Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 469 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 640/2026
Вид
Определение № 469
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Вера Цветкова, Анелия Маринова Игнатова, Илияна Стоилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600640 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Ф.

Т. М. – адв. К. Н., против определение от 29.04.2026 г., постановено в разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 5461/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 41-ви състав, с което съдът е констатирал липсата на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и пострадалия, и е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска градска прокуратура.

Прокурор при Софийска градска прокуратура е внесъл за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт за извършени на 17.12.2022 г., както следва: от Ф. Т. М. престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. А, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, пр. 2, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; от М. А. П. престъпления по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; и от В. Р. П. престъпления по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - като престъпленията са извършени в съучастие помежду им като извършители.

В проведеното разпоредително заседание по делото страните по делото взели становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от 1

НК.

Защитникът на подсъдимия М. – адв. К. Н. изтъкнал наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата на подсъдимия, а именно несъответствие на правната квалификация на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК /извършено от подс.

М. в съучастие като съизвършител/ с фактическите твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, според които се касае за подбудителство; и практическа невъзможност претендираните престъпления да бъдат извършени от три лица в тоалетно помещение с малки размери, в което има и санитарно оборудване. Оспорена била от защитника родовата подсъдност на делото, с твърдение, че по отношение на същия подсъдим, при преценката на правната квалификация за грабежа, не е взета предвид постановената междувременно реабилитация по съдебен ред - а именно квалификацията по чл. 199 от НК обуславя разглеждането на делото от окръжен съд – в случая от СГС.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. П. К., също заявила искане за връщане на делото в неговата досъдебна фаза, поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на този подсъдим, а именно – липса на обвинение в съизвършителство; неяснота по отношение на усвоената от пострадалия К. сума, доколкото се твърди тя да е в размер от 1300 лева, а в същото време не е ясно каква част е „раздадена“ на П.; неяснота в изложението на фактите, от които се прави извод за употребена от подсъдимия П. сила; практическа невъзможност претендираните престъпления да бъдат извършени от три лица в посоченото тоалетно помещение с малки размери; липса на произнасяне от прокурора по направени от защитника и подсъдимия искания за събиране на доказателства. Оспорва се и правната квалификация, обуславяща промяната на родовата подсъдност на делото.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. Ф. Р., не заявил претенция за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, което да е довело да нарушаване правата на този подсъдим.

Прокурорът от СГП, частният обвинител Й. К. и повереникът му адв. И.

Б. оспорили твърденията на защитниците адв. Н. и адв. К. за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото в досъдебната му фаза.

След като изслушал становищата на страните, в контролирания съдебен акт съдът не се съгласил със становището на защитниците за незаконосъобразно определяне на родовата подсъдност на делото и приел, че въпросите за реабилитацията, изтърпяването на наказанието и основателността на правната квалификация са правни такива и не подлежат на обсъждане в разпоредителното заседание, като родовата подсъдност в случая се определя от цифровата и правна квалификация на повдигнатото на 2 подсъдимия Ф. М. обвинение, а с оглед местоизвършването на деянието делото следва да бъде разгледано именно от Софийски градски съд.

Съдът приел, по отношение претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на подсъдимите, че съдържанието на обвинителния акт отговаря на изискванията на закона и че конкретно за подсъдимия М., в обстоятелствената част са описани възприетите от употребен вербален израз и извършени физически действия спрямо пострадалия, поради което липсва противоречие между твърдяните в обвинителния акт факти за деятелността на този подсъдим, а правната оценка на тези факти подлежи на преценка от съда с окончателния съдебен акт.

Направеното възражение за обективна невъзможност за съизвършителство в условията на съответното помещение съдът преценил като фактически въпрос, който следва да бъде изяснен в хода на процеса.

Като въпрос по съществото на делото приел първонистанционният съд и направените възражения от защитника адв. К., за липсата на съизвършителство и за неяснота по отношение на отнетата с престъплението грабеж парична сума от пострадалия.

Доколкото съдебната фаза на наказателния процес е централна и в него могат да се правят доказателствени искания от страните, според СГС липсата на произнасяне от прокурора по направени в хода на досъдебното производство искания за попълване на доказателствената съвкупност не съставлява съществено процесуално нарушение.

С тези аргументи, Софийски градски съд констатирал, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и пострадалия, произнесъл се по останалите подлежащи за разглеждане в разпоредителното заседание въпроси и насрочил делото за разглеждане по общия ред.

В депозираната пред настоящата инстанция частна жалба срещу определението на съда се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, и се излагат аналогични на тези от разпоредителното заседание по делото твърдения за невъзможност на подсъдимия М. да организира защитата си по обвинение при условията на опасен рецидив, а оттам и за неправилно определена родова подсъдност; и за наличието на съществени процесуални нарушения, препятстващи защитата на подсъдимия - липса на яснота спрямо коя хипотеза на чл. 198 от НК се отнася квалификацията по чл.

199; несъответствие на правната квалификация на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК, извършено от подс. М. в съучастие като съизвършител, с фактическите твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, според които, независимо от твърдението за ритник в корема на пострадалия, се касае за подбудителство; и несъответствие между размера на отнетата 3 според прокурора сума от 1300 лева и извършеното от подсъдимия М. разпределение на тези пари.

Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и връщане на делото на прокурора.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, след като се запозна с атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частната жалба срещу определението, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Софийска градска прокуратура, като подадена в срок и от страна, която разполага с право на такава е допустима, а по съществото си е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на 35, ал. 2 от НПК делата за престъпления по чл.

199 от НК са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В контекста на изложеното в частната жалба твърдение за нарушени права на подсъдимия М., с промяната на родовата подсъдност, следва да се отчете, че в конкретния случай тази подсъдност е определена в съответствие с правилата, предвид повдигнатото на подсъдимия Ф. Т. М. обвинение в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Въпросите за реабилитацията, изтърпяването на наказанието и основателността на правната квалификация са въпроси по съществото на обвинението, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, като при решаването на делото по въпроса за правната квалификация ще следва да бъдат съобразени наличните по делото данни за съдимостта на М., отнесени към разпоредбата на чл. 30 от НК.

По-нататък, при съобразяване съдържанието на конкретния обвинителен акт е необходимо да се отбележи в принципен план, че главното предназначение на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

Софийски апелативен съд се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че в обвинителния акт, поставил началото на настоящото съдебно производство не са налице недостатъците, претендирани от защитниците. В обвинителния акт в достатъчна степен са посочени 4 фактите, които според прокурора обуславят съставомерността на деянията и участието на тримата подсъдими в тях, включително времето и мястото на извършване на всяко от престъпленията и извършените от подсъдимите фактически действия - каквито са изискванията, визирани от закона и изложени в ТР № 2/2002 година на ОСНК, ВКС. Този обвинителен акт е годно основание за начало на съдебното производство, доколкото в него са очертани ясно фактическите рамки на обвинението, няма фактически дефицит на обективните и субективните признаци на деянията, които се претендира да са извършени, не са налице и противоречия или неяснота в изложението, поради които подсъдимите да не са успели да разберат в какво се състои обвинението срещу тях, а дадената от прокурора правна квалификация съответства на фактическото изложение.

Какъв е размерът на отнетата от пострадалия Й. К. парична сума и какви суми са разпределени между подсъдимите, и дали размерите кореспондират помежду си, са въпроси, подлежащи на доказване. Прокурорът е изложил в обстоятелствената част на обвинителния акт своите твърдения по отношение размера на отнетата сума, записал е с каква цел подсъдимият М. е дал допълнително по 50 лева от нея на останалите двама подсъдими и какви суми са намерени и иззети от всеки от тримата, и това е достатъчно за формулиране на обвинението за извършен в съучастие грабеж по начин, то да е ясно и даващо възможност за защита срещу него.

Тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени действията, извършени на тримата подсъдими при задружната им дейност срещу личността на пострадалия К., при обсъждане на съдържанието на внесения за разглеждане обвинителен акт Апелативен съд – София не установява да е налице и претендираната от защитника адв. К. пред първоинстанционния съд неяснота в изложението на фактите, от които се прави извод за употребена от подсъдимия П. сила.

Заявената от защитниците практическа невъзможност описаните в обвинителния акт престъпления да бъдат извършени от три лица в тоалетно помещение с малки размери е фактически въпрос, който следва да бъде преценен в хода на процеса с оглед на събраните доказателства, както правилно е преценил първоинстанционният съд.