Решение № 704 от 29.04.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 704

Враца, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700065 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ вр. чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

Образувано е по ЖАЛБА на М.Ц.Д. ***, чрез пълномощник – * И.И.С. *** , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0967-000033 от 04.02.2026г. издадена от Началник Група към ОДМВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца /С.А.Н./, с която на осн. чл. 171 т. 4 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ е заповядано и наложена на жалбоподателя ПАМ – „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“.

Излагат се съображения в жалбата, че оспорения акт е неправилен, издаден в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, както и, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Твърди се, че неправилно е установен факта на изчерпване на контролните точки за което се излагат доводи. На второ място, че в адм.преписка липсват доказателства за действителния точков баланс. На следващо място, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което е и нищожна. На последно място, че заповедта не съдържа необходимите реквизити за един адм. акт. Иска се отмяна на акта, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Пред съда жалбоподателят М.Д. се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че повече от година време е карал без контролни точки и има адм. забавяне. Сочи, че не е знаел, че е стигнал до нула брой точки.

Ответникът - Началник група към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Враца, С.А.Н., редовно уведомен, не се явява и не се представлява пред съда. В съпроводителното писмо към адм. преписка /на л. 14 от делото/ е изразено становище за потвърждаване на ЗППАМ и направено възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар. Това писмо обаче е подписано от Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Враца /Х. Д./, който не е страна по делото и няма представено пълномощно да представлява ответника.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед /л.14-35/.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ /принудителна административна мярка/ № 26-0967-000033 от 04.02.2026г. издадена от Началник Група към ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ - Враца /С.А.Н./, на жалбоподателя М.Д. на осн. чл. 171 т. 4 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е заповядано и наложена на жалбоподателя ПАМ – „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“.

В мотивите към акта е посочено, че Д. има издадено валидно СУМПС, води се на отчет в Сектор „ПП“/„Пътна Полиция“/-Враца и на същия са отнети к.т. с 5 бр. НП, с посочени номера и дати на издаване, дати на връчване, и влизане в сила, и отнети к.т., с което водачът е изчерпал лимита си от контролни точки. Водача на когото са отнети всички к.т., не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е получена от жалбоподателя Д. на 04.02.2026г. /л.18/ - тогава е отнето и СУМПС, и обжалвана на 13.02.2026г. /л.5/.

Към административната преписка са приложени освен оспорената заповед от 04.02.2026г. и следните документи: 5 бр. НП, с дати **., с отбелязване на датите на връчването им и влизането им в сила /л.20-26/, писмо от Д-ра на ОДМВР-Враца /л.27/, Удостоверение рег.№ 369р-3667/20.02.2026г./л.28/ от Д-ра на ОДМВР-Враца, относно длъжността на лицето издало ЗППАМ, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на М-ра на МВР /л.29-30/, справка за нарушител /л.31-34/ и Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. Д-ра на ОДМВР-Враца /л.35/.

Към жалбата /л.6-7/ са приложени Договор за правна защита и съдействие с Пълномощно /л.8/ и ЗППАМ в препис /л.9-10/.

От приложените НП се установява, че на жалбоподателя М.Д., при първоначални 39 контролни точки, са отнети с тези 5 бр. НП общо 42 к.т., както следва: ** . В НП са вписвани оставащите к.т. към момента на издаването им, а не след отнемането на посочените в тези НП отнети к.т., т.е. фактически оставащите к.т. след влизане в сила на НП са тези след приспадане на отнетите с НП к.т. от посочените оставащи к.т.

В Заповедта № 369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца /л.35/ са посочени оправомощените длъжностни лица да прилагат чл.171 от ЗДвП, вкл. и чл.171 т.4 от ЗДвП, като в т.ч. са и Началниците на групи в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Враца, за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Враца /т.1.3/. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР /л.29-30/ са определени структурите в МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, в т.ч. и Сектор "Пътна полиция" в съответната ОД на МВР. От Удостоверение рег. № 369р-3667/20.02.2026г. на Д-ра на ОДМВР-Враца /л.28/ е видно, че длъжностното лице издало оспорената ЗППАМ, ** С.А.Н. заема от 05.10.2023г. длъжността: ** и към 04.02.2026г. е заемал същата длъжност.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са оправомощени длъжностните лица, в т.ч. и Началниците на групи в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Враца, да издават заповеди от вида на оспорената. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на М-ра на МВР са определени структурите в МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, в т.ч. и Сектор "Пътна полиция" в съответната ОД на МВР. От Удостоверение рег. № 369р-3667/20.02.2026г. на Д-ра на ОДМВР-Враца, е видно, че длъжностното лице издало оспорената ЗППАМ, ** С.А.Н. заема от 05.10.2023 г. длъжността: ** при ОД на МВР-Враца.

Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с установена по делото компетентност и не е нищожна. Жалбата в тази част се явява неоснователна. Няма нарушение по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от лицето притежаващо СУМПС нарушение по ЗДвП, като изложените обстоятелства в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ. Неоснователна се явява жалбата и в тази част. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал.4. Съгласно чл.157 ал. 4 от ЗДвП – водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление, в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение: „Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление“, а съгласно чл.3 ал. 2 от наредбата: „При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броя на отнетите и броят на оставащите контролни точки“.

Предпоставка за издаването на заповед за ПАМ на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наличие на СУМПС в лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП – при отнети всички контролни точки да върне свидетелството си за управление, в съответната служба на МВР.

В случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки по отношение на жалбоподателя М.Д. за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото – административната преписка е установено, че при първоначални 39 контролни точки, с 5 бр. НП /посочени в ЗППАМ/ са отнети общо 42 к.т., като последното НП от 30.12.2024г., е влязло в сила от 20.02.2025г.

В 5-те НП са спазени изискванията на чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение: „Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление“ и „При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броя на отнетите и броят на оставащите контролни точки“.

Разпоредбата на чл.171 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставката посочена в чл.171, т. 4 ЗДвП, адм. орган е длъжен да наложи ПАМ – изземване свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, което в случая е налице.

Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните предпоставки на чл.171, т. 4 ЗДвП за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 пр. 1-во АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, адм. орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т. 4 ЗДвП адм.орган е задължен да издаде адм.акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.172, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай същите са безспорно установени, видно от доказателствата по делото.

Няма допуснати при издаване на ЗППАМ нарушения по чл. 146 т. 3 от АПК – допускане на съществено нарушение на административно-производ-ствените правила, както и на чл. 146 т. 4 от АПК – наличие на противоречие с материално-правни разпоредби.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона съгласно чл.146 т.5 от АПК - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца или други лица да извършат други нарушения на правилата за движение по пътищата.

Изцяло неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя. Оспорения акт е законосъобразен, правилен, обоснован, мотивиран, постановен при липса на нарушение на материалния и на процесуалния закон. Процесната ЗППАМ носи нужните задължителни реквизити по закон. В последното НП от 30.12.2024г. е посочено, че към тази дата на водача остават 5 контролни точки /к.т./, което не противоречи на ЗППАМ в която е посочено, че водача е изчерпал лимита си от точки. С влизане в сила на това последно НП - на 20.02.2025г. фактически се отнемат тези 8 к.т. по това НП и жалбоподателят е бил длъжен да върне СУМПС, което не е сторил. Жалбоподателят няма останали точки и не е бил въведен в заблуждение, което да е накърнило неговото право на защита и възможността му същия да се запише на курс за възстановяване на точките, докато е било възможно. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП. Длъжностното лице издало ЗППАМ е компетентно да издава ЗППАМ по чл.171 т. 4 от ЗДвП.