначението на таванския етаж, т.е. от 1989г. до 1985г. След промяната на предназначението обаче, давностното владение е допустимо, тъй като имотът е загубил характера си на обща част по естеството и предназначението си. Силата на присъдено нещо не се разпростира върху юридическите факти, които са настъпили след 14.09.2004г.

Въззиваемите страни искат от съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Въззиваемите страни се представляват в съдебно заседание от адвокат Цонев от БАК, който пледира за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на чл.15 от ЗСГ № 97, том II, дело № 569/1976г., съставен от нотариус в Районен съд – Бургас, Н. Д. Н. и С. И. Н. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ парцел VI в кв.19 по плана на гр. Приморско, целият с площ от 570 кв.м. при граници: улица, улица, парцел V – 280 и парцел VII – 282, ведно с втори етаж, избено помещение, таванско помещение и подобренията, изпълнени в имота.

На 22.09.1989г. е издадено разрешение за строеж № 17/22.09.1989г. за преустройство на подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в парцел VI в кв.19 по плана на гр.Приморско.

На 20.03.1995г. е издадено разрешение за строеж № 8/20.3.1995г. за надстройка на жилищната сграда, изпълнена в парцел VI в кв.19 по плана на гр. Приморско съгласно корекцията.

С нотариален акт № 195, том V I I I , рег.№ 5293, дело № 1393/06.10.2004г., съставен от нотариус с рег.№ 370 в регистъра на НК, А. Г. А.

3 е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с две стаи със санитарен възел от полуподземен етаж с обща площ от 57 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, изпълнена в УПИ с площ от 570 кв.м., за който по дворищно-регулационния план на гр.

Приморски е отреден парцел VI – 281.

С решение № II – 335 /14.12.2002г., постановено по гр. д. № 90/2002г., Окръжен съд – Бургас приема за установено по отношение на Н. Д. Н. и С. И.

Н., че А. Г. А. е собственик на 50,66% идеални части от тавански етаж на масивна жилищна сграда, построена в парцел VI – 281 в кв.19 по плана на гр.

Приморско и осъжда Н. Н. и С. Н. да предадат владението върху 50,66% идеални части от таванския етаж на А. А.. В мотивите на решението, съдът приема, че Н. Н. и С. Н. са преустроили таванския етаж без строителни книжа и без да им е учредено право на надстрояване от другия съсобственик на терена и са обособили нов обект, различен от помещението, което е съществувало преди преустройството. На ответниците не е било учредено право на строеж и не е прехвърляно правото на надстрояване, поради което те не са придобили изключителната собственост върху таванския етаж. За определяне на квотите в съсобствеността, съдът прилага правилото на чл.40 от ЗС и приема, че А. Г. А. притежава 50,66% идеални части, а С. Н. и Н. Н. – 49,34% идеални части. Решението е оставено в сила с решение № 1309/08.09.2004г., постановено от ВКС по гр. д. № 712/2003г. В мотивите на последното решение, върховната инстанция приема, че възражението за придобиване на третия етаж от сградата по давност е неоснователно поради нормата на чл.29 от ЗСГ (отм.) и защото по делото е установено, че ищецът не е дал съгласие за извършеното строителство и се е противопоставил на същото с фактически и правни действия като е сезирал техническите органи за това строителство. В допълнение към това, съдът посочва, че подпокривното пространство (таванът) е обща част и макар и след това да е било изградено като трети жилищен етаж, не е могло да се придобие по давност. Таванският етаж е изграден само от единия собственик без учредено право на строеж за това и ищецът е придобил съответен дял от него по силата на приращение (чл.92 от ЗС).

На 26.10.2004г. А. Г. А. дарява на сина си Г. А. А. 404 кв.м. идеални части от УПИ VI – 281 в кв.19 по плана на гр. Приморско, целият с площ от 570 кв.м., ведно с първи жилищен етаж със застроена площ от 88 кв.м. и две стаи със санитарен възел от полуподземния етаж с обща застроена площ от 57 кв.м.

С. И. Н. и Н. Д. Н. умират съответно на 12.05.2008г. и на 14.01.2020г. и оставят за наследници дъщерите си Т. Н. В. и М. Н. Н. (удостоверение за наследници изх.№ 202/06.11.2024г. и удостоверение изх.№ 201/06.11.2024г., издадени от Община Приморско).

А. Г. А. умира на 24.01.2007г. и оставя за наследници съпругата си Й. Г.

А., дъщеря си К. А. А. - Д. и сина си Г. А. А.. След смъртта на Й. Г. А. и Г. А.

А., наследството преминава върху К. А. А. - Д., А. Г. А., Й. Г. А. и А. Д. А..

4

На 29.10.2020г. Г. А. А. изпраща нотариална покана до Т. Н. В. и М. Н.

Н. да се явяват на 20.12.2020г. в кантората на нотариус Дичев, за да му предоставят достъп до съсобственото им таванско помещение, построено в жилищната сграда. На срещата, Т. В. и М. Н. заявяват, че таванското помещение е изключителна тяхна собственост, тъй като е придобито по давност и отказват да предадат ключ на А.. Едновременно с това, те искат от А. да им осигури достъп до избеното помещение в сградата, да им изплати обезщетение в размер на 6 000 лева за пропуснати ползи и да им заплаща наем в размер на 200 лева месечно до датата, на която ще им предаде владението.

На 10.03.2021г. Районен съд – Царево издава изпълнителен лист въз основа на решение № II - 335/14.12.2002г. на БОС, с което осъжда Н. Д. Н. и С.

И. Н. да предадат на А. Г. А. владението върху собствените му 50,66% идеални части от таванско помещение, построено в масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Приморско, УПИ VI – 281 в кв.19 по плана на гр.

Приморско. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20248030401841 по описа на ЧСИ Таня Маджарова и е насрочен въвод във владение.

На 31.12.2024г. Т. Н. В. и М. Н. Н. предявяват против А. Д. А., А. Г. А., Й. Г. А. и К. А. А. - Д. иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.108 от ЗС.