Определение № 8268 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8268 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156354 по описа за 2025 година

Р. И. Ц. е предявил срещу * осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на пр. пр. № 47148/2016 г. по описа на СРП.

С разпореждане от 21.01.2026 г. съдът е указал на ищеца доколкото е посочил, че производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ищецът следва да представи доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба с вх. № 51965 от 17.02.2026 г., в която се посочва, че процедура по ЗСВ не била предприета. Излагат се твърдения, че искът бил допустим, тъй като бил по реда на чл. 49 ЗЗД за били причинени вреди от действие на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не извършили разследване в разумен срок.

Следва да бъде посочени, че приложението на чл. 2б ЗОДОВ и правната квалификация на иск за вреди от забавено правосъдие, е изяснен безпротиворечиво в практиката на ВКС. Константно е разбирането, че в чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила. От този момент и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, както изрично предвижда нормата н а чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ . По приключени производства, искът с правно о с н о в а н и е чл. 2б ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ , като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ 1 имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи - когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г., лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок, на основание чл. 49 ЗЗД - решение № 362/21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г., ІV г. о., определение № 535/11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2927/2014 г., ІV г. о., решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о в този смисъл определение № 557 от 6.02.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 360/2026 г., III г. о., ГК и др.

В случая, посочената хипотеза не е налице и редът по чл. 49 ЗЗД е неприложим, тъй като производството по пр. пр. № 47148/2016 г. по описа на СРП е приключило с влязъл в сила съдебен акт след приетите изменения на ЗОДОВ, с които е уреден специален национален компенсаторен механизъм и ред за защита на лицата при допуснато нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Ищецът не е изчерпал административната процедура, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на иска по чл. 2б ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното предявените искове, се явяват недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №

421897/29.12.2025 г., подадена от Р. И. Ц. е предявил срещу *, по която е образувано гр.д. № 56354/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8268 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156354 по описа за 2025 година

Р. И. Ц. е предявил срещу * осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на пр. пр. № 47148/2016 г. по описа на СРП.

С разпореждане от 21.01.2026 г. съдът е указал на ищеца доколкото е посочил, че производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ищецът следва да представи доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба с вх. № 51965 от 17.02.2026 г., в която се посочва, че процедура по ЗСВ не била предприета. Излагат се твърдения, че искът бил допустим, тъй като бил по реда на чл. 49 ЗЗД за били причинени вреди от действие на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не извършили разследване в разумен срок.

Следва да бъде посочени, че приложението на чл. 2б ЗОДОВ и правната квалификация на иск за вреди от забавено правосъдие, е изяснен безпротиворечиво в практиката на ВКС. Константно е разбирането, че в чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането й в сила. От този момент и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, както изрично предвижда нормата н а чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ . По приключени производства, искът с правно о с н о в а н и е чл. 2б ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ , като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ 1 имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи - когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г., лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок, на основание чл. 49 ЗЗД - решение № 362/21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г., ІV г. о., определение № 535/11.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2927/2014 г., ІV г. о., решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о в този смисъл определение № 557 от 6.02.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 360/2026 г., III г. о., ГК и др.

В случая, посочената хипотеза не е налице и редът по чл. 49 ЗЗД е неприложим, тъй като производството по пр. пр. № 47148/2016 г. по описа на СРП е приключило с влязъл в сила съдебен акт след приетите изменения на ЗОДОВ, с които е уреден специален национален компенсаторен механизъм и ред за защита на лицата при допуснато нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Ищецът не е изчерпал административната процедура, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на иска по чл. 2б ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното предявените искове, се явяват недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №

421897/29.12.2025 г., подадена от Р. И. Ц. е предявил срещу *, по която е образувано гр.д. № 56354/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2