Решение № 23058 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23058 гр. С, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110148944 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 335215/15.10.2025 г. /с дата на пощенско клеймо 11.10.2025 г./, предявена от името на „М“ ЕООД, ЕИК **** против „А“ ЕАД, ЕИК ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /11.10.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „М“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор №**** с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и ответното дружество „А” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.

Твърди, че ответникът е издал фактура с № ****, за периода 28.12.2022 г. – 1

27.01.2023 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № *** – 10,86 лева без ДДС.

Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 4,13 лева без ДДС.

Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***.

Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /11.10.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „А“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „М“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***; 2/ че във връзка с Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ***, ответното дружество е издало фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, която е 2 предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Оспорва се твърдението че именно ищецът „М“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „М“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А“ ЕАД от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „М“ ЕООД, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.

Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /11.10.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца 3 и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „А“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „М“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***; 2/ че във връзка с Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ***, ответното дружество е издало фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за получаване, респективно, за задържане на сумата от 4,95 лева /с вкл. ДДС или 4,13 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **** за периода 28.12.2022 г.

– 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***.

От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и съществуващо правоотношение по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***.

Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява, че на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни 4 съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, са уговорили тарифен план за ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас XS“ с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“. От представеното и приобщено към доказателствения материал Приложение ** от 03.12.2021 г. към Договор № **** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, се установява в производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ***, с тарифен план „A1 М клас ХS“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без ДДС, с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от събрания в производството доказателствен материал, в това число приобщеното към доказателствата по делото Приложение А към фактура № **** за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г. за мобилни услуги № ***, се установява по делото, че за процесния период от страна на ищеца не са ползвани, респективно и начислявани от ответника, други услуги, извън тези включени в тарифния му план.

Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание е начислил ответникът с процесната фактура № **** /01.02.2023 г., респективно, дали същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените между страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.

Установява се от събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че фактура № **** /01.02.2023 г., за мобилна услуга № *** касае начислени абонаментни такси и стойност на потребление на услуги, съгласно подписаното между страните Приложение ** от 03.12.2021 г. към Договор № **** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** и уговорените със същото приложение условия, съгласно които за ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ***, с тарифен план „A1 М клас ХS“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,20 лева без ДДС с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 7,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без ДДС, с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/.

Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от 5

ОУ на А ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение ** от 03.12.2021 г. към Договор № **** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, месечните абонаментни такси /включително процесните, начислени във фактура № **** /01.02.2023 г., за мобилна услуга № *** / се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните приложения към него.